Шестсерийният филм “Те, вълните” е за счупените връзки между четири жени в едно семейство, които се опитват да продължат заедно

Още акценти от интервюто: 

• Искахме да покажем силни и водещи женски образи, защото у нас те все още се правят рядко. А не бива
• Цветана Манева каза: "Или Мария Каварджикова, или никой друг"
• Цялата ни работа беше като валс - две напред и една назад. Беше като танц, за да можем да запазим творческата атмосфера

- Най-любимото ви дете, както сами го наричате - сериалът “Те, вълните”, е на път да се роди? Предстои премиерата му по БНТ от 5 април. С какво е различен този проект?

Теодора Духовникова: Различен е за нас с това, че се роди от желанието ни с Койна Русева да не бъдем просто актриси, които чакат “да бъдат поканени” за роля, а сами да създадем продукт, зад който да сме от самото начало, да застанем зад история, която вярваме, че е добра, да се преборим за нея и да съберем правилните хора, които могат да я разкажат. Различен е и с това, че зад “Те, вълните” застана страхотен екип от професионалисти, хора, на които истински се възхищаваме, които досега са отказвали да се занимават с български сериали, и те направиха така, че “Те, вълните” да изглежда по начин, различен от обичайните български сериали.

Не че сме измислили нещо революционно и невиждано. Не, по света се създават много такива истории, но у нас подходът към правене на сериали е малко по-различен от това, което хората ще видят в “Те, вълните”.

Койна Русева: С Теди сме едни от първите, осмелили се да мечтаят. Осмелихме се да си кажем: “Какво стана с хубавите женски образи?”. Спомените от сериала “Дървото на живота”, който бяхме снимали с нея, ни върнаха към хубавите женски образи и започнахме да действаме. Направихме го. Даже не мога да повярвам. Много добре се разбирахме с нея, добър тандем изградихме през този път. Тя веднъж ми каза: “Койне, това продължи страшно много време”. И аз ѝ отвърнах: “Теди, кога си била от самото начало?”. Винаги сме били някак си накрая, когато вече сценарият е готов, екипът е решен и започват кастингите за актьори. Ние влизаме на много по-късен етап. Тогава ти се струва, че онзи ден ти се обадиха и на следващия започваш снимки. Сега ние сме от самото начало, от раждането.

- Как ви хрумна идеята за сериала?

Теодора: Искахме да разкажем история със силни и водещи женски образи, защото у нас те все още се правят рядко. А не бива. Жената е изключително интересна сама по себе си, сложна, вълнуваща, многопластова. На нас жената ни е любопитна. Какво се случва там вътре в нея? И може би стана съвсем естествено, че голяма част от екипа на сериала са жени.

Койна: Това е хубавото на тандема Койна Русева и Теодора Духовникова. Най-голямото ни качество беше, че все едно сме един човек. Ние мислихме в една посока и по един и същи начин. Да, двама души могат да мислят като един.

- В България може ли да се наложи актрисите да са и автори?

Койна: Надявам се да може. Идеите за работа витаят, но въпросът е кой иска и доколко ще убедиш хората да застанат до теб и да се превърнете в екип. Това също е достойнство на тандема ни. Нашият ентусиазъм зарази и хората около нас. Те ни се довериха. Това са хора, с които можем да се гордеем.

- Може ли да очакваме друг проект от вашия тандем?

Койна: Не мога да мисля за такъв в момента, предстои да видим първите стъпки на нашето дете. Да сме живи и здрави, никой не знае за по-нататък.

- Г-жо Русева, за Духовникова първият снимачен ден е един от най-щастливите дни в живота ѝ. Вие също ли го почувствахте така?

- Беше най-вълнуващият, но и най-напрегнатият ден, защото отговорността беше много голяма. Адреналинът на първия снимачен ден беше много висок, както и заради отговорността и напрежението дали всичко ще бъде наред, но нямаше проблеми, слава Богу!

Сега вълнението е още по-голямо, защото вече всичко е заснето и не можем да го променим. Това не е спектакъл, който едната вечер нещо не се е получил, но следващия път ще имаме възможността да оправим нещата. В киното нямаш този шанс. Притеснението е още по-голямо как ще се приеме от публиката. Ние го правим за нея.

- От идеята до премиерата на 5 април са минали три години. Това не е ли кратък период за осъществяването на такъв проект?

Койна: Ние, актьорите, сме много по-емоционални. Стори ми се дълго време, но пък не бих прескочила нито един етап. Научи ни на много неща. Редуваха се периодите на страшно отчаяние с период на избухване, вяра, действие.

Теодора: Оказва се, че тези три години, колкото отне подготовката, реализацията и постпродукцията на този сериал, е кратко време за условията на правене на такова нещо у нас. Така че май сме се справили сравнително бързо. Макар на нас да ни се стори вечност.

- Сценарият е дело на Рене Карабаш, Неда Морфова, Петър Крумов и Димитър Христов–Кевин. Как ги избрахте?

Койна: Най-важното нещо в един филм е сценарият. Толкова е трудно да прочетеш един текст и да си кажеш: “Господи, това ме вълнува на четене, а представете си какво ще стане, ако се заснеме хубаво”. Сценарият беше голяма хапка за нас, труден и вълнуващ път извървяхме. Щастливи сме, че Рене Карабаш направи основите на сценария. След това се намесиха режисьорите Неда Морфова и Петър Крумов.

Теодора: Аз изобщо най-много се вълнувам от хората, които застанаха зад “Те, вълните”. Рене Карабаш, в чиито стихове и проза съм влюбена отдавна. Неда Морфова, която според мен я чака много, много хубаво бъдеще на режисьор, Пепи Крумов, другият ни режисьор, също една от надеждите на българското кино, абсолютно смазващо добрите ни оператори - Жоро Андреев и Орлин Руевски. Пожелавам на всяка актриса да има шанса да я снимат те. Защото са магьосници. Сабина Христова, която работи преди всичко навън и рядко у нас, и то в киното, която е художникът на сериала, Лили Гергишанова, на която дължим някои от най-хубавите български корици на списания и прие да бъде стилист на филма, Вики Радославова - най-добрият според мен режисьор на монтажа, композиторът Кан Уакан, българинът, чиято музика е ползвана дори в “Игра на тронове” и който направи страхотни неща за нас, великолепните Мария Каварджикова и Радина Кърджилова, Ивайло Христов, Иван Бърнев, Юли Вергов и изобщо всички актьори в сериала… Изпълнителният ни продуцент - Калоян Лалев - Кайо, който целият екип прегръщаше след края на снимките, а това е картинка, която, повярвайте, не се вижда често.

Койна: Много важно беше да решим и в коя телевизия искаме да бъде излъчен. БНТ отвори вратите си за нас. Това е медията, която подкрепя българското производство на филми и сериали.

- Как избрахте Неда Морфова да бъде режисьорът на вашия сериал?

Койна: Имахме дълги среднощни разговори с нея. Обсъждахме и тя се запали по този проект. Лека-полека започна да гори в него. Много пъти съм ѝ казвала: “Неда, влез във владение”. Тоест вземи го, разпердушини го! И нещата станаха чудесни. Тя е млад креативен човек. Страшно много харесвам начина, по който тя мисли за киното. Заедно с нейния съпруг са чудесен тандем.

- Тя с какво се отличава в работата си?

Койна: Тя е млада и креативна, не обича ординерните и стандартни неща, които са правени 1000 пъти. Не като ученичка да заснеме една история, а тя иска да вложи душата и характера си. Вложи в сериала точно този бунтарски характер и шантаво, оригинално мислене. В началото ѝ казахме: “Досега снима реклами, сега скачай при нас. Жени сме и има няколко варианта. Или ще се изпокараме чисто по женски и ще направим най-великия женски скандал в българското сериалопроизводство, или ще направим нещо друго”. Накрая направихме нещо друго...

Цялата ни работа беше като валс - две напред и една назад. Беше като танц, за да можем да запазим творческата атмосфера и се получи. Резултатът ме удовлетворява.

Теодора: Изобщо Неда Морфова е душата, сърцето, мускулът, солта и пиперът на този сериал.

- В главната роля трябваше да бъде Цветана Манева, но защо тя се отказа?

Теодора: Да, в началото Цветана Манева беше с нас и много се вълнуваше, но времето се проточи и за нея стана трудно физически да снима. И тогава самата Цветана каза: “Или Мария Каварджикова, или никой друг”. И ние сме много щастливи, защото обожаваме Мария и тя прави изключително вълнуващ образ в сериала. Изумителна е.

- Какви теми засяга “Те, вълните”?

Теодора: “Те, вълните” е история за нещата, които никога не изговаряме помежду си и те се превръщат в травма. История за премълчаните истини, които е трябвало да бъдат изкрещени. История за това какво се случва, ако откажеш да слушаш сърцето си. В сериала има много интересен криминален момент - какво точно се случва в нощта, когато започва всичко, и този въпрос ще стои до последната шеста серия, даже до самия ѝ край. Но в същността си “Те, вълните” не е криминален сериал. Опитахме се това да бъде история за счупените връзки между четири жени в едно семейство, които обаче се опитват да продължат заедно. И се опитахме да я разкажем красиво.

Койна: Това е сериал за взаимоотношенията в едно семейство. Как се предава кармата през поколенията. Може ли да бъде променена? Моят персонаж е една привидно слаба жена, но в същността си много силна. В крайна сметка променя живота си.

- Има ли хумор?

Койна: Разбира се! Самите ние в женските си драми понякога ставаме абсолютно смешни. Имаме две прекрасни деца, които внасят лудост и енергия в нашите взаимоотношения, като непрекъснато се намесват където не трябва. Има забавни моменти, както в едно обикновено семейство. Семейна лудница, в която дебнат проблеми. Но не можеш да ги скриеш, защото сестрите, майката дебнат и те познават много добре. Нещата в един момент излизат наяве.

- Една от темите е за травмите, които получаваме като деца, които после се отразяват вбъдеще. Но най-често те неглижират ли се?

Теодора: За съжаление, голяма част от проблемите, които имаме като възрастни, се коренят някъде в детството ни. И затова е много важно да осъзнаваш своята тревожност, да застанеш очи в очи с твоята лична болка, да я назовеш и да се опиташ да я приемеш, да си простиш или да простиш на някого другиго, за да продължиш нататък.

- Защо избрахте снимките да са на морето?

Койна: Когато някой от персонажите има някакъв проблем, отива до морето. Опитва да го измие, да се пречисти. Много от драмите се случват на брега. Героите се надяват силата на водата, ако може, да отнесе тайната им.

Теодора: Колкото по-трудно им става на героите, толкова по-красиво е всичко около тях. “Те, вълните” е силно визуален филм.

- Коя беше най-трудната част от целия процес?

Теодора: Да не се откажеш, когато е много тъмно. През всичките тези години е имало моменти, в които се строполявам на пода вкъщи и си казвам това за какво ти беше, просто спри, докато не е късно, и всичко ще бъде наред, но никога не си позволих да се откажа. Всеки ден тухличка по тухличка продължавахме да строим тази къща. Когато я виждам готова, се радвам, че не сме се отказали.