"Една от три: Субективни гледни точки за аборта и безплодието" е културен проект, съчетаващ интерактивна изложба и дискусионен форум, който ще бъде представен в галерия Doza между 26 февруари и 8 март. Негови автори са Мария Станишева и Руксандра Губернат в партньорство с фондация "Бъдеще Перфектно".

Активностите по проекта ще се фокусират върху травматичните преживявания, свързани с репродуктивното женско здраве, пред които според официалните статистки са изправени една трета от жените по света.

Проектът е създаден чрез процес на сътрудничество между артисти, пряко засегнати лица и по-широката публика. Организаторите посочват и статистика - една от всеки три жени преживява спонтанен аборт, една от шест жени е изправена пред безплодие, една от две жени изпитват депресия или тревожност след загуба на бременност или други репродуктивни проблеми, 1% е годишното увеличение на проблемите с репродуктивността, както при жените, така и при мъжете.

Проектът „Една от три" има за цел да използва изкуството като средство за разбиране и споделяне с другите на преживяването на загуба - както физическа, така и емоционална, казват организаторите.

1. Аз съм всяка жена - видео-арт инсталация

Автори: Мария Станишева, Руксандра Губернат, Мартина Скарпели

Екстракт от документални интервюта с жени от България и Румъния с репродуктивни проблем и абстрактна анимационна интерпретация, интродукция към анимационно- документалния филм "Аз съм всяка жена" на Станишева/Губернат.

2. Скарида и Помощна ръка - скулптура, смесена техника

Автор: Сабина Тупан - румънска художничка, работеща със смесена медийна техника върху феминистки теми и идеологии. И двете представляват визуални интерпретации на собствената ѝ загуба на бременност и болестта тромбофилия - кръвно състояние, считано за една от основните причини за вторично безплодие.

3. Без това бебе в корема ми - видео инсталация Автор: Руксандра Губернат

Лично и интуитивно видео изпълнение, което преразказва изживяването на авторката през три последователни загуби на бременност през 2018 г. и 2019 г., и последвалото раждане на сина ѝ Джейкъб през 2020 г., по време на разгара на пандемията от COVID-19.

Инсталацията изследва борбите на една бременна жена, изправена пред предизвикателствата на собствената си плодовитост във враждебна среда, където безпокойство и страх проникват във всеки аспект от съществуването. Носенето на дете в свят, дефиниран от несигурност, символично насилие и болест - особено в сянката на скорошната загуба - се оказва едновременно съкрушително и дълбоко изолиращо. Чрез смесена реалност от завладяващи визуални ефекти, 2D монтаж на медийни кадри от епохата на пандемията, преплетени с проекции на ултразвукови изследвания върху корема на авторката, Not This Baby in My Belly, възстановява преживяното и създава емоционално заредено, многоизмерно изживяване. Работата не само разкрива личната скръб, но също така хвърля светлина върху по-широките, често неизказани борби на бременност, загуба и устойчивост по време на криза.

4. Корем-дъга (Rainbow Belly) - инсталация, смесена техника Автор: Бети Пискуреану

Препратка към термина "Rainbow Baby" (бебе, родено след множество спонтанни аборти или неуспешни ин-витро процедури), изпълнен с надежда, но и болка."Rainbow Belly" пресъздава ежедневни хормонални инжекции, използвани по време на ин-витро процедурите. Авторката е създала изкуствен корем, с набучени в него инжекции и съсирвания, който може да бъде носен от посетителите по време на изложбата, символизиращ не само физическата болка, но и непрестанното усилие и надежда по време на всеки цикъл от процедурите по изкуствено осеменяване. На слушалки може да се чуе личната история на Бети, която комбинира студената статистика и личната емоция от

преживяното: "За обществото аз съм една от три, за докторите също представлявамрезултати и числа. Но за мен, аз съм повече от това, аз съм човек, който се бори да създаде друг живот."

5. "18-41" - аудио/видео колаж Автор: Руксандра Губернат

Историята на Стефана, 72-годишна жена, която започва сексуалния си живот на 17, има пет раждания и 12 аборта и е диагностицирана с рак на матката, когато е на 41. Рукснадра използва личната история на Стефана, по професия кранистка, за да представи комунистичеката епоха в Румъния,. Докато партията я използва за пропаганда на равенство между половете заради професията ѝ на кранистка, тя лежи три пъти в затвора.

6. "ДРУГАТА" - аудио/видео колаж Автор: Руксандра Губернат

Интерпретация на историята на В. , събра на по време на терапевтичните групови ателиета, част от проекта в Румъния.

7. Бленувани сълзи – визуално изследване на безплодието, емоционалната устойчивост и колективната емпатия

Автор: Калина Христова (в процес на създаване, визуална референция - след 15.02.2025)

„Бленувани сълзи" е общо заглавие, което събира две творби с добавени инсталационни елементи. Първата творба е изпълнена с класическа графична рисунка и акрилен фон, докато втората е кратко видео, което показва в близък план отделянето на сълзата.

Безплодието е дълбоко личен и често стигматизиран социален проблем, засягащ множество жени по света. Това житейско събитие е съпроводено с множество емоции за жената, които тя често изразява чрез сълзи. Според някои учени и психолози се оказва, че жените плачат от 30 до 64 пъти годишно. В нашата природа е да бъдем чувствителни, особено когато светът около нас подлага на изпитание нашата чувствителност и сила. Тези сълзи се наричат „емоционални сълзи" и съдържат уникален химичен състав. Смята се, че емоционалните сълзи, богати на протеини (24%), имат пречистваща сила или както е прието да се казва „пречистват душата".

I – Емпатия (100 х 70 см, пастелен молив и акрил, интравенозна инфузия) разглежда тази предизвикателна тема през трогателна и провокираща мисли артистична призма.

Портретът на жена, чието лице е скрито от ръце – ръце, които принадлежат не само на нея, но и на две жени, наслоени едни върху други, за да символизират споделени борби, колективна болка и неизказана солидарност. Символното поставяне на ръка, върху ръката на някого, преживяващ някаква болка или мъка, е ярък жест на подкрепа и взаимност, на човешка топлина, предадена чрез този нежен допир. Произведението интегрира и медицинска система, представляваща „бленуваните сълзи", свързана с колективния портрет. Тези сълзи, метафорично събрани и съхранени, въплъщават емоционалната тежест на безплодието – несбъднатите мечти, надежди и мълчалива скръб, носени от безброй жени.

II – Втечнена емоция (видео, 13 сек., стъклени епруветки с физиологичен разтвор - всяка една от епруветките носи име на неродено дете) представя момента на раждането на емоционалната сълза. Кадърът е близък, запазвайки самоличността на жената, фокусирайки се само върху очната ябълка и слъзното езерце, от което се отделя тази чиста сълза. Към видеото са приложени 30 стъклени епруветки, всяка от които надписана с име. Много жени и техните партньори дават имена на все още неродените си деца. Тази форма на наричане, на някакво особено символно свързване с плода, в което се съдържа емоционалното обвързване с бъдещата им рожба. Епруветките символизират втечнената болка от загубата. Сподавена емоция. Болка с име.