Дупката в бюджета може да е имагинерна, но шоуто радва очите

Какво е общото между дуета Делян Добрев - Асен Василев, от една страна, и Зеленски – Путин, от друга? Нищо, освен че във всеки от дуетите единият гледа цифрите през микроскоп, а другият е обърнал микроскопа на обратно.

Например според Зеленски жертвите на Украйна във войната са около 45 хиляди, а според Путин – около 1,2 милиона. И обратното, руските жертви са или 1,5 милиона, или под 100 хиляди, според това кой как е обърнал микроскопа.

Подобно е разминаването и между числата на Добрев и на Василев.

Вече четвърта година единият прави от мухата слон, а другият – от слона муха, и

любопитната общественост се чеше по главата в неведение

И всеки път заради тези диаметрално противоположни числа настъпва панаирно- парламентарна и медийна разпра, която ми напомня епичното платно “Бой в кръчма” от Йозеф Лада - знаменития илюстратор на “Добрият войник Швейк”. Последният повод за панаира в кръчмата е странната дупка от 18 милиарда в новия бюджет.

Но в Украйна си имат оправдание – там все пак се води война. А у нас?

И така, според Добрев дупката е наследство от престъпното управление на ПП-ДБ и най-вече на Асен. Според Василев обаче няма никаква дупка и тя е наследство от служебното правителство на Главчев. Според мен и двамата са прави.

Разликата е в духа на времето. Само преди 5-10 години партиите биха поспорили, поспорили, но накрая биха се съгласили за едно число, защото става дума за чиста аритметика, а аритметиката е точна наука. Сега обаче преживяваме някакъв романтичен период, в който обективният разум не играе никаква роля.

Тук използвам г-н Василев и г-н Добрев само като рекламни лица, защото истината е, че в суматохата участват десетки видни политици, без да броим видните умници по медиите. Това, което напълно отсъства, е обективността. Дискусията е нещо като

спор между два големи и три малки генератора на сценична мъгла

Мъглата скрива това, че елитът ни изпълнява икономическа програма от преди четвърт век, която отдавна си изчерпа потенциала. Например нулевият бюджетен дефицит приключи през 2013 г. с оставката на Дянков, а ораторите на ПП и ДБ пак го вадят от гроба. Освен това на фона на актуалната европейска катастрофа влизането в еврозоната е като да си купиш фабрика на 6 септември 1944 година. А това в момента е голямата национална цел според елита.

Ако се вгледаме в парламентарната дискусия, едно е безспорно – с това мислене България никога няма да има пари да довърши магистрала “Хемус”, да построи още един мост през Дунава, тунел под Балкана, камо ли да запълни дупките по пътищата и улиците. Предизборните обещания ще отварят бюджетни дупки, които реалността ще захлопва веднага след изборите. И нийде взорът надежда не види.

Ето един най-елементарен пример. През 2021 г. лидерите на света и Европа решиха, че минималният корпоративен данък в целия свят трябва да е 15 процента. Повече може, по-малко не. Е, защо в спора за дупката от 18 милиарда никой не се сеща за тези 15 процента? Това би увеличило приходите от корпоративния данък с 50 на сто.

Да не говорим пък за прогресивното облагане и необлагаемия минимум - сред българския елит

няма и едно зрънце ляво бюджетарно мислене

Партиите тук имат само дясно мозъчно полукълбо, другото им го отстраниха преди 34 години.

Асен Василев се похвали, че е намалил индекса за неравенството в доходите, известен като “Джини”. Вярно, но с колко го намали? Колкото едно косъмче от мустачките на винена мушичка. Ние пак сме №1 по неравенство в Европа и ще продължим да бъдем, тъй като генераторът на неравенството си работи на същите високи обороти.

През 2021-2022 г. Кирил Петков се хвалеше, че ще прави “лява реформа с десни инструменти”. И в резултат Асен вдигна пенсиите, което съвсем леко намали индекса “Джини”. За което лично му благодаря от името на всички все още живи пенсии, само че това

не е лява реформа, а дясна мимикрия,

която бе отвята от инфлацията. Тези ляво-десни номера ги е правил още Железният канцлер Ото фон Бисмарк.

18-те милиарда дупка са точно същата мимикрия, но на ускорени обороти. Пред избори е прието да се обещава нещо на народа, което после се забравя. Но като правиш избори на всеки 6 месеца, не остава време да се забрави обещаното, трупат се очакване върху очакване и разочарование върху разочарование. И така дупката се отваря ли, отваря, докато се стигне до нещо като редовно правителство – каквото се надяваме, че ще е правителството на г-н Желязков.

Затова дойде време да се задраскат обещанията,

да се затвори дупката и да се трича най-опасният опозиционер в лицето на г-н Асен Василев. Пак казвам – аз нямам нищо против него, на всички политици вярвам и всички уважавам, за да спи зло под камък. Просто разсъждавам за политическите макротенденции, чиито рекламни лица са г-н Добрев и г-н Василев. Както се казва “колективният Путин” или “колективният Зеленски”, така и за тях двамата трябва да мислим като за колективни образи.

И не дупката от 18 милиарда трябва да ни тревожи, а фактът, че светът се промени радикално, а ние тук продължаваме със същата утопична либертарианска мисъл, която кацна на летище София с плана “Ран-Ът”.

Светът се тресе, а ние трън си вадим

Крайната нужда за адекватни решения роди една “лява” идея - да се обложи еднократно свръхпечалбата на банките.

Както е известно, през 2024 г. те стигнаха рекордните 3,7 млрд. лева. Уви, никой не се замисля как стана това. Както всички знаем, от няколко години банките не дават никакви лихви по влоговете, но затова пък налагат все по-големи и по-големи такси върху всяко действие и бездействие – превод, теглене, самото съхранение. 

В същото време обаче банките дават кредити на едрите инвеститори при минималната лихва от 2 на сто. Юруш на маслините! Ако можеш, трябва да си луд да не изтеглиш някой и друг милион и да го вложиш в недвижим имот, тъй като инфлацията е двуцифрена, парите изгарят, а имотите скачат до небесата. Само че за целта трябва да имаш покритие, което да струва пак толкова, колкото кредита. Т. е. трябва да си милионер.

Значи сътворен е нещо като финансов барон, който обръща наопаки и

изтупва джобовете на обикновените хора

и каквото намери – подарява го на широките милионерски маси. А те от своя страна назначават депутатите, които ту измислят бюджетните дупки, ту ги затварят, превръщайки парламентарните дискусии в гладиаторски игри. Радвайте се на шоуто, плебеи.