• След 40 г. основателят на организацията Абдула Йоджалан излезе с призив за примирие, но историята показва, че това никога не се случва
• Този проблем няма как да се реши, въпреки че Турция иска да стопли отношенията с кюрдите, за да влезе в ЕС, но не иска да освободи лидера им, казва арабистът проф. Владимир Чуков                                                                                     

Амбиции за влизане в Европейския съюз, политически игри и отчаян опит за свобода прозират зад привидното примирие между Кюрдската работническа партия (ПКК) и турското правителство.

Анализаторите са категорични, че призивът за мир на основателя на терористичната групировка Абдула Йоджалан няма да бъде изпълнен, защото членовете на ПКК в Ирак и Иран предупредиха, че те решават как да действат. Въпреки това се съгласиха с апела и обявиха примирие на 1 март и едностранно прекратиха огъня.

Във видеообръщението от затвора на остров Имралъ в Мраморно море, където излежава доживотна присъда за държавна измяна и създаване на терористична групировка, Йоджалан постави и няколко условия. На първо място е неговата свобода, за да може да ръководи процеса по създаване на условията за дълготраен мир. Освен това членовете ѝ искат “демократични и политически” условия с цел планът да успее.

Арабистът Владимир Чуков и други анализатори обаче са на мнение, че

този конфликт не е към своя край,

защото историята показва друго.

“Този проблем няма да се реши - обяснява пред “24 часа - 168 истории” проф. Чуков, учен в областта на политиката на Близкия изток и исляма. - Ако беше толкова лесно да се сложи край на една 40-годишна война, то би могло да стане още през 2015 г. Тогава имаше сходна ситуация - сдобряване между двете страни, слагане на оръжието, примирие, но накрая не се получи нищо. В момента има един цикъл, който според мен съвпада с вътрешните и външните амбиции на турската държава. Защо точно сега се появи този призив на Йоджалан? Интересното е, че всичко това беше предложено от Девлет Бахчели - политика, който през тези 40 г. говореше точно обратното (основния съюзник на Ердоган, лидера на Партията на националистическото движение (ПНД) - бел. ред.). Първо, в края на миналата година, през ноември, се навършиха 25 г. от задържането на Абдула Йоджалан, което по силата на конституцията му дава право да бъде помилван. Второ, след смяната на режима в Сирия се видя, че Ердоган има апетит за пореден мандат. Тоест трябва да има промяна на конституцията. Гласовете на две партии не стигат за такова нещо. Това може да се случи само с гласовете на кюрдите. И затова Девлет Бахчели изведнъж промени държанието си и започна да флиртува с тях. Тоест той иска чрез това затопляне на отношенията, те да гласуват за тях. Това е вътрешнополитическата причина, но е много трудна работа, защото те не са изпипали детайлите.

Имаше депутати, които отидоха в затвора и се срещнаха с Йоджалан. Този театър трябваше да стане на 16 февруари, но не се получи това, защото от турска страна искаха да има нещо черно на бяло от Йоджалан. На видеообръщението си той прочете написано писмо - това е официалният писмен призив. След това имаше много интересна конференция, на която на кюрдски и на турски беше прочетено писмото му. Тоест това символизираше кюрдите в Турция и Сирия, които имат един и същи политически ред. Те не са като тези в Ирак и Иран.”

Всъщност исканията на Абдула Йоджалан бяха приветствани от прокюрдската партия ДЕМ. Те призоваха Реджеп Тайип Ердоган да прояви “политическа воля”, за да успее да приключи конфликта. “Имаме историческата възможност да постигнем напредък по пътя към целта - да разрушим стената на терора”, каза от своя страна президентът на Турция.

“Турското правителство натиска в посока на стоплянето на отношенията с кюрдите, защото при промяната на архитектурата за сигурност на Европа те виждат своята ниша отворена - смята проф. Чуков. - Самият Ердоган започна да говори отново за влизане в ЕС. И наистина при тези отношения между Европа и САЩ Турция би могла да играе огромна роля. Затова той сега вижда своя шанс. В деня, в който беше обявено примирието, в провинция в Ирак започнаха престрелки между ПКК и турските сили, но след 3-4 дни всичко утихна.

Турция няма полза да иска да влезе в ЕС, ако има проблеми с кюрдите.”

Само че в целия план за сдобряване има една огромна уловка - ПКК ще сложи оръжие, ако правителството освободи Йоджалан от затвора, за да ръководи всички действия.

“Турците не са много ентусиазирани в тази посока, защото в момента, в който започна обръщението на Йоджалан, изведнъж избухнаха демонстрации от жени, чиите синове са убити от ПКК - посочва арабистът. - Те са против свободата му. Турция стигна до задънена улица, защото има голяма омраза в една прослойка от турското население към Йоджалан.”

По-важното в случая е, че човекът, който управлява ПКК в момента - Джемил Байък, обясни, че това са призивите на човека, който го няма 25 г., затова те решават дали да се съобразят с неговите апели, или не.

“Нещо повече, през 2018 г., когато на местните избори в Истанбул за първи път спечели Екрем Имамоглу, тогава имаше повторно гласуване - припомня проф. Чуков. - При първото неговият опонент Йълдъръм поиска нов вот. Йоджалан излезе с призив кюрдите да подкрепят Йълдъръм, но те направиха точно обратното. 300 хил. кюрди направиха Имамоглу кмет.”

Това показва, че има разминаване между вижданията на Йоджалан и патриотичния съюз на Кюрдистан.

“Самото ПКК си изработи една номенклатура, която няма как да сложи оръжие, защото

те контролират райони в Турция и Ирак благодарение на своята структура, която прилича на мафиотска

и ръководи общините и семействата, клановете. Турските и сирийските кюрди са от едно семейство - говорят на един език, пишат на една азбука. А тези в Ирак и Иран не ги разбират, те са различни.”

Смята се, че кюрдското население, което живее в Турция, Сирия, Ирак и Иран, наброява около 35 млн. души. Това е най-големият народ без държава, единна политика или армия. Досега ПКК се бореше да създаде тяхна страна, но в продължение на 40 г., от 1984 г., това се случва чрез насилствена борба за независимост на турска територия и терористични атаки.

Първоначално организацията дефинира своята дейност като националнодемократична революция и се бори за свобода и право на самоопределение на кюрдския народ в собствените му земи чрез отхвърляне влиянието на чуждите държави. Освен това дълго време ПКК се определяше като продължител на идеите на Октомврийската революция в Русия, но в последните години на практика е налице отказ от редица социалистически възгледи.

В първите години на военния конфликт, който стартира през 1984 г.,

кюрдите са подлагани на жестоки убийства и репресии

от страна на турските сили. Забраняват им всякакви права, едва през 1998 г. разрешават езикът им да се говори по радиото и телевизията, оставят имената им, но не позволяват кюрдският да влезе в училищата.

Затова и основната препоръка на Европейската комисия към Турция е да интегрира кюрдите и да спазва техните човешки права и политически свободи. Неведнъж съседката ни е била осъждана от различни институции в подхода си срещу кюрдското население в рамките на конфликта. Анкара е обвинявана в убийства на цивилни, мъчения, насилствено разселване и др.

Турският анализатор Али Асмар смята, че въпреки желанието на Ердоган да влезе в ЕС, историята показва, че при всеки политически опит за решаване на кюрдския въпрос има ескалация от страна на ПКК, защото турските

въоръжени сили не спират престрелките,

както се случва и сега.

Така например през 1993 г. президентската амнистия съвпада със засада, при която са убити 33-ма войници, а през 2009 г. 7 войници са екзекутирани по време на “Инициативата за демократична откритост”. 2 години по-късно при нападение в Диарбекир са

убити 13 войници

след обявяването на “Съвета за мир”.

Такава ескалация се повтори и миналата година с нападение, насочено срещу централата на компанията “Тосас” в Анкара, ден след като Девлет Бахчели призова за прекратяване на тероризма, подчертавайки продължаващите предизвикателства пред успеха на настоящия процес.

Асмар смята, че успехът или провалът на инициативата зависи до голяма степен от чуждите сили, които подкрепят ПКК. “Тази организация не може да оцелее без финансова, логистична и военна подкрепа от чужбина - обяснява той. - Турция се стреми да сложи край на проблема чрез политически процес, който включва

намаляване на присъдата на Абдула Йоджалан,

слагане на оръжието от бойците на ПКК и уреждане на правния им статут в съответствие с турските закони, което може да доведе до създаването на нови кюрдски партии, които да участват в политическия процес в страната в бъдеще”.