Скандали изплуваха около 100-годишния юбилей на дядо Добри, известен като светецът от Байлово, тъй като архиереи обмислят да го предложат за архонт.
Така харизматичният старец, който от години събира пари за възстановяване на църкви и манастири, ще влезе в списъка на българските архонти, където се открояват имената на бизнесмени със съмнителен бизнес и неясен произход на парите. Именно заради криминалната биография на някои от носителите на църковната титла се гледа с недобро око. Вече дарените на Църквата около 80 000 лева, от които 36 000 лева за патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", са повод в църковните среди да умуват да предложат стареца и за почетен гражданин на София. Инициативата е на ръководството на храма.
Предстоящите отличия за дядо Добри обаче ще констрастират с хладното отношение на висшия клир на БПЦ към него като най-големия дарител на духовната институция. "Някои от архиереите въобще не признават честния и благочестив старец. Смятат го за странник. Резервирано гледат на помощта му", така софийски свещеник описва отношението на неговите началници към стареца. "На нито едно заседание на Светия синод не е отронвана и дума за дарителството му, с което засрами министри и депутати", уточнява отецът.
"Прави впечатление, че висшият клир не говори за дядо Добри, като изключим предстоятеля на храм "Св. Александър Невски" епископ Тихон, да го предложи за почетен гражданин на София. Това, че висшият клир не му обръща подобаващото внимание на дарител, е по-скоро проблем на клира, а не на дядо Добри -
истински аскет, пример за действащо християнство,"
смята водещият на предаването "Вяра и общество" по БНТ журналистът Горан Благоев. Той е и църковен изследовател. Според него старецът е истински християнин, докато висшият клир само имитирал християнство. Колегата е категоричен, че е много жалко, че досега никой не е последвал примера на мълчаливия столетник, анонимен дарител на Църквата. А старецът с кроткото си и смирено присъствие около храма измива лицето на православието в България. Вдъхновен от харизмата на дядо Добри, Благоев му посвети подобаващо място във втората си книга "Истории за плач и надежда".
"Името на дядото и събраното от него дарение плющеше като шамар към онези уядените, самодоволните, към онези с властта и богатствата, забравили какво е състрадание,човещина и достойнство", пише авторът в главата, посветена на дядо Добри - "Жива проповед".
Освен архиереите - скептици относно дарителската мисия на стареца, в Синода дядото има и двама доброжелатели. Това са сливенският митрополит Йоаникий и Ловчанският Гавриил.
В интервю за "168 часа" на въпрос ще стане ли старецът архонт, сливенският владиката неотдавна отговори кратко и ясно - аз не мога да кажа. Това ще определят правилникът и съответният митрополит.
"Дядо Добри е праведник и благочестив християнин.Със своята молитвенност и добросърдечие върши голямо дело за Църквата, подпомагайки я с различни суми. А срещата с праведната душа услажда човека и го привлича към себе си", смята архиереят.
Само митрополит Гавриил от 14- те епархийски архиереи уважи
с поздравителна телеграма юбиляра. В посланието си дядо Гавриил определя святия мъж като старец с голямо сърце, който от 70 години живее в доброволна нищета. И продължава да събира подаяния за български манастири и църкви - един наистина разтърсващ пример за безкористно служение на Бога, на Църквата и хората.

Какво е мнението на висши духовници и богослови за намерението дядо Добри да стане архонт, четете в новия брой на в. "168 часа"