Имам чувството, че тези дни всеки българин брои парите на Кубрат Пулев. Голямо броене, голямо любопитство, голямо нещо! И то с някаква невероятна страст. С някакво медицинско любопитство. А пък форумите направо кипят - там се дебатират най-различни суми. Започват от 200 000 евро и стигат до няколко милиона. И всеки ден набъбват. Вероятно утре ще стигнат милиард.
Човек има усещането, че мачът отдавна е забравен и всичко е вече само пари.
Всеки е взел по един калкулатор или
сметало и брои,
брои... И някой всеки момент ще направи разрив на сърцето или скоротечен инфаркт. По-спокойно! Стига с това смятане и пресмятане.
Някак всичко се повтаря в годините. Абсолютно огледално. Абсолютно по един и същ начин. Така беше със Стоичков, Пенев, Бербатов, сега наред са Григор Димитров, Неделев, Кубрат Пулев. Явно сме толкова сломени и объркани, че непрекъснато една голяма част от нас някак смесват нещата. Не могат да намерят реалния аплауз на живота. Не могат да отделят двете неща, да ги разграничат. Да усетят разделителната линия в тях.
Точно тези хора, разбира се, има и други, са последните, на които някой трябва да завижда за пари, богатство, лукс. Точно те са последните, заради които някой трябва да направи инфаркт от злоба и завист. Точно те са последните, на които някой в тази държава трябва да си позволява да прави каквито и да е ревизии. Защото там всичко е ясно, прозрачно, видимо. И честно. По-честно от това не може да бъде. Тъжно е обаче, че днес вместо
да си дадем сметка какво направи Пулев,
ние се занимаваме с банковата му сметка. И още по-страшното и направо трагичното е, че за много от нас той няма да остане във времето като боксьорът, победил този или онзи, а като човек, спечелил еди-колко си милиона.

Целият анализ четете в новия брой на в. "168 часа"