Терминът от езика на траките се появява като спасение след тежък дебат между лидерите на ЕС през 90-те

Неизвестна, а и неочаквана се оказва етимологията на валутата евро. И въпреки че то е една от най-младите парични единици, името му идва от дълбока древност.

Известна древногръцка легенда твърди, че Старият континент носи името на финикийската принцеса Европа, дъщеря на цар Агенор, която била обладана от господаря на Олимп – самият гръмовержец Зевс, преобразен като бял бик.

И изглежда, в нея все пак има нещо вярно, тъй като някои от историците също извеждат наименованието от езика на финикийците, които между другото са известни и с факта, че първи въвеждат платежни средства.

Някои търсят корените и в Еребу – богинята на Залеза в религията на източните народи, макар че съществуват и многобройни доказателства, че в днешна Северна Гърция е имало селища със същото наименование. Но освен Европа,

на древните карти

присъства и река Евро

За нейното название учените са категорични, че произлиза от траките, живели преди хилядолетия по нашите земи, и които от своя страна са един от народите, за чиито наследници се смятат и съвременните българи. А реката от древните карти сега е известна като Марица.

За древното наименование се предполага, че е означавало "широка река" или че е заето от тракийското "ebros", което означава "пръскащ". Разбира се, през вековете хидронимът претърпява няколко модификации и става Hebrus на латински, а в съвременния гръцки е възстановен като Evros.

Но най-старото споменаване на реката, чиито извори са в Рила, е в произведенията на Алкей. Още през VII век пр.Хр. поетът, който е живял на остров Самотраки и бил близък с "невинната меденоруса Сафо",

се възхищавал от траките

и техния герой Орфей

и написал:

"Евро, най-красивата река

до Енос,

ти напредваш към цветното

море,

извираща от тракийската земя,

земята на конете;

и всички девици те следват

с гърди, пълни с наслада,

с бедрата си и с меките си ръце

се радват на твоята вода,

която е като смирна

от боговете."

С реката е свързана красива легенда. Историята е описана от римския поет Овидий в "Метаморфози" и според нея Евро бил от виден род и син на тракийския цар Хемус и царица Родопа. Но заради знатния си произход - царят бил син на зимния северен вятър Борей, а царицата на речния бог и тракийски цар Стримон (древното име на р. Струма), както и голямото си богатство, родителите му станали много високомерни и имали дързостта да се сравняват с безсмъртните Зевс и Хера, затова накрая боговете ги наказали, като ги превърнали в планини.

Според алтернативна история Евро е син на друг тракийски цар на име Касандър и бил наклеветен от мащехата си Дамасипи, защото отказал любовта След това бил прогонен от баща си, който повярвал на съпругата си, а принцът бил

толкова разочарован,

че скочил и се удавил

в реката, която оттогава носи неговото име. Историята на отчаяния невинен царски син е позната благодарение на мита за Иполит от трагедиите на Еврипид.

Няма спор и че в древността реката е оказвала голямо влияние върху политическия, икономическия, социалния и културния живот на траките. На първо място, тя е предлагала естествен сухоземен път, който свързва Егейско море с тракийския хинтерланд, но също и воден път, тъй като е била плавателна в най-урбанизираната зона на Тракия. Неслучайно освен многобройните селища, които са процъфтявали по поречието на реката, древната столица на одрисите Ускудама (Одрин ) и по-късно административната столица на римската провинция Тракия - Филипопол (Пловдив), също са били построени на нейните брегове.

Въпросът с произхода на наименованието със сигурност е вълнувал и Жермен Пирло - един обикновен валонски учител по история, обсебен от древната европейска култура. Освен това самият той бил запален есперантист и мечтаел изкуственият и опростен език, създаден от д-р Заменхоф, да бъде възприет като официален за общността. Обладан от интереса си към историята и зараждането на европейската цивилизация, той също търси следи от топоними, свързвани с Европа. Така открил и реката, която древните наричали Евро, а за нас е позната като Марица.

Накрая, може би предусещайки важността на събитията и

воден от истински

просвещенски ентусиазъм,

на 4 август 1995 г. той изпратил писмо не до кого да е, а до президента на Европейската комисия Жак Сантер с предложение така да бъде кръстена и бъдещата европейска валута. Не се знае доколко Пирло е вярвал, че някой ще му обърне внимание, но Сантер сигурно е въздъхнал с облекчение на предложението на никому неизвестния дотогава даскал от белгийското селце Сарт-Кюстин, тъй като точно в този момент имало ужасни спорове как точно трябва да се казва тя.

Още повече че вече имало и срок – тъй като било решено на 15 декември същата година в Мадрид на всяка цена да има общоевропейски пари.

Сред царяща нерешителност през ноември 1995 г. Европейският паричен комитет установил серия от критерии, които да бъдат взети предвид при избора на окончателното име.

Според тях то трябвало да бъде еднакво на всички езици, да бъде национално неутрално, да се отличава с езикова простота и да бъде обществено приемливо. За беда се оказало, че нито едно от предложенията на отделните държави

не отговаря

на тези изисквания

Окончателното решение трябвало да бъде взето на срещата на Европейския съвет в Мадрид на 15 и 16 декември 1995 г. Срещата не е посветена само на обсъждане на името, разбира се, но както посочва тогава делегацията на Люксембург, това е важен въпрос, тъй като изборът на име щял да окаже пряко влияние върху степента на приемане на новата единна валута.

В началото най-големи шансове имало въведеното през 1979 г. само като платежен инструмент на централните банки и като изчислителна единица в бюджета на Общността екю (ECU, съкратено от European Currency Unit). Но този фаворит имал и един сериозен недостатък - името му съвпада с това на средновековна френска монета, което го прави не напълно неутрално и следователно проблематично.

Още по-неприемливо за делегатите било германското предложение, което по идея на канцлера Хелмут Кол се ограничавало до "европейска марка", с опция във всяка страна от ЕС към националната парична единица да се добави "европейска" – европейски франк, европейска лира, европейска крона и т. н. То също е отхвърлено от няколко държави с мотива, че ще създаде огромно объркване между страните. На свой ред Обединеното кралство предлага "флорин", като посочва, че това е наименование, използвано широко в Европа през вековете. На свикания специален съвет не липсват и други идеи - дукат, курон..., но нито една от тях не грабва вниманието така, както "евро".

Но и с него в никакъв случай нещата не потръгнали гладко. Най-голямата опозиция дошла от Жак Ширак, който смята, че името "евро" е тромаво ("maladroit") и прекалено "технократично". Възражението на френския президент обаче среща съпротивата на повечето делегации, които смятат, че забавянето на решението ще покаже нерешителност пред хората и ще подкопае обществената подкрепа за единната европейска валута.

В този момент, тъй като времето изтичало – дискусията за името продължила твърде дълго - е решено изборът да бъде направен същия ден в Мадрид. С известна неохота повечето страни се съгласяват, че "евро" е наименование, което символизира идеите на Европейския съюз. И когато най-после Кол приема "евро" като нарицателно, а Ширак оттегля противопоставянето си, останалите страни членки също се съгласяват и историческото решение става факт.

Но освен интересните исторически паралели, които можем да направим за раждането на европейската валута, тази не много позната информация ни дава и един по-верен поглед изобщо върху формирането на паричната система. Освен всичко, в наши дни парите, емитирани от националните банки, отдавна не са просто монети и банкноти, а са преди всичко електронни импулси. Същевременно с бясна скорост в света нахлуват и криптовалутите, които не принадлежат на никоя държава. Е как при това положение може да се говори за загуба на национална идентичност и паричен суверенитет?