При майка Лиза Шопова, баща Христо Мутафчиев, дядо Наум Шопов, вуйчо Христо Шопов и леля Мариана Станишева нямаше как да го откажем да бъде актьор, казва Христо за сина си Асен - четвърто поколение артист

- Името на Асен Мутафчиев е в 10 постановки от репертоара на Сатиричния театър. Как млад актьор у нас успява да се наложи?

Асен Мутафчиев: В толкова постановки съм участвал от самото ми начало в Сатиричния театър, не съм ги броил. Как успява млад актьор - може би с късмет. Трудът е нещо задължително в нашата професия, без него не се стига доникъде. Но си трябва и доза късмет.

Христо Мутафчиев: Гледал съм го в 3-4 постановки. Той е доста срамежлив и не ме кани. Но когато мога, го гледам. Кани ме, когато му е важно и има нужда от съвет. Не го съветвам често - все пак е мъж на 32 г. и може сам да изгради за себе си кое е вярно, подходящо, добро за него.

- Критикували ли сте го някога?

Христо: Моите критики са бащински, с чувство за хумор, с ирония, а не тежки думи, които да рефлектират върху съзнанието или психиката му. Критиката ми винаги е била градивна.

- Всяко начало е трудно. Как и двамата тръгнахте в професията?

Христо: Моето начало не беше лесно, както бе и при него. Аз

започнах в едно време, в

което изобщо не се знаеше ще

има ли театър, грижа ли го е

някой за изкуството изобщо

и дори ще има ли държава. Помните 90-те години - това бе времето след мутрите, 1994 г. беше точно след тежкия мутренски период, когато се избиваха по улиците. Кой изобщо си е мислил тогава, че ще има българско кино, театър, чудихме се как ще оцелеем до другия ден, камо ли да се занимава човек по-сериозно с изкуство. Или да печелиш с театър, за да можеш да си изхранваш семейството.

- Сякаш друго време е било тогава.

Христо: Не сякаш, а си беше друго време. Аз имах щастието да ме поканят да участвам в постановка в Народния театър, започнах репетиции на “Суматоха” по Радичков с Иван Добчев и с най-големите звезди на сцената. След това ме поканиха в Пловдивския театър и подписах договор там, но продължавах да играя и в постановката в Народния. После дойде предложение за втори спектакъл в него - “Сън в лятна нощ”. Няколко пъти ме каниха да стана част от Народния, но отказах и си останах в Пловдив до края на сезона. След това Бина Харалампиева ме покани в МГТ “Зад канала” и аз приех. Така след повече от година в Пловдив се прехвърлих в Малък градски театър, където работих почти 30 г.

Асен: Аз прекъснах 4-ата си година в НАТФИЗ, живях известно време в Лондон. Исках да видя друг живот, да разбера как работят там колегите. Посещавах актьорски курсове, работих на различни места. Бях там приблизително година и половина.

- Защо решихте да се върнахте?

Асен: Планът ми винаги е бил да съм в България и тук да работя.

Решението ми бе по-скоро

да отида да придобия

житейски опит извън България

Като се върнах, довърших обучението си в класа на проф. Ивайло Христов. Учил съм при него и при Стефан Данаилов - две невероятни личности. После покрай един проект - “Трима мъже и една Маргарита”, започнах в Сатиричния театър.

- Как реагираха родителите ви на решението да тръгнете по техния път?

Асен: Зарадваха се, че ми харесва достатъчно това, в което и те вярват - изкуството, но не бяха напълно щастливи, че ще е в България. Знаем колко по-трудно е у нас човек да се занимава с изкуство.

Христо: Не сме се опитвали да го отказваме. При майка Лиза Шопова, при баща Христо Мутафчиев, при дядо Наум Шопов, вуйчо Христо Шопов, леля Мариана Станишева как да му откажем? Той е израснал с изкуството и това му е интересно. Няма как да му променя чипа. Аз му обясних, че е много тежка професия, защото това, което се вижда на повърхността, не е всичко в работата.

- Асен е 4-о поколение актьор. Не е ли много отговорно, задължаващо да си внук на Наум Шопов, син на Христо Мутафчиев? Големи ли са очакванията от вас?

Асен: Може би да. Аз не се занимавам с очакванията, а гледам да си върша работата усърдно и със съвест. Не мога да се занимавам с това кой какво очаква от мен.

- Водиха ли ви на театър като малък, вярвате ли в магията на това изкуство?

Асен: Да, вярвам в нея. Бил съм много малък, защото помня, че съм се качвал на сцената в Младежкия театър, когато беше на жълтите павета. Още 5-6-годишен съм обикалял зад кулисите, влизал съм в гримьорните и съм си говорил с актьорите. Оттогава съм влюбен в театъра, просто по-късно дойде решението, че това е нещото, с което искам да се занимавам.

Христо: Като беше съвсем малък, го водихме при моите родители в Карлово, а ние с майка му се занимавахме с театър - тя в София, аз в Пловдив, после обратното. На него му беше най-добре при баба му и дядо му в Карлово, където играеше на воля по улиците, а така и ние се чувствахме спокойни. Той израсна в двора на къщата на Васил Левски, който е до апартамента ни в Карлово. После в София ходеше често и при Наум и Невена, майката и бащата на Лиза, до тях имаше много място за игра, така че е имал волно детство. Но сме го водили и в театрите, в които сме имали представления. Така колегите ни го познават от малък и сега понякога се изненадват колко голям мъж е станал.

- Неотдавна участвахте заедно в “Трима мъже и една Маргарита”, която Лиза Шопова написа за вас и ви режисира. По-трудно ли се работи с близки хора, как се сработихте?

Асен: Има своите плюсове и минуси. Минусите идват предимно от това, че се познавате

и дори след края на

репетицията обсъждането

продължава в

кухнята вкъщи

Но е забавно, интересно е. Не мисля, че е било трудно сработването ни.

Христо: Майка му написа пиесата специално за нас, играхме я заедно с Петър Калчев и Маргарита Хлебарова в Сатиричния театър два или три сезона. Беше прекрасен текст и много хубава постановка. По-трудно е с близки хора, защото отговорността е по-голяма.

- Христо, как смогвате и с работата в театъра, и със задачите ви като председател на Съюза на артистите?

Христо: Кой е казвал, че смогвам? (Смее се.) Всичко е възможно с добра организация, аз съм се научил на това от години. Живял съм доста сам - 14-годишен излязох от Карлово и заминах да уча в Пловдив. Оттам в казарма, после в НАТФИЗ, оттам в театрите. Когато човек се научи да се оправя сам, по-добър учител от това няма. Дисциплина, ред и добра организация - това е формулата на успеха.

- Учите ли на това и Асен?

Христо: Аз не уча никого на нищо. Просто живея по този начин и те, ако са умни, ще вземат пример от мен.

- Кой е най-наболелият проблем в областта на културата днес?

Асен: Не мисля, че мога да кажа кой е най-наболелият, защото аз имам своята гледна точка като актьор в Сатиричния театър. Друг колега може да мисли по различен начин като актьор на свободна практика. Трети, който повече разбира - като баща ми, може да вижда същността на истинския проблем по съвсем друг начин.

Христо: Всяка ситуация е различна. Днес например при това управление големият проблем е липсата на каквато и да е комуникация.

Има много текущи неща,

които трябва да се решават

бързо и адекватно,

но липсата на комуникация с Министерството на културата води до това тези проблеми да се замитат под килима. Но след време килимът ще стане висок от пода метър - метър и половина и тогава министерството ще се хване за главата. В момента е най-кризисното време за Министерството на културата, за съжаление.

- Защо?

Христо: Защото екипът му е изключително разбит. Министър Мариан Бачев не знае с кого да комуникира и как да разпредели задачите и на другите, защото той не може да свърши цялата работа сам, затова има екип, заместници, директори на дирекции - всеки със своите ангажименти. Но понеже той не ги познава и не предприема действия да ги опознае, трябва да си пази авторитета, като гледа много внимателно какви документи подписва. А те всеки ден са по много - становища, доклади, които той трябва да чете.

- Срещали ли сте се с него, след като стана министър, говорили ли сте за тези ваши притеснения?

Христо: Да, имахме покана от него - синдикатите и работодателите. Водихме разговор, който беше по-скоро опознавателен, отколкото в посока на важни решения, които да се вземат.

- Говорите ли за работата си в Съюза на артистите и с близките си, с Асен?

Асен: Не говорим чак толкова за това. Питам го по теми, които са ми любопитни. Това си е неговата работа и не му се бъркам. Той си разбира достатъчно добре и също толкова добре знае какво прави. Разбира се, че споделям с него мои наблюдения, но тези наши разговори са на принципа на личното мнение.

Христо: Ако нещо ми тежи и съпругата ми ме попита, да, говорим. Не мога да занимавам децата ми с такива проблеми, гледам да ги пазя.

- Христо, сам казвате, че не пропускате миговете да сте щастлив. Кога са били най-щастливите моменти и на двамата?

Христо: Няма как да си спомня всичките. Но безспорно сред тях са ражданията на децата ми и това, че оцелях от инцидента, който ми се случи.

- Може ли да се каже, че живеете втори живот?

Христо: Едва ли не, да.

- Вадите ли си поуките от тези тежки ситуации, как да намалите темпото например?

Христо: Не мога да се занимавам с глупости.

Асен: Моите щастливи моменти са, когато съм на сцената със страхотните си колеги, играем заедно и се забавляваме на процеса, на магията, която създаваме за зрителите.

- “Боже мой” - моноспектакълът на Христо Мутафчиев, бе селектиран за фестивал за най-добрите постановки, създадени на малки европейски езици. Асене, вие гледали ли сте го?

Асен: Да, обсъждали сме, че много ми харесва, и какво мисля за моменти от него. Така правя и с всеки колега, който ме кани да гледам негово представление - после му казвам какво мисля. Радвам се, че “Боже мой” е селектиран за фестивала. Не знаех, но и баща ми не се хвали толкова.

Христо: С този спектакъл открих друг вид комуникация с публиката. Това е първият спектакъл, в който аз не правя театър, много е странно. Този спектакъл е една среща, час и малко дълга, на Христос или представата ни за него с хора, които са дошли да чуят словото му. За първи път постановка на Народния театър участва в такъв фестивал.

- Как ще бъде показван на форума в Словения?

Христо: Изработени са субтитри.

- Асен участва в една от най-актуалните постановки този сезон - “Майка Кураж и нейните деца”. Гледали ли сте го в нея?

Христо: Да, много е впечатляващ спектакълът. Първоначално, когато чух, че се прави “Майка Кураж и нейните деца” в Сатиричния театър, се учудих на идеята едно представление, пълно с драматизъм, да бъде част от репертоара там. Но се оказа, че греша, защото всъщност пиесата третира войната като сатира. Желанието на режисьора и на актьорите е да осмиват войната като нещо излишно в нашия съвременен живот, да я смачкат. Усещането на режисьора към представлението е много вярно.

- Като всяка майка и тук героинята е готова на всичко за своите деца. Асене, такава ли е и вашата майка Лиза?

Асен: Да, майка ми е направила и продължава да прави толкова много за мен, че няма как другояче да го кажа.

Досега не съм имал такъв процес, какъвто правим с колегите ми в “Майка Кураж” и заслугата за това е изцяло тяхна - на целия екип, режисурата на Стоян Радев, сценография, костюм и музика, пластика. Създадохме наистина невероятно изживяване за нас самите, което се надявам да се пренася и към публиката, да достигат до нея нашата искреност и нашето желание да разкажем тази магия.

- Христо, вие като баща на какво сте готов за вашите деца?

Христо: Едва ли има родител, който не би казал, че е готов на всичко за децата си. Така че можете да си направите сметка на какво съм способен за децата си, за да може те да са здрави и винаги щастливи.

- Как постигате такива нормални приятелски отношения в голямото ви семейство?

Христо: С интелигентност. Първо, ние с майката на Асен сме създали нещо заедно, какво има да делим? Направили сме Асен като две половинки на едно цяло. Второ, няма смисъл да го правим - той си има свой живот, пълноправен човек е, разсъждаващ сам. Единственото, което можем да направим, е да му помагаме, когато и с каквото можем. Поради тази причина с Лиза имаме изключително добър диалог и сме на нивото приятели, които могат да се разберат само с една дума. Не си дължим нищо освен уважението, което така или иначе изпитваме един към друг.

- С какво са свързани мечтите ви?

Христо: С трите ми деца. Те вече пораснаха - Благовест е на 26, а Ая скоро ще стане на 17. Мечтая да се чувстват щастливи, спокойни, здрави, това ми е най-важното. Да си намерят пътя, който да им харесва, както и да открият половинката си, която да ги прави щастливи.

Асен: Мечтите ми са свързани с изкуството в цялостната му форма, с желанието ми да продължавам да творя неща, които имат значение за някого - било то за един или за 100 души.

Христо Мутафчиев e роден на 4 април 1969 г. в Карлово. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ в класа на проф. Надежда Сейкова и Илия Добрев през 1994 г. След дипломирането си става част от театър “Н. О. Масалитинов” в Пловдив, а от 1995 г. влиза в трупата на МГТ “Зад канала”. Еднакво убедително показва таланта си и на сцената, и пред камера, а от 2005 г. е председател на Съюза на артистите в България.

За кратко е женен за актрисата Лиза Шопова, от която е синът му Асен. Малко по-късно сключва брак с втората си съпруга Елица, от която са другите му две деца Ая и Благовест.

Асен Мутафчиев е роден на 14 ноември 1993 г. в семейството на Христо Мутафчиев и Лиза Шопова и е четвърто поколение актьор. Завършва столичното 134 СОУ “Димчо Дебелянов” и още същата година е приет да учи в НАТФИЗ в класа на самия Стефан Данаилов. След третата година там решава да прекъсне - мести се да живее в Лондон.

При завръщането в София довършва следването си в академията в класа на проф. Ивайло Христов. Малко след това заедно с баща си играе в постановката “Трима мъже и една Маргарита” в Сатиричния театър, където успешно се изявява и днес.