Психиатърът на Гьоринг. Фатално дълбоко в ума на злото
- Д-р Дъглас Кели работи с 22-ма висши нацисти преди процеса в Нюрнберг, но остава най-поразен и възхитен от бившия заместник на Хитлер. 12 години след срещите им се самоубива с цианид - като него
- Психиатърът иска да разбере природата на злото като изследва умовете на обвиняемите. Накрая вярва, че са били обикновени хора
- Д-р Кели и Гьоринг развиват необичайна привързаност
Психиатърът описва Гьоринг като "брилянтен, смел, безмилостен, проницателен" и също така заявява: "Той несъмнено беше най-безмилостното човешко същество, което някога съм срещал". Най-големият му страх е бил как ще остане в историята
1 януари 1958 г. След новогодишната нощ и партито, на което е присъствал в обичайното си весело настроение, д-р Кели приготвя вечеря в дома си в Кенсингтън - заобиколен от баща си, съпругата си и трите им деца. Неочаквано се изгаря. И избухва в дива ярост. Следващото нещо, което помни 10-годишният му син е как татко му стои на стълбите, стискайки между зъбите си капсула с цианид, и заплашва, че ще бъде мъртъв след 30 секунди. В следващия момент Дъглас вече се гърчи на пода, а баща му се опитва да налее вода в гърлото му. Идва линейка, но няма смисъл.
"...посегна на живота си, когато му беше удобно и по начин, който сам избра. Неговото самоубийство, обвито в мистерия... беше умел, дори брилянтен завършек".
Това пише американският психиатър д-р Дъглас М. Кели в книгата си "22 клетки в Нюрнберг", изразявайки възхищението си от един от своите най-вълнуващи пациенти, който 12 години преди него слага край на живота си, като поглъща цианид. Малцина колебливо ще кажат, че това е само съвпадение и смъртта на доктора е просто нелеп инцидент. Но собственият му син Дъглас-младши ще предположи, че може би дълги години баща му носи в себе си нещо много по-мрачно, взето от онези 22 клетки в Нюрнберг. Нещо различно от доклади и резултати от Роршах.
Затова трябва да се върнем заедно с Дъглас Кели там.
"Добро утро, докторе. Толкова се радвам, че дойдохте да ме видите. Моля, седнете, докторе. Седнете тук."
Очарователен, интелигентен и красноречив, 52-годишният затворник посреща с широка усмивка амбициозния 32-годишен психиатър и преводача, които заедно влизат в килията му. Той протяга ръка към младия специалист, насочвайки цялото си внимание към него и го придружава до леглото, като потупва с ръка точното място, където "гостът" му да се настани. Обвиненият в убийството на милиони хора и извършването на ужасни престъпления срещу човечеството сяда до доктора, готов да отговаря на всичките му въпроси.
Този затворник е Херман Гьоринг, който се е предал няколко седмици по-рано. Райхсмаршалът и бивш заместник на Адолф Хитлер пристига в Мондорф-ле-Бен, Люксембург, в американския център за задържане на заподозрени военни престъпници в началото на лятото на 1945 г. Постъпването му е фамозно. Носи със себе си 49 куфара, бижута, инкрустирани със скъпоценни камъни, златни табакери, скъпоценни часовници и почти целия световен запас от наркотичния паракодеин.
След колапса на Третия райх и от върха на безконтролната власт, можейки да има всичко, което пожелае, сега той заема малка килия, обзаведена само с тоалетна, легло, стол и маса. Гьоринг е последният жив от висшия ешелон на нацистите след самоубийствата на Адолф Хитлер, Хайнрих Химлер и Йозеф Гьобелс.
Като част от подготовката на Нюрнбергския процес, където по-късно Гьоринг и другите 21 висши нацистки лидери са осъдени, на работа е назначен Дъглас М. Кели.
Роден в скалистия планински град Тръки в Сиера Невада, на 30-годишна възраст той се издига до отговорна позиция като директор на Психопатичната болница на окръг Сан Франциско. Присъединява се към армията и служи в Европейския театър на войната като главен психиатър на 30-та многопрофилна болница. Това го поставя на точното място в точното време за историческия процес на Международния военен трибунал.
Официалната му роля на главен психиатър започва от Мондорф-ле-Бен и продължава в затвора в Нюрнберг, като той трябва да се грижи за медицинските нужди на затворниците, докато оценява тяхното психическо състояние и годност да бъдат съдени.
Също така докторът се надява да разбере природата на злото, като изследва умовете на знакови нацисти и установи дали се различават от тези на всички останали. Да открие дали са се родили с лоши наклонности и имат ли някакви психиатрични дефекти, които обясняват поведението им.
"Почти унищожението на съвременната култура ще е отишло напразно, ако не направим правилните заключения относно силите, които са създали толкова болка и хаос. Трябва да разберем причините за успеха на нацистите, за да можем да предприемем стъпки, за да предотвратим повторението на такова зло", пише психиатърът за своята цел.
Целия материал четете в брой 1 на списание "Космос"