Следващата седмица всички лекции в Софийския университет ще се провеждат в аудитория 272. Независимо от специалността от 9 ч започва курс по социална адекватност. Формата на занятието е нетрадиционна - студентите задават въпроси, но няма кой да им отговори.
За 125-годишната си история, най-старото висше учебно заведение у нас е заключвало вратите си не повече от 4 пъти. За да се стигне дотам,
явно на някого наистина
му е омръзнало от статуквото
И този някой са учещите, избрали да останат в България.
“СУ е на студентите, не на окупаторите” - веднага въстават срещу колегите си част от недоразбралите какво се случва не само в университета им, но и в страната им. А въпросът е, че не само СУ е на студентите, но и държавата.
За повече от 120 дни протести така и никой не чу гласа на улицата. Междувременно депутати осъмнаха заключени в парламента, младежи прекараха някоя и друга нощ на топло, а хиляди недоволни шофьори заобикаляха отдалече блокирания “Орлов мост”. Тълпите, които редовно преминаваха по бул. “Цариградско шосе”, обаче останаха невидими.
При това положение, ако не студентите, кой ще събуди затихващия вече шум от недоволството? След като професори, лекари, художници, писатели са на път да се изморят да окупират нощна София.
Днешните студенти
 за първи път избират
 какво да им се преподава
Предпочитат, вместо да разгръщат пожълтелите учебници по история, сами да я пишат.
А загрижените, че ще пропуснат някое и друго важно упражнение или лекция да посетят аудитория 272, там ще научат повече. За това как се водят преговори, как се поставят искания и какво означава Vox populi - vox Dei.
140 преподаватели подкрепят протестите. Така, искат или не, студентите няма да успеят да напълнят аудиториите.
Парадоксално, но повечето от тези, които се обявяват против неучебните дни, и бездруго рядко влизат в Ректората.
Алма матер набързо се превърна в умален модел на държавата от изминалата половин година. Бунтовете започнаха спонтанно, изневиделица и изключително бурно. Изглеждаха сякаш ненавреме, но в действителност си имаха конкретен повод.
В следващите дни подкрепата към протестиращите студенти се разрасна като епидемия. Мнозина, които дори не разбираха защо вратите на СУ са залостени, бързо се информираха от пламенните речи на колегите си. И също застанаха под надписа “Окупация”.
И, разбира се - очакваният финал. Всеко действие си има равно по сила противодействие, а всеки масов бунт намира своите шепа несъгласни, които да се опитат да го провалят.
Така студенти се изправиха срещу студенти
С обвинения за платена подкрепа и от двете страни.
Наистина на повечето учещи няма да им се отрази зле една финансова инжекция от по 20-40 лв. на ден. Но дотук май само се говори за спонсориране. Факт е, че повечето студенти са готови да издигнат плакати и да вземат мегафони, които са намерили на таваните на родителите си, без да очакват не само някой да им плати, но и въобще да ги забележи. Защото в Софийския университет протестите не са само редовна практика,
но и традиция. Неясно обаче остава защо се появяват недоволни от стачките само когато се отнася до социален преврат.
Протестите срещу увеличението на семестриалните такси и против допълнителното плащане за втора специалност не намериха противници. Или може би само тези каузи засягат хората между 19 и 25 години?
Софийският университет не може да се оцвети в червено или синьо. И бунтовете няма как да бъдат партийни, защото студентите казват: “Политиците - на общежитие.” И тези, и предишните, и бъдещите. Независимо кои ще бъдат. Просто трябва да са наясно, че тези хора, които завземат принадлежащото им място - Ректората, четат, интересуват се, знаят какво се случва в страната. И няма да се откажат, докато гласът им не бъде чут.