Поздравления за създателя на филма “Дякон Левски”! Направил е чутовен лъвски скок, при който потурите му са се закачили и сега той е зрелищно увиснал под канонадата от хули.

Филмът бил лош, защото светотатствено се гаврел с националната ни икона. Далечна и непряка потомка на Апостола споделя, че плакала от обида и тъга, докато гледала. Потресло я принизяването на Левски като “мижитурка”. Явно тя е генетично упълномощена да съхранява и резонира единствено правилния му образ. И в тази си длъжност тя вади кичур коса на Левски от пазвата и го дава на телевизионния водещ - да се докосне и да подържи малко “истинския” Левски.

Не само тя, всеки от нас има тази претенция да бъде пределно наясно какво е Васил Левски и как трябва той да бъде представян. Ако за други филми в България не може да се намери дори един що-годе компетентен критик, за този публиката е все от сведущи познавачи на материята. Всички те имат сурови изисквания към творбата.

Била недостоверна. А защо пък да бъде? Да не би това да е научен труд, а не произведение на изкуството? А може би

народът си иска реализма, критическия, че даже и социалистическия реализъм на вече 100-годишното ни кино. Обаче “правдиво” изобразяване на митологизирана фигура като Левски вече ни е поднасяно - все с печален резултат. Още пионерът на киното Васил Гендов играе Апостола в първия озвучен български филм “Бунтът на робите” от 1933 г. След 40 години сериалът на Вили Цанков “Демонът на империята” също се опря само на учебникарски клишета и въпреки това бе осмян като слаб, наивен и плакатен. От него в народната памет остана само една дума - прякорът на Левски Джингиби. До днес имаше още само една, и то много мижава, екранизация на тази българска светиня - телевизионната адаптация на пиесата на Стефан Цанев “Тайната вечеря на дякона Левски”.

И ето сега отново някой дръзва да изсипе в едно канче цялото море от символи и митични представи за Апостола на свободата. Просто няма как Максим Генчев - режисьор, сценарист и актьор в една от главните роли в “Дякон Левски”, да отговори и на 1% от очакванията към филма. Който е наясно как се формира и как функционира митичното мислене, си дава сметка, че то предхожда аналитичното така, както образният език и метафорите предхождат прекия смисъл и разсъждаването. В масовото съзнание Левски е събирателен образ от повтарящите се елементи в индивидуалните представи на всеки българин за тази историческа личност. Тоест той е осреднен до герой, чиято роля дори самият прототип не би бил в състояние да изпълни задоволително. Именно защото е символ, мит, логическият смисъл на олицетворения с актьор Васил Левски постоянно ще се губи. Границите на интерпретацията на образа му са двойно детерминирани. Първо от предходните варианти - словесни и визуални, от Ботев и Вазов до наши дни. И после от допустимите варианти, които да го заместят, така че да се запази идеята. Първия тип поредица лингвистите наричат синтагматична верига и тя се подрежда във времето. Вторият тип е парадигматична съвкупност - колекция от образи, които са на разположение за употреба постоянно и от всеки.

Интеврю с главния актьор във филма Веселин Плачков, мнението на Христина Богданова - потомка на Левски и режисьора Максим Генчев четете в новия брой на в. "168 часа".