• Години наред едрият мъж с желязна ръка управлява ПКК и е символ на свобода за кюрдите
• Учи политология и лежи 7 месеца в затвора още като студент заради прокюрдска дейност

Поддръжниците му го определят като харизматичен лидер, който с желязна ръка създава и управлява ПКК. Описват го като едър мъж, със страшен поглед и черни мустаци. За останалите обаче той е жесток масов убиец, който не се спира пред нищо, за да постигне целите си.

Роден е през 1949 г. в село в провинция Шанлъурфа, на сирийската граница, в семейство с 6 деца.

За детството му се знае малко,

а животът му започва да се следи в студентските му години. Тогава учи политология в Анкара и се включва в политическите борби.

През 1972 г. лежи 7 месеца в затвора за прокюрдска дейност, а 6 г. по-късно създава ПКК заедно със свои крайнолеви състуденти, “за да не губи времето на Кюрдистан с политически дебати”, а да има въоръжена борба.

В началото младежите се фокусират върху проблемите на кюрдското население, което според тях е поставено в подчинена позиция заради капиталистите в страната, но постепенно започват да говорят срещу ролята на Турция като колонизатор на Кюрдистан.

След военния преврат в страната през септември 1980 г., когато забраняват използването на кюрдския език, облеклото и фолклора им, тяхната кауза се засилва, а мнозина са арестувани.

Дни преди да бъде свалено 43-ото правителство, Йоджалан напуска страната и

живее в изгнание в Дамаск

и в ливанската долина под сирийски контрол Бекаа, където до есента на тази година се намираха главната му квартира и лагер за тренировки на бойците.

След възстановяването на демокрацията през 1983 г. членове на организацията започват да извършват нападения срещу публични и военни сгради с цел дестабилизация на Турция.

През 1984 г. Абдула Йоджалан решава да започне въоръжена борба срещу Анкара и групировката

усилено набира и обучава бойци

с подкрепата на Сирия, Иран и Ирак. Членовете ѝ смятат, че така ще създадат самостоятелна кюрдска държава, която да притежава социалистически облик. Първата военна операция на ПКК е проведена на 15 август 1984 г. Сблъсъците между двете страни са довели до смъртта на най-малко 40 хил. души.

“Ние не подкрепяме насилието за решаване на проблемите - казва Йоджалан през 1988 г. в първото си интервю пред турски журналисти. - Но беше необходимо да предотвратим пълното унищожаване на нашата национална идентичност.”

Години по-късно, през 1998 г. между Дамаск и Турция възниква конфликт и лидерът на ПКК е принуден да напусне Сирия. Пътува до Русия, Италия и Гърция, за да търси убежище. Властите в Атина тайно го настаняват в гръцкото посолство в Найроби.

На 15 февруари 1999 г. агенти на турското разузнаване с помощта на ЦРУ арестуват Абдула Йоджалан в самолет на летището в кенийската столица. Вестта за задържането му

предизвиква вълна от насилие в цяла Европа през първите 12 часа

Появяват се всевъзможни версии за залавянето му, но според официалните данни секретната операция е извършена съвместно с МИТ (националната разузнавателна организация) и съответните служби на турския генерален щаб. За нея са знаели само 10 души.

Йоджалан е осъден на смърт от турския военен съд, но след застъпничеството на редица държави присъдата му е заменена от турския президент с доживотен затвор, който той търпи и до днес. Затворен е на остров Имралъ в Мраморно море, южно от Истанбул, при много строг режим.

Неведнъж правозащитни групи са критикували изолацията му в зандана. Затова едва през 2009 г. му

позволяват да се среща с петима други затворници

няколко пъти седмично. Следва период обаче, в който на престъпниците на острова не са разрешени посетители, включително техните адвокати, или телефонни разговори с членове на семейството.

Въпреки това Абдула Йоджалан продължава да има голямо влияние върху ПКК, а за кюрдите е мощен символ на борбата за правата им.

Зад решетките обаче възгледите му постепенно се променят. Неговата цел се отдалечава от постигането на независима държава и той пише, че самите европейски страни нарушават правата на хората. Затова предлага нова идеология - демократичен конфедерализъм. Описва я като демокрация без граници, базирана на общността, която насърчава екологичния живот и равенството между половете. Йоджалан също така твърди, че кюрдите могат да постигнат правата си чрез това, което той смята за правилно прилагане на демокрацията в Турция.

Оказва се, че новите му възгледи са силно повлияни от американския политически философ Мъри Букчин. Двамата си размениха писма чрез адвокатите си малко преди смъртта на Букчин през 2006 г.

За повечето турци обаче Йоджалан остава най-мразеният терорист в страната,

Лобвинен в поръчване на смъртоносни атаки и ръководене на бунт, убил повече от 40 хил. души за 40 години. Турските политици и медиите често го наричат “убиец на бебета” или “главен терорист”.