В контекста на сложните геополитически уравнения, Иран остава в сложна отбранителна позиция. Изправен е пред труден избор, отстъпки или риск от непремерена ескалация.

Тръмп влезе в Белия дом в момент, в който през последните месеци се наблюдава значително намаляване на иранското влияние в региона.

Влиянието на Техеран в Сирия напълно изчезна с отстраняването на режима на Башар Асад. Хизбула в Ливан пък е изправена пред нарастващ натиск след войната с Израел. Всичко това доведе до унищожаването на голяма част от военната ѝ инфраструктура и ръководното тяло на организацията - политическо и военно.

Тези промени отслабиха регионалните позиции на Иран, но също така го накараха да се съсредоточи върху укрепването на ядрената си програма. Да мисли как да използва други свои проксита, с които да оказва натиск върху интересите на САЩ и съюзниците, особено чрез хутите в Йемен. Има индикации, че Иран е създал нови екипи от учени и инженери по атомните програми, които да ускорят постигането на атомно оръжие. Ливанският вестник Ал-Нахар, цитира информирани източници, според които Иран е разработил нови модификации от центрофуги за тази цел. Сега страната притежава достатъчно обогатен уран 60%, който бързо може да стигне до необходимите 90% за направата на между 5 до 7 атомни бомби. Според нормите на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Иран има право на производството на обогатен уран до 3,5 %.

Президентът на САЩ влиза в Белия дом, заобиколен от група ястреби, които са решени да се противопоставят на Иран и неговите амбиции. Марко Рубио (държавен секретар), Джон Ратклиф (директор на Централното разузнавателно управление), Майк Хъкаби (посланик в Израел), Майк Уолц (съветник по националната сигурност)  и Стив Утков (съветник за Близкия Изток), са най-значимите фигури, назначени в  новата администрация. Докато Марко Рубио е яростен критик на иранския режим и призовава за максимални икономически санкции и дипломатически натиск, Джон Ратклиф настоява за засилени разузнавателни операции, насочени към ядрената програма на Иран, и за наблюдение на дейността му в региона. От своя страна Майк Уолц набляга на противодействието на иранското влияние чрез засилени санкции и военна готовност. Майк Хъкаби подкрепя тясното сътрудничество с Израел за противодействие на Иран, включително подкрепа за военни действия, ако е необходимо.

Екипът на Тръмп следи сътрудничеството на Иран с Русия и Китай

В светлината на тези промени потенциалната политика на Тръмп спрямо Иран вероятно ще включва затягане на икономическите санкции, особено по отношение на петролния и банковия сектор, и насочване към  различните проекти за сътрудничество на Иран с Русия и Китай. Тези мерки имат за цел да намалят финансовите ресурси на иранския режим и да отслабят способността му да финансира своите прокси организации в региона.

Затягането на санкциите е съпроводено с голяма вероятност за подкрепа на военен удар по иранските ядрени съоръжения от страна на Израел, особено след ударите на Израел по Иран през миналата година. Те бяха считани за маневри в реално време и подготовка за нанасяне на удар по иранските ядрени съоръжения и други стратегически обекти. Тази вероятност се увеличава в светлината на неотдавнашните военни маневри на Техеран за защита на ядрените му съоръжения, както и в очакване на всяка отрицателна промяна на вътрешната сигурност, което застрашава съществуването на режима.

От първия момент на завръщането си в Белия дом, беше ясно, че президентът Тръмп ще продължи добре познатия си подход в отношенията с Иран, но днес той възприема манталитета на търговец на автомобили, изправен пред продавач, принуден да продава поради задушаваща финансова криза. Тръмп осъзнава, че иранската икономика страда под тежестта на санкциите и че инфлацията и безработицата засилват вътрешния натиск върху режима, което прави Техеран още по-отчаян в желанието му да облекчи икономическите ограничения. Ето защо повишава тавана на финансовите  си мерки и настоява за налагане на по-строги условия, възползвайки се от влошаващото се политическо и икономическо положение в страната.

Картите в играта

Една от най-важните карти, които Тръмп ще използва, е петролът. Като увеличава производството на петрол и координира действията си със съюзниците в Персийския залив, той се стреми да поддържа ниски цени на петрола, нанасяйки тежък удар на иранската икономика. Тръмп подписа указ, който забранява продажбата на петрол на Китай и други държави с една цел, да занули износа на суровината. Техеран разчита основно на износа на петрол по неофициални канали на преференциални цени и ако световните цени продължат да падат, той също ще се окаже принуден да продава своя петрол на по-ниски цени. Това ще засили икономическата криза и международната изолация на страната.

Другата карта която Тръмп използва срещу Иран е правителствено решение, чрез което да прекрати  възможността, предоставена на Ирак, да купува електроенергия и газ от Иран - решение, което беше очаквано, особено с новите директиви на Тръмп, които се стремят към това, което той нарича  максимален натиск върху Иран. Подписаният от Тръмп меморандум, целящ оказване на максимален натиск върху Иран, включва „предприемане на незабавни стъпки, за да се гарантира, че иракската финансова система не се използва от Иран за избягване или заобикаляне на санкциите, както и че страните от Персийския залив не се използват като пунктове за доставка, и заобикаляне на санкциите". Ирак е купувал от Иран в последните години газ на стойност 17 млрд. долара. Не е тайна, че иракската национална банка се използва от прокситата на Иран със знанието на иракския премиер Судани за източване на американския долар в огромни размери от криминални групи свързани с Иран.

Нетаняху е нащрек

В този контекст Израел играе ключова роля, особено с правителството на Нетаняху, което винаги е смятало иранската ядрена програма за екзистенциална заплаха. Днес, със завръщането на Тръмп и липсата на каквито и да било признаци за връщане на масата за преговори между Иран и Съединените щати, вероятността от ескалация се увеличава, като Нетаняху оказва натиск върху Вашингтон да заеме по-твърда позиция и може би дори да подкрепи военен удар срещу иранските ядрени съоръжения.

Големият въпрос е: Ще използва ли Тръмп тази заплаха като резервна карта за натиск ако се наложи, за да принуди Техеран да направи отстъпки или положението ще тръгне към неконтролируема ескалация?

Зад санкциите и военния натиск, прозира и друг сценарий, който може да размести картите: Втори израелски удар по Хизбула в Ливан, насочен към останалия скрит военен потенциал. Ако Израел реши да нанесе смъртоносен удар на Хизбула, това ще постави Иран пред трудно уравнение: Или да загуби напълно регионалното си влияние, или да направи големи отстъпки пред САЩ, за да намали натиска върху себе си и своите съюзници.

Този сценарий не е малко вероятен, тъй като Иран осъзнава, че един по-тежък удар по Хизбула може значително да намали регионалното му влияние. От друга страна, такъв развой на събитията би могъл да бъде компромис между Тръмп и Нетаняху, при който Тръмп да се въздържи от даване на зелена светлина за директен удар срещу Иран, в замяна на това да позволи на Израел да нанесе решителен удар на Хизбула.

В тази заплетена ситуация Иран остава в сложна отбранителна позиция, изправен пред труден избор между отстъпки и риск от непремерена ескалация.