• То е като Капитолийския хълм на Рим, сравни го археологът доц. Тодор Чобанов
• Дано вечер не го напълзят онези с вейповете, предупреди поетът Николай Славов

 Христо Стоичков се оказа сензацията при откриването на обновеното Небет тепе в Пловдив. Мнозина снимаха него, отколкото реставрираната археология. Целият хълм се изпълни с народ, а на различни места звучаха музика и песни.

"Пазете това място! Беше руина, когато преди време записах тук песента с братя Аргирови и Тони Димитрова "Там високо духат ветрове". Но ето, че днес денят е слънчев.

Камата благодари на археолози и реставратори и специално се обърна към автора на проекта арх. Румяна Пройкова. "То е като при нас във футбола. Няма как да се подредим да играем, ако ги няма архитектите. Благодаря ви, че направихте тази невъзможна и трудна мисия постижима", каза Стоичков.

Понесли на ръце двете си деца - 4-месечния Матей и 3-годишния Петър, Даниела и Милен Йорданови бяха сред множеството. "Чакахме с нетърпение да отвори. Много ни харесва, че е обезопасено за децата", казаха двамата родители.

"В деня на Първа пролет откриваме обновения археологически парк Небет тепе. Той не е само символ за града ни, но и доказателство за усилията и грижата за културно-историческото наследство за Пловдив. Небет тепе разказва история и показва хилядолетния ни град. С този обект разширяваме туристическите атракции на града ни", заяви кметът Костадин Димитров. И благодари на всички, положили усилия, като спомена археолозите Петър Детев, Димитър Цончев, Лилия Ботушарова, Атанас Пейков, Костадин Кисьов, София Христева, реставратора Никола Стоянов, проектантите Вера Коларова и Румяна Пройкове. Специално спомена предшествениците си Здравко Димитров и Иван Тотев, които бяха на тепето.
Развълнувана, арх. Пройкова каза, че "под нас са пластове от съкровища". Тя не отговори дали Небет тепе е най-милата й рожба от всички паметници, чиято реставрация е проектирала.

"Наслаждавайте се на археологията на Пловдив", каза и София Христева, която извърши последните мащабни разкопки. А директорът на музея Костадин Кисьов се върна в далечната 1988 г., когато е бил тук на проучвания.
"Небет тепе е като Капитолийски хълм на Рим", направи сравнение зам.-министърът на културата Тодор Чобанов. Археологът каза, че това място е културна ценност със световна значимост.

"Това е феномен, започнал в края на 7-мото хилядолетие преди Христа. Неолитната цивилизация пристига на Балканите и тук са създадени най-важните й центрове. Това са хора, които донасят земеделието, изкуството, религията. Небет тепе е безкрайно важен от научна гледна точка обект, но то е и духовен символ, където човек може да усети хилядолетията под краката си. За Пловдив беше изключително важен проект. За съжаление доста години този обект беше неглижиран.

През хилядолетията тук следи са оставяли всички цивилизации, които са били по нашите земи. Имаме невероятна античност и страхотно средновековие. Хълмът е станал свидетел на много травмиращи събития като превземането на Филипопол от различни нашественици. Тук е събрана есенцията на хилядолетията", обясни пред "24 часа" Чобанов.

"Всичко е чудесно направено, но дано го опазят. Вечер като го напълзят онези с вейповете и ще стане мазало", предупреди поетът Николай Славов.

Входът за Небет тепе е свободен, а достъпът - неограничен. Присъстващи коментираха, че на такива обекти в чужбина се заплаща. "На Акропола в Атина входът е 13 евро със слушалки, а с екскурзовод - 45 евро", посочиха те.