На 80 г. маестрото, обиколил над 80 държави, е готов за ново пътешествие

Напоследък наши композитори и певци се надпреварват да изкарат кой от кой е с по-запомнящ се бекграунд и как се е родила някоя тяхна песен. Вадят какви ли не истории и клипове, за да привлекат вниманието на слушатели и зрители, вместо да разчитат на мелодията. А тя в много случаи е безсолна смесица от стилове.

Не е от тях обаче композиторът Стефан Диомов. Той е написал близо 500 песни, голяма част от които са завоювали място в  златния фонд на българската музика и припявани от поколения.

Утре - 16 февруари, маестрото навършва 80 години и ще отбележи юбилея си със спектакъла "Здравей, как си приятелю" в Музикалния театър в София.

Проектът вплита затрогващата музика, сътворена от маестро Диомов през годините, и работата му с едни от най-популярните и обичани български изпълнители - Тони Димитрова, Пламен Ставрев, групите "Тоника", "Тоника СВ", "Домино" и "Фамилия Тоника".

"Всяка моя песен си има история, но не всичко помня

За стотици нямам никакъв спомен. Записани са инцидентно или на път в най-нормални ежедневни, прозаични ситуации. Но някои от тях написах при такива обстоятелства, че останаха завинаги в паметта ми", казва маестрото.

Една от тях е емблематичната "Здравей, как си, приятелю", която се превърна във визитна картичка на Диомов и неговите "Тоники".

"През 1994 г. ми предстоеше да събера на бенефисен концерт различните състави на формациите "Тоника". И тогава ми хрумна да напиша песен, която да разказва за тази среща. Беше изключително вълнуваща", разказва Диомов.

Той вече е изгладил отношенията си с отделните членове на "Тониките", които се изострят след злополучното турне във Виетнам през 1979 г. И като техен духовен баща решава да им подари своя песен за символично събиране на сцената със заглавие "Здравей, как си, приятелю".

Въпреки голямото желание и творчески заряд процесът по записване на тази песен не върви гладко.
"Първото изречение, което ми хрумна, беше: "Здравей, как си, приятелю" и после написах само музиката без текста.

Обадих се на моя приятел Пейо Пантелеев и му изсвирих песента. Той беше много доволен, но и малко несигурен за крайния резултат.

Песента не вървеше и не вървеше. Тогава Пейо помоли да вземе мелодията със себе си и да се опита да намери верните думи. Поиска ми малка отстрочка. След една седмица се срещнахме - по усмивката му разбрах, че песента най-после се е получила. Изпя ми я с много вълнение и аз в този момент разбрах, че сме си свършили работата.

Това беше моята идея - среща на приятелите, които не са се виждали отдавна и всеки беше поел по своя път

Тогава не предполагах, че тази песен ще стане толкова популярна и ще се превърне във визитна картичка на съставите "Тоника". 

И така първото представяне беше на бенефисния концерт на 23 септември 1994-а, който премина с много голям успех. След него по ирония на съдбата се получи нещо невероятно - вместо всеки да тръгне сам по пътя си, както се пее в песента, ние се сближихме под името "Фамилия Тоника" и дълги години бяхме заедно", спомня си Диомов.

През последните години песента заживя втори живот на английски. През 2023 г. "Здравей, как си, приятелко" достигна престижното 17-о място в световната класация Country Top 40, презаписана в Нешвил, САЩ, в изпълнение на Sarah Harralson и българина Нейко Генчев, преодолявайки конкуренцията на повече от 300 песни от цял свят.

Всъщност с покойния Пейо Пантелеев Диомов е в творчески тандем отпреди 40 г. С негов текст се ражда другият голям хит на маестрото - "Обич", изпят от "Тоника" през 1981 г.

След събирането на "Тониките" в едно през 1994 г.  групата възстановява по-голямата част от хитовете, създавани за "Тоника", "Тоника СВ" и "Домино", и изпълнява десетки нови шлагери.

Създаването на "Фамилия Тоника" и паметния им
концерт Диомов описва като един от най-щастливите моменти

в живота си след раждането на двете си деца - дъщеря и син, от които има 4 внучета.

По-прозаично изглежда създаването на друга хитова песен на маестрото - "Мойта малка дъщеря Мария". Макар и роден в Бургас, Стефан Диомов освен морето обича и планината и често си прави туристически  преходи по различни маршрути в страната. Поредният е на Витоша, изкачвайки Черни връх. 

"На една екскурзия там ми хрумна идеята за песента. Дъщеря ми наистина свиреше на пиано и за мен беше истинско удоволствие да я наблюдавам, когато седнеше зад клавишите. Изкачвайки се към върха, едновременно в главата ми се зародиха и музиката и текстът", спомня си Диомов.

Годината е 1983-а и Диомов е в разцвета на силите си. Но не може едновременно да записва на тефтера ноти и думи и да поддържа темпо към върха. Затова изостава и групата сърдито започва да му подвиква да побърза.

"Нямаше как да стане това  - не можех да зарежа музиката и текста, които напираха в главата ми.
В групата не предполагаха, че в този момент се заражда една от най-популярните песни в българската музика", усмихва се Стефан Диомов и разказва за песента, увековечена в изпълнение на покойната вече Ваня Костова.

На Диомов се е случвало да пише песен и в
болнична стая

През март 2021 г. композиторът едва оцеля след ковид и в знак на благодарност към бургаските медици им посвети свое парче още докато лежи в УМБАЛ.

33 години след изкачването на Витоша Диомов пак покорява връх - този път Мачу Пикчу в Перу, но в главата му няма музика и песни. Има неистово желание да заснеме летящ кондор с разперени криле над каньон в Андите. Той е станал любител фотограф и обикаля света във всичките му посоки.

Противно на очакванията не казва, че даден пейзаж го е вдъхновил за дадена песен. 

"Подхождам професионално, не смесвам двете неща", обяснява маестрото, който е обиколил над 80 държави и е запечатал с фотоапарата си невероятни кадри от света.

"През моите скитания по света слушах музиката около мен. Беше напълно непозната, екзотична, любопитна - от африканските конги, мексиканските тромпети, перуанската флейта до огненото аржентинско танго", разказва маестрото.

По музикантски високо цени и тишината  - казва, че няма нищо по-величествено да си качен на слон, който бавно пристъпва в африканската савана, и да чуваш само пукота на съчки.

На 80 той отново е готов за пътешествие

"Не знам къде ще е, решавам го спонтанно", казва Диомов. Последното му пътешествие беше в Мадагаскар миналата година, но кръгът от дестинации все повече се стеснява, като се има предвид, че е обиколил всички континенти.

Със сигурност пътешествието ще е след април, когато маестрото има планирани три концерта в началото на месеца в зала 1 на НДК, за които билетите вече са разпродадени.

Ще участват "Тоника СВ", Ева Найденова, Тони Димитрова, Орлин Горанов, група "Петте сезона", Боян Михайлов, Дани Огнянов и др.

"Това е моят избор", казва за тях Диомов. И се надява концертите на 5, 6 и 7 април да се превърнат в един празник на приятелството.

"Не е толкова страшно да си на 80, щом имаш толкова много и добри приятели", казва композиторът.

Засега се е съсредоточил върху концертите в НДК, но не крие, че

има планове за нови песни - една от тях ще е с Недялко Йорданов и ще се казва "В един случаен ден"

Въпреки че са приятели и съграждани, досега не се е случвало да запишат обща песен.

"Дали ще стане хит, хората ще кажат. Мисля, че ще се получи хубава песен - типично по недялкойордановски и в мой стил", казва Диомов. Допълва, че съжалява, че не е написал песен и по текст на Христо Фотев.

През последните години Диомов сам посяга към листа да пише текстове към песните си.

"Явно съм имал някаква поетична дарба. Не съм го правил графомански, идва ми отвътре и мисля, че се получава", обяснява маестрото за авторството си на песни като "Още те обичам", "За кой ли път", "Сезони".
Като перфекционист Диомов има високи изисквания към това, което прави, и особено държи на детайла.

Винаги съм мислил, че може да стане по-добре.
Никога не съм бил доволен докрай,

независимо дали става въпрос за музика или фотография", казва Диомов с уговорката, че в нито един миг от живота си не съжалява, че се е посветил на музиката, за която има още планове.

Навремето баща му Георги не е искал синът му да става музикант, а да поеме по неговия път в лозарството.

"Може би от него ми остана афинитетът към виното и любовта, които са прекрасно съчетание и вървят ръка за ръка в музиката", философски разсъждава Диомов след Трифон Зарезан.