Факт е краят на футболното първенство. И вече съвсем спокойно могат да се направят някои заключения. И да се отбележат някои видими дефекти.
Първият е безразборната смяна на треньори. Смените бяха толкова много и повечето извън всякаква логика, че в един момент станаха безинтересни дори и за най-големите фанатици.
Президентите на клубове излизат със заучени фрази - "ще гоним по-високи цели през следващия сезон" или подобна на тази - "неговият потенциал е дотук ".
След три или след шест месеца тези, новоизбраните, явно не могат да гонят по-високи цели и потенциалът се оказва нещо абстрактно и пак наново - идват други. Те са същите от по-предния път. Или полу- същите. А какво значи висока цел - пак никой не знае. Всичко заприлича на
виенско колело
с едни и същи пътници,
които се изкачват и слизат. Докосват леко облаците и после пак са на земята. Няма такава футболна действителност никъде в Европа, където треньорите да са подложени на такъв геноцид. И си мисля, че определението не е пресилено. Учудвам се, че въобще тези хора - треньорите, се съгласяват да упражняват тази професия тук. Учудвам се на търпението им, на примирението им, на пълната гама унижения, които трябва да изтърпят.
Как е възможно за три или шест месеца да изкажеш и покажеш философия,
концепция, идея. Как за такъв период трябва да те обикнат и футболисти, и публика. Как!?
Всъщност смяната на треньори в българското първенство е най-големият проблем за българския футбол. Не липсата на футболисти, не липсата на стадиони, не липсата поне на още десет неща. А смяната на треньори под път и над път. Имам чувството, че това се е превърнало в някаква болест или някакъв нелечим синдром. И повече от видно е, че той пречи на т.нар. футболна продукция. Пречи на цялостния футболен пейзаж тук. Оставете треньорите да работят в някакъв поне обозрим период.
Оставете ги да покажат поне петдесет процента от идеите си, г-да президенти на клубове
Второ - не се налагаха масирано таланти от собствените школи. Стоичков показа на всички, че и така става. Защо са необходими безсмислени трансфери, защо Гошо, Иван и Петър търкат пейката? Вижда се без лупа, че чужденците, разбира се, с някои изключения, не вдигат класата на първенството. Те само дават някакъв екзотичен привкус и дотам.
За всички е ясно, че чужденците не са по-добри от Гошо, Иван и Петър. Че онези чужденци, които биха качили нивото на "А" група, играят в други страни и въобще не им минава през ума, че могат да дойдат тук. Тогава кому е нужно? И защо сами се обезличаваме и самозалъгваме. Или зад тези трансфери се крие нещо съвсем различно, което не е за пред публика?
Спрете безсмислените трансфери,
г-да президенти на клубове. Доверете се изцяло на футболисти от собствените школи. Така само за няколко години, лицето на българския футбол ще бъде съвсем различно.
И трето, но не последно -" А" група, дори и с 14 отбора, пак е много. Толкова отбори просто душат първенството, затлачват го. Губи се нервът, динамиката му. Пречи организмът му да функционира естествено и нормално. 10 отбора е най-естествената конфигурация за "А" група. Просто такава е действителността тук. Всичко друго е някакъв компромис, който не прави услуга на никого.
Играят се толкова безсмислени мачове
пред празни трибуни, без никаква интрига, и всичко предварително е известно. Но съвсем логично е, че точно такива двубои са супервкусни и за черно тото, и за уговорки, защото там коефициентите за изненада са огромни. Така че десет отбора са предостатъчни, за да има реално първенство, г-н Михайлов. Знаете го много добре и просто го направете един път завинаги.
И накрая нещо оптимистично - думата феърплей започва да става все по-важна и тук. Или по-точно, започва полека-лека да се материализира. Това е най-великото нещо във футбола. Тя е всичко. Само през феърплея стадионите ще се напълнят. Футболът ще бъде празник и изконната философия на тази велика игра няма да погине. И че тук все повече обръщаме внимание на това, е надежда.
Така че тоталната война с уговорени мачове и черно тото е по-важна от всичко. Останалото е статистика.