Тръмпизмът не е за 4 години, а поне за 16

През 1988-1989 г. перестройката в СССР бе така напреднала, а България бе така изостанала, че властта забрани продажбата на съветските вестници и списания – те направо рушаха вярата. Инерцията на роба принуди властите да цензурират своя господар.

Подобно време преживяваме и сега – от САЩ ни нареждат да възстановим демокрацията, а ние се опъваме като Бай Тошо на пленума. Получава се нещо като стария виц за мазохиста и садиста – първият вика: “Мъчи ме, мъчи ме!”, а вторият отговаря ехидно: “Нямааа! Нямааа!”.

Няма вече да ви командваме чрез грантове и опорки

– обеща вицепрезидентът Джей Ди Ванс на Мюнхенската конференция – и няма да ви караме да си сменяте джендъра! А тук ние страдаме ли, страдаме, като че ли нямахме търпение да ни резнат топките.

Робските ни душички са потресени от факта, че този Ванс е силна фигура, май ще наследи Тръмп. Демократите засега не могат да извадят и наполовина толкова силен кандидат. А и национализъм плюс демокрация е идеологическа формула, която не може да бъде победена от екстремния либерализъм. Сблъсъкът между тези идеологии е като Майк Тайсън срещу Емили Тротинетката. Излиза, че тръмпизмът няма да мине и да отмине за някакви си 4 години, а нищо чудно да изкара цели 16!

Това обяснява вкиснатите физиономии на европейския елит, когато Джей Ди Ванс им го каза:

Ако бягате от страх пред собствените си избиратели, няма нищо, което Америка може да направи за вас. Нито пък има нещо, което можете да направите за американския народ, който ме избра и избра президента Тръмп. Вие имате нужда от демократично избрани мандати, за да постигнете нещо стойностно през следващите години...

Така вече мисли Чичо Сам, а Европа отказва да мисли, само си страда от обидата. Но такива

примери като отменените избори в Румъния са десетки и стотици

Реши ли някоя държава я да се допита до народа си за каквото и да било, я да прави някакъв референдум, я да сменя избирателната система с по-демократична, я да спре Зелената сделка, и Брюксел започва да съска заплашително, да хапе отровно и да раздухва цветни революции.

Не, в ЕС демокрацията е колкото валежите в Сахара. По принцип той бе замислен като елитарен проект, който да наложи своята воля над волята на народите, без да ги пита.

Ако на европейските граждани бяха дали възможност да се произнесат,

нямаше да има нито Лисабонски договор,

нито обща валута, нито пък в Украйна щеше да има война.

През 2005 г. евроелитът сътвори конституция, но тя бе отхвърлена с референдуми във Франция и Нидерландия. Още 6 референдума бяха предотвратени. После брюкселската бюрокрация леко освежи стария документ, прекръсти го на “Лисабонски договор” и го прокара без допитване. Все пак Ирландия успя да направи референдум и да го отхвърли, но Брюксел скръцна със зъби и Дъблин клекна.

Резултатът е 20-годишен икономически и политически упадък, който води Европа направо към Третия свят. И за да се ускори този преход, Третият свят бе поканен да се пресели в Европа. Европейците бяха против, но кой ги пита?

След 20 години упадък сега брюкселската бюрокрация докара континента до катастрофа заради скъпия газ. “Такава е цената на свободата!” – възкликна Урсула фон дер Лайен, която явно смята, че Украйна трябва да воюва още 100 години. Впрочем отсега не съм забелязал някой да е направил т. нар. фактчекинг нито на Урсула, нито на външната ѝ министърка Кая Калас, а те двете направо плачат за уточнения.

Ако ЕС бе държал на демокрацията, в Украйна нямаше да има война,

територията ѝ щеше да е цяла, а газът щеше да е 5 пъти по-евтин. Спомняте ли си заради какво се състоя т.нар. Майдан през 2014 година? Поводът бе, че президентът Янукович отложи асоцииране към ЕС, тъй като Русия го заплаши, че ще наложи мита. В този момент ЕС бе длъжен да каже – протестирайте колкото щете, но ако нарушите правилата на демокрацията, забравете за каквото и да било членство!

Но Брюксел пропусна да го каже и Майданът прерасна в насилствен преврат. Водещата партия бе разгромена физически и изритана от парламента, а законно избраният президент избяга в Русия, за да спаси живота си. За западните украинци това бе славна революция, но за източните – унижение и смъртна заплаха.

Ако видите картата на втория тур от вота за президент през 2010 г., общо 9 области в източната и южната част на страната са гласували за проруския президент Янукович. В две от тях – Донецк и Луганск – той е спечелил около 90 на сто, в Крим около 80 на сто, а в останалите 6 около 70 на сто.

Как гледат тези хора на Майдана в Киев, който унищожи тяхното право на демократично представителство?

Пак повтарям, ако тогава Меркел бе казала на майданците: “Я сте направили преврат, я забравете за ЕС!” – и сега Украйна щеше да е цяла. И най-ироничното е, че вече щеше да членува в ЕС!

А как стоят нещата с демокрацията у нас? С една дума – никак. На мен са ми известни само 3 начина, чрез които волята на народа се превръща във власт – чрез референдум, чрез пряк избор на народни представители и чрез демократични профсъюзи, които да защитават правата на долните 90 процента. И трите инструмента у нас са счупени. Колкото пъти е събирана подписка за референдум, толкова пъти тя е хвърляна в кошчето. Два пъти все пак се стигна до народен вот, но

властта направи тъкмо обратното на това, което поиска народът

Например мнозинството гласува за нова ядрена централа – властта нищо не построи и продаде един закупен реактор на Русия, а сега ще продаде още два на Украйна. Защо в България ни е забранено да строим руски централи, а в Украйна може? Нали все пак те са във война, а ние не?

Най-яркият случай за антидемокрация бе гаврата на елита с референдума за мажоритарен вот през 2016 г. Тогава 2,5 милиона българи гласуваха “за”, а само 500 хиляди “против”. Активността бе над 50 процента, но елитът си бе нагласил закона така, че и абсолютното мнозинство да не е достатъчно. Така най-представителният референдум в цялата българска история отиде в боклука. Във всяка друга европейска държава щеше да се приложи задължително.

Друг пример – ние сме единствената държава в цяла Източна Европа, която не свика референдум нито за влизането в НАТО, нито за ЕС. Онзи ден Молдова също направи референдум за ЕС, а ние – не. Не че народът щеше да откаже – напротив. Но българският елит не иска да го глези – я си е въобразил, че нещо от него зависи, я утре е поискал нещо, което не ни се дава.

Ето защо положението тук е като през 1989 година. Чакахме демокрацията да дойде от Москва, сега я чакаме от Вашингтон. Но който я чака, никога не я дочаква.