Дългите престои в условия на микрогравитация водят до сериозни промени в човешкия организъм, кичурите бели коси са само малка част от тях

След 286 дни в Космоса, които по първоначалните планове трябваше да са само 8, целият свят бе втренчил очи в завръщането на двамата американски астронавти, останали заклещени на Международната космическа станция (МКС) до спасителната мисия, довела ги обратно на Земята на 18 март. И още първите снимка показаха – 9 месеца в Космоса са променили драматично начина, по който изглеждат.

Особено видими бяха измененията при 59-годишната Сунита (Суни) Уилямс, макар че и 62-годишният Бари (Бъч) Уилмор да бе очевидно измършавял.

Нейното издаващо крайно изтощение лице

и напълно посивели коси, показващи се от шлема, накараха мнозина специалисти да се притеснят за здравословното ѝ състояние. Появиха се снимки от лятото на 2024 г., когато астронавтите се отправяха за полет от космическия центът в Кейп Канаверал и на които изглеждаха жизнени, бяха усмихнати, а косите на Уилямс бяха буйни и тъмни.

Потребителите на социалните мрежи започнаха да се надпреварват в хипотези – от най-прозаичните до най-фантастичните. Според някои Сунита е имала естествено сиви корени, но тъй като е мислила, че ще лети само за седмица, не си е взела боя за коса, пък и не е имала време да се боядисва. Хората с най-развинтено въображение пък допуснаха, че е посивяла от ужас заради нещо мистериозно, на което е била свидетел в Космоса.

За да спре спекулациите, НАСА реши да даде своето обяснение.  Учените продължават да изучават дългосрочните въздействия върху здравето на продължителните космически мисии, но твърде драстичната трансформация на Уилямс подновява дискусиите за това как пътуването в Космоса ускорява стареенето и засяга човешкото тяло. Още по време на престоя на 386 км над Земята кадри показваха, че част от косата на Сунита е започнала да побелява. Почти никой обаче не обърна внимание на факта, че наболата брада на Бари Уилмор също е почти изцяло бяла.

 

“Представете си, че всичките ви физиологични промени са свръхускорени, така че

да преминете през жизнените цикли за седмици вместо за десетилетия

Ще можете да си пуснете брада за една нощ, косата ви може да започне да побелява след дни или менопаузата може да настъпи до следващия уикенд”, обяснява космическата агенция. Тя посочва още, че космическият полет предизвиква големи физиологични промени, включително ускорена загуба на мускулна и костна плътност и дисфункция на имунната система – ефекти, които са успоредни на естественото стареене на Земята.

Изследванията показват, че микрогравитацията на борда на МКС пречи на растежа на косата. Поставени в условия извън гравитационното привличане на Земята, космените фоликули на астронавтите започват да претърпяват генетични промени, които потискат растежа. 

Проучване, публикувано през 2016 г. от учени от Японската агенция за аерокосмически изследвания (JAXA), изследва проби от коса на десет астронавти, живели на МКС в продължение на шест месеца. Тези проби показват, че космическият полет е увеличил активирането на определени гени, които ограничават растежа на косата - предизвиквайки страх от оплешивяване. Така

хората могат да се превърнат в плешив вид, ако започнат да живеят в Космоса

и да загубят способността да възстановяват косата си, когато пада. Според проучването промените са по-ясно изразени при мъжете, отколкото при жените.

Проучване от 2015 г. пък разглежда кожата и клетките на козината от мишки, прекарали три месеца на борда на МКС. Изследователите установили, че мишките имат по-тънка кожа и нарушен цикъл на космения фоликул.

Понастоящем няма преки изследвания дали времето, прекарано в Космоса, причинява побеляване на косата. Въпреки това има проучвания, че космическите полети увеличават някои от известните причини за побеляване. По-специално те показват, че промените в генната регулация по време на космически полет водят до повишен оксидативен стрес в тъканите на косата. Смята се, че оксидативният стрес - вид увреждане, причинено от вредни молекули, наречени “реактивен кислород” - може да бъде ключова причина за побеляването.

Ако космическият полет наистина увеличава оксидативния стрес в клетките на косата, това може да обясни защо някои астронавти се връщат побелели след дълъг престой на МКС. Астронавтите претърпяват също и огромно количество емоционален стрес по време на престоя си в Космоса. Те са подложени на нещо, наречено

“комбиниран стрес при дългосрочен космически полет”

Това е сбор от множество източници на напрежение, уникални за Космоса, като микрогравитация, изолация, постоянен шум и смущения в циркадния ритъм. 

Според учени от Китайския център за изследване и обучение на астронавти този стрес е толкова тежък, че може дори да предизвика депресия и когнитивна дисфункция.

Има добре документирани доказателства, че преживяването на постоянно силно напрежение кара косата да побелява. Нервната система на тялото освобождава химикала норепинефрин в космените фоликули, който превръща косата в сива или бяла.

Посивелите коси обаче не са нито единствената, нито най-сериозната последица от дългия престой в условията на микрогравитация. Обикновено след период на рехабилитация, който продължава около 45 дни и включва упражнения и специален хранителен режим, здравословното състояние на астронавтите се стабилизира напълно. Ето какво още се случва с организмите им при 9 месеца в Космоса:

загуба на мускулна и костна маса

Далеч от привличането на земната гравитация мускулите на астронавтите започват да отслабват поради липса на физически усилия. С течение на времето това води до мускулна атрофия, която прави астронавтите крехки след завръщането им на Земята.

 За да се борят с ефектите от живота при ниска гравитация, те тренират най-малко два часа на ден на МКС, разкрива британският в. “Дейли мейл”.

Изследванията показват, че астронавтите на възраст между 30 и 50 г., които прекарват шест месеца в Космоса, губят около половината от силата си. В момента, когато се върнат у дома, обикновено те не са в състояние да ходят под смазващата тежест на земната гравитация. Изследванията показват, че промените в костната плътност могат да бъдат тежки и дълготрайни, което води до по-голям риск от костни фрактури или проблеми със скелета.

Загуба на тегло

Честото гадене и загубата на обоняние и вкус поради натиск в синусите води до това, че астронавтите губят апетит. През ноември лекари отбелязаха, че Уилямс изглежда “изтощена” на снимка, направена през септември, и казаха, че е отслабнала. Към края на миналата година анонимен източник от НАСА призна, че агенцията се бори да стабилизира загубата на тегло при нея и да се надява да обърне тенденцията. Неназованият служител, който е пряко ангажиран с мисията, посочва, че Уилямс “не е успяла да се справи с висококалоричните ястия, които астронавтите трябва да консумират”, докато са на МКС. “Станала е кожа и кости”, описа човекът на НАСА. Скоро след това обаче Уилямс отвърна на “слуховете” за загуба на тегло във видео на живо, твърдейки, че всъщност е натрупала мускули.

Синдром на подпухналото лице

Тъй като тялото е 70 процента вода, течността има тенденция да се измества драматично при ниска гравитация. На Земята гравитацията помага за разпределението на течностите в телата. В Космоса обаче няма нищо, което да тегли тези течности към краката, така че те да мигрират нагоре. Според НАСА до 5,6 литра течност може да се измести към главата при микрогравитация. В някои случаи това води до проблем, наречен синдром на подпухнало лице, който причинява силно подуване на тъканите в главата. В същото време течността, напускаща долната част на тялото, води до т.нар. пилешки бутчета и бебешки крака. Това е състояние, при което краката изглеждат необичайно малки и отслабени. 

Въпреки че тези козметични усложнения обикновено се изчистват в рамките на около три дни при нормална гравитация, преместването на течности може също да доведе до сериозни здравословни проблеми. То увеличава риска от образуване на кръвни съсиреци, по-специално чрез развитието на състояние, известно като венозна тромбоза при космически полет (SVT). Повечето астронавти се възстановяват напълно след завръщането на Земята, но при някои е необходимо допълнително лечение.

Щети от радиацията

Уилямс и Уилмор също така са били изложени на екстремни нива на космическа радиация по време на удължената си мисия на МКС. Само за една седмица там астронавтите понасят еквивалента на едногодишно радиационно излагане на Земята. При това типът радиация, която хората изпитват в Космоса, е по-опасен от обичайните източници на земна радиация.

Астронавтите трябва да се борят и с частици, изхвърлени от Слънцето по време на слънчеви изригвания и на галактически космически лъчи, високоенергийни протони и тежки йони извън Слънчевата система. Когато тези частици се разбият в телата им, те разрушават веригите на ДНК в клетките и предизвикват мутации, които могат да се превърнат в рак. Това може да увеличи риска от развитие на тумори, от увреждане на централната нервна система и от някои сърдечносъдови заболявания.

И сърцето страда

Ниската гравитация се отразява и на сърдечносъдовото здраве. Това е така, защото кръвта и другите телесни течности се изместват нагоре към главата, което означава, че сърдечносъдовата система не трябва да работи толкова усилено, за да поддържа притока на кръв към мозъка. Това може да доведе до намален обем на кръвта и намалена функция на сърцето и кръвоносните съдове.

Проблеми с кожата

Установено е, че епидермисът на астронавтите с дълги мисии в Космоса изтънява с близо 20%, което може да наруши способността на кожата да расте и да се възстановява. Освен това кожните обриви са най-често съобщаваният клиничен симптом по време на дългите престои на МКС. Тези обриви може да са резултат от дразнители или алергени, открити на космическата станция, и от отслабващия ефект, който ниската гравитация има върху имунната система. Кожните лезии също отнемат повече време, за да заздравеят в Космоса.