Една изложба броди из България и възхвалява хан Тервел като спасител на Европа от исляма - нещо, останало неизвестно за самата Европа.

За 2-3 години 20-те фототабла обиколиха доста градове, разгледани са от стотици хиляди посетители, повечето от които ученици. Изложбата разказва увлекателно и достъпно за владетеля, за отношенията му с Византия, за решаващата намеса на българите през 717 г. при арабската обсада на Цариград и за славата, която ханът жъне след тази велика победа.

Експозицията е общ почин на две фондации от Перник и София и ловешкия Ротари клуб. Най-деен в организацията й е членът му Любомир Банчев, огнен патриот и радетел за осветляване на най-светлите страници от българската история.

Вдъхновителят

Но изложбата е и под шапката на Националния исторически музей и си личи, че неговият директор Божидар Димитров е главният й вдъхновител и автор на обясненията по таблата. Това не само пренася в изложбата характерната за този учен категоричност и високопарност, но и я превръща в благовидна мешавица от исторически догадки и фактологически грешки. Те са повторени и обогатени в статия, която Димитров пише за великото дело на хана.

Ето един негов цитат, който съдържа точно 10 фактологически грешки:

"Кан Тервел влиза в европейската история с победата си над арабите в 716-717 г., когато край Босфора след поредица от сражения унищожава 100 000 арабски войници. Арабското нашествие е част от грандиозния план, завещан от пророка Мохамед, чрез комбинирано настъпление през двата й входа (Босфора и Гибралтар) да бъде завладяна и ислямизирана Европа. На запад арабите успяват да овладеят почти цяла Испания и са спрени едва в 734 г. в битката при Поатие от Карл Мартел, който успява да разгроми 6-хилядна арабска армия.

Но голямата инвазия е през Босфора - тук арабите атакуват със 120 000 бойци. Византия е на колене и отбранява последния рубеж - столицата Константинопол. Ден преди падането й изнемощелите защитници виждат с ужас по хълмовете край града българските конни армии. Те смятат, че българите са се съюзили с арабите. Но в следващите минути от стените на града се разнася ликуващият вик "Исус Христос побеждава". Верен на християнския си дълг, кан Тервел атакува безмилостно арабите и ги побеждава.

Не само Византия, но и цяла християнска Европа въздъхва с облекчение. Кан Тервел е обявен за спасител на Европа и канонизиран от западната църква под името "Крал Тривелий". До ХVІІ век на него се посвещават стотици книги, драми, поеми. От съчиненията на Цезар Бароний и Мавро Орбини кан Тервел преминава в "История славянобългарска" на Отец Паисий. Художниците от Самоковската школа като Захари Зограф и др. рисуват образа му в църквите на Троянския и Преображенския манастир, в самоковски и пернишки църкви."

Агентурният патрон

"Тервел" е псевдонимът на Божидар Димитров като секретен сътрудник на Шесто управление на Държавна сигурност. Така става ясно защо този историк толкова възвеличава своя агентурен патрон и настоява да го рисуват на икона, а земляците му по Южното Черноморие да вдигнат паметник на хана.

Впрочем същият облак от факти и легенди за хан Тервел витае и в главите на духовниците от българската църква. През 2011 г. в подножието на Мадарския конник владиката Кирил и бъдещ патриарх освещава първата черква у нас, чийто патрон е св. Тривелий (но "в съслужение" със св. Георги).

Защо точно там? Защото хан Тервел се титулува като архонт в един от надписите около Конника и защото една от що-годе достоверните хипотези за Мадарския конник гласи, че това е хан Аспарух, издялан в скалата от признателния му син.

Не е светец!

Светец на име Тривелий или св. крал Тривелий обаче липсва в българския православен календар. Обратно на твърдението на Божидар Димитров, той липсва и в сонма на западните светци. Хан Тервел никога не е бил канонизиран! Ясно защо - в никоя църква не се става светия заради военни подвизи.

Единственото споменаване на името се среща в един бенедиктински минеалогий, издирен от Васил Гюзелев и включен в сборника му "Покръстване и християнизация на българите" от 2006 г. (Виж факсимилето на 36-а стр.) В този документ ханът е наречен с монашеското име Теоктист, което бил приел в края на живота си, оттегляйки се в манастир.

Всъщност това е типичен случай на наслагване на образи (контаминация). Тук става дума изцяло за Борис Първи и за факти от неговото царуване. Тервел и Борис са контаминирани образи първо от бенедиктинците, а след тях - в цялата западна и наша агиография. Но както се вижда от текста на Божидар Димитров - и в нашата историография. Той твърди, че дядото и бащата на Тервел също са били кръстени и че прабългарите донесли християнството у нас, тъй като Оногундската епископия, която ги е обслужвала, в края на VII в. е била пренесена в Силистра.

Има обаче възражение: Ако Тервел е станал светец заради победата над арабите и спасяването на Европа, защо с майордома Карл Мартел, победил ги в битката при Поатие, не е станало същото? Все пак той е направил и доста услуги на папата...

Наслагване на образи

Тривелий (на немски - Трибелиус) се появява през Ренесанса само с името, всичко останало за него е от биографията на княз Борис Михаил. Митът е включен в "Космографията" на Себастиан Мюнстер, която през XVI в. е била много авторитетна. Оттам той минава в цитирания от Божидар Димитров труд на Бароний, а от него - в книгата на Мавро Орбини от 1601 г. През 1719 г. историята на Бароний е издадена на руски и така митът за хана стига до монаха Спиридон, оставил най-подробното му описание. Тъкмо този извор ползва и Паисий за своята история. Той включва Тервел в своя списък на българските светци, и то под номер едно.

Последен, макар и двусмислен аргумент срещу двойната същност на Тервел като езически владетел и хритиянски светец е неговият оловен печат. Този печат също е показан на изложбата като убедително доказателство, че Тервел е бил покръстен. На обратната му страна има кръст, а самият надпис гласи: "Богородице, помагай на кесаря Тервел." Печатът наистина е силно доказателство, но все пак историците оспорват и него заради липсата на второто, християнско име на владетеля - Теоктист. Докато на печата на хан Телериг си пише "Телериг-Теофилакт". (Впрочем "Телериг" е по-ранният агентурен псевдоним на Божидар Димитров в ДС.) Така че според някои историци печатът на Тервел може да му е просто подарък от византийците.

Неканоничен култ

Различен от обяснението на Божидар Димитров е и пътят, по който образът на хан Тервел става популярен в българската иконопис през XIX век. През 1741 г. негова гравюра е отпечатана в "Стематографията" на Христофор Жефарович, а тя тогава е служела като ерминия (книга с правила за рисуване на икони). Тук обаче се натъкваме на втора контаминация, вероятно дело на патриотично настроени атонски монаси. Този път върху нашия Тривелий директно е пренесена историята на сръбския крал Стефан Драгутин с монашеско име Теоктист. В "Стематографията" св. Теоктист е Драгутин, а не Тервел. Заради всичко това се смята, че култът към Тривелий по нашите земи през XIX и ХХ век е неканоничен.

Първата битка с исляма

И описанието на арабската обсада на Цариград и на намесата на българите при Божидар Димитров е доста разкрепостено откъм достоверност. Ето защо тук картината на тази обсада е сглобена от други източници.

Нейната предистория започва не от Мохамед, а от халифите след него. Пророкът за пръв път се сбива с Византия чак в края на живота си и губи в битката свой приемен син. Неговата дейност се свежда до подчиняване на арабските племена, а не на света. Затова и няма никакъв "грандиозен план, завещан от Мохамед". Първият халиф Абу Бакр - тъст на пророка, завзема Сирия, после Армения и Египет. През 674-678 г. арабският флот дори обсажда Цариград, но е прогонен с "гръцки огън". След това Константин IV се помирява с арабите.

Това му позволява да се обърне на север срещу българите, настанили се в земите под Дунава. Походът му е неуспешен, но императорът договаря траен мир и с тях. Занапред предводителят им Аспарух се ангажира да брани северните части на империята от варварски племена и така Византия съсредоточава силите си срещу арабите.

Но Юстиниан II, наследил Константин, няма политическия усет на баща си. Той първо нарушава мира с българите, а през 692 г. и с арабите. И двата пъти се проваля и е детрониран. Следват няколко бързи въртележки на трона до 705 г., когато Юстиниан си го възвръща с помощта на 30 000 българи начело с хан Тервел. Тъкмо това е прехваленият от Божидар Димитров "единствен случай български владетел да завземе Цариград". В знак на благодарност той получава земите в областта Загоре и титлата "кесар". Повторното царуване на Юстиниан II Ринотмет (Носоотрязания) обаче също е неуспешно и скоро той отново е свален, но този път е и убит.

В началото на VIII в. халифатът вече владее Северна Африка и нахлува на Пиринеите и в Мала Азия, а могъщият арабски флот се готви за десант в Сицилия и настъпление на Апенините. По това време християнският свят е свит и изнемогва. Арабите заварват Византия изтощена от дълги войни за отблъскване на персите. От общо 5 патриаршески центъра само два - Цариград и Рим, са извън халифата.

Армиите

Когато халифът Сюлейман заповядва Цариград да бъде обсаден, армиите на двете свръхсили се различават значително. Византийците са по-слаби на сушата, конницата им е малобройна, но имат най-добрия флот, при това снабден с тайно супероръжие - гръцкия огън. Всъщност той не е новост - познат е още в античността под името "мидийски огън". Но съставът му е усъвършенстван и към сярата са добавени нефт и негасена вар. Подобрена е и технологията на изхвърляне към вражеските кораби чрез нещо като сифони. За тях строят и специални кораби - сифонофори ("сифононосци"), които са обшити с мед, за да не се самозапалват.

Арабите пък са пълчище - общо 200 000, но са лошо защитени и зле въоръжени. Мечовете, ризниците и конете са били достъпни само за богатите воини. Другите са се сражавали полуголи и дори стрелите им са били с каменни остриета.

Затова арабите разчитат повече на ентусиазма и на фанатизма. Те похлупват шлемовете си с шапки или ги увиват в плат (чалма), за да пазят главите си от слънчевия зной. Но ризниците им са рядкост, а прочутите 100 години по-късно саби дамаскини, буйните породи арабски жребци и др. все още не са създадени. Флотът им също е огромен - в обсадата участват 5000 кораба, но арабите са мореплаватели едва отскоро и нямат наследения от античността опит на византийците.

От всички тогавашни армии само българите са имали стремена и конницата им е била непобедима. Стъпил на стреме, воинът може да се повдигне и да нанесе по-силен разсичащ удар с меч и да опре в тяло копието за мощен прободен удар. Със стремена конят се управлява по-лесно, т.е. конницата на българите е била най-бързо маневриращата. След битките при Тур и Поатие стремената навлизат и в европейските армии, усвояват ги и арабите.

Сред българите добре въоръжени са били само хранениците на хана - елитни части от гвардията му. Другите войници нямали ризници, а славяните в армията са се биели голи до кръста с брадви, лъкове и копия. Общо войската на Тервел е наброявала около 30 000 души. (У Божидар Димитров - 3000.)

Предводителите

Начело на арабите е Маслама, брат на халифа. Частите срещу българите са под командването на Обайда и сина му Шерхалие.

Отбраната на Цариград се ръководи лично от императора Лъв III Исавър. През 705 г. той е стратег на Месемврия (Несебър) и оказва помощ на бившия-бъдещ император Юстиниан, като му подарява 500 овце. Това му помага в кариерата и той става стратег на темата Анатолик. Двете длъжности са дали възможност на Лъв да опознае добре както българския съюзник, така и арабския противник.

За пряко участие на Тервел в битките при Цариград няма сведения, но най-вероятно той е бил начело. Не се знае нищо и за участие на сина му Кормесий, както и за наличието на Куберови българи сред войниците.

Обсадата

Цариград е обсаден откъм Мраморно море и Златния рог, но теченията пречат да бъде атакуван от морето, затова арабите струпват корабите си в Босфора. Златният рог е бил преграждан с верига, зад която се подреждал византийският флот. По суша арабите застават под двойните Теодосиеви стени с дължина 5,7 км, пред които има и ров, а на височина стигат до 12 метра. По стените има 96 кули, достигащи 15-20 метра.

Арабите разоряват византийските крепости в Тракия и на 15 август 717 г. се явяват пред града. На 1 септември пристигат основните сили - 80 000 души и флотът им, който се настанява между Магнаура и Цикладите. След два дни задухва южен вятър и корабите обсаждат града от Галата до края на стената при Мраморно море. Лъв обаче им праща огненосците и ги разбива. Вечерта арабите пробват десант през стените, но са отбити, а Лъв нарежда веригата да се издърпа. Уплашен, че предстои атака, арабският флот напуска Босфора.

Тези загуби и предварително опустошената от Лъв околност на града принуждават арабите да търсят припаси в българските земи на север. Лично Маслама повежда отряд от 4000 души, който нахлува и граби в областта Загоре. Междувременно Лъв е изпратил при българите патриция Сисиний Рендакий да иска помощ и да наеме войска. Неговата мисия е улеснена от арабите. Тервел напада отряда и го изтребва, а самият Маслама се спасява с бягство в лагера. Стреснат, той изпраща на север 20 000 души под командването на Шерхалие, но българите ги нападат внезапно и ги избиват до крак.

Появата на конницата на Тервел до Цариград е след тази победа, а не ден преди градът да падне, както патетично го е разказал Божидар Димитров. Арабите вече са укрепили своя лагер с контравал срещу евентуално нападение откъм града. Сега им се налага да строят контравал и срещу българите в обратната посока. Защитата му е поверена на Обайда, бащата на убития Шерхалие.

Така от обсаждащи арабите се превръщат в обсадени.

Арабският разгром

На 8 октомври халифът Сюлейман умира и го наследява Омар. Той обаче допуска грешка и не снема обсадата. Зимата след това се случва много мразовита. За цели 100 дни земята в Тракия е покрита със заледен сняг. Цариград е снабдяван по море и защитниците му дори излизат на риболов, но арабите са затворени в лагера и настъпва глад. От студ и липса на фураж измират и са изядени конете и камилите им. След тях арабите започват да ядат труповете на убитите в битките. После минават на кожените амуниции, на трева и дървета, накрая на нечистотии и дори се опитват да залъжат глада, поглъщайки камъчета.

През пролетта две арабски флотилии от 300 и 360 кораба с подкрепления и припаси се събират в Мраморно море, но огненосците ги унищожават. След този крах 33 000 отчаяни араби излизат пред вала, за да дадат сражение на Тервел, но са пометени от конницата му.

На 15 август 718 г. Омар заповядва обсадата да бъде снета. Арабите не са изтребени, както пише Божидар Димитров, но общите им загуби са 132 000 души. От флота им обаче оцеляват само 10 кораба, като 5 от тях са пленени. Освен загиналите в битки Цариград дава и 30 000 жертви на чумна епидемия.

След тази кампания арабите отслабват и са изтласкани от Испания, макар и 7 века по-късно. Халифатът се разпада на отделни държави, които обаче остават ислямски и някои съществуват и до днес. Все пак по ирония на историята през 1517 г. Цариград става столица на халифата, но това е безславен епизод и за трите държави от обсадата. В черквата "Света София", превърната в джамия, последната издънка на халифите Ал Мутавакил е принуден церемониално да се откаже от титлата си в полза на турския султан Селим I Явуз. А преди това, през 1453 г., турците са завзели Цариград с помощта на българи, но не като съюзници, а като еничари.