Проектът е пилотен за създаването на подводни градове по целия свят

Мистериозен милиардер, пожелал анонимност, финансира със стотици милиони един футуристичен проект като от научнофантастичен филм, който вече се реализира в наводнена кариера на границата на Уелс с Англия. Зад огради и сглобяеми контейнери екип от учени, инженери и техници работят за сбъдването на една мечта: да позволят на хората да живеят под вода.

Пилотният проект, наречен DEEP, има за цел да инсталира модулни подводни местообитания, способни да приютят учени, изследователи и може би един ден обикновени граждани, които имат финансови възможности да ги наемат. Хората ще станат ли в бъдеще амфибии?

Океаните покриват повече от 70% от повърхността на Земята, но ние знаем по-малко за техните дълбочини, отколкото за повърхността на Луната. Тези екосистеми обаче играят ключова роля в регулирането на климата, производството на кислород и биоразнообразието. Амбициозната инициатива на незнайния богаташ и неговия екип цели да позволи на хората да останат за дълги периоди под водата вече не само като изследователи, а и като жители, способни да изучават подводната среда отвътре.

Датата, на която смелата идея ще направи дебют, не е далече – 2027 г.

Мястото на пилотния проект е избрано след глобално търсене на идеалните условия за тестване на предвестника на бъдещите подводни градове.

Обитаемата подводна система DEEP Sentinel ще даде възможност да се разширят границите на изследването на океаните. Тя трябва да предложи на учените среда, способна да издържи налягането на големи дълбочини, като същевременно гарантира безпрецедентен комфорт. Предназначена е за настаняване на обитатели до 28 дни на дълбочина 200 метра – дотам стигат слънчевите лъчи, преди да започне зоната на мрака. Подводното местообитание ще представлява мобилна и адаптивна научна станция. Идеята е постепенно престоят да се увеличи до месеци и дори повече.

Преди да бъдат разгърнати в открито море от 2027 г., подводните местообитания, наречени сeнтинъли, ще бъдат тествани в наводнената бивша кариера близо до Чепстоу, като образувалото се езеро е с дълбочина от около 80 м. Това място от 20 хектара е служило до 2022 г. като център за гмуркане. Изследователският кампус ще се използва за обучение на учени и техници, които ще живеят на борда на сeнтинълите. Това трябва да гарантира, че те са готови да се сблъскат със среда, в която всеки детайл е от значение - от водното налягане до условията на живот в изолация.

Според Майк Шакълфорд, оперативен директор на DEEP, тази инициатива отговаря на спешната нужда от по-добро разбиране на морската среда. Област, която все още е до голяма степен неизследвана, напомня той в репортаж на британския в. “Гардиан”.

“През 60-те години имаше надпревара между Космоса и океана и Космосът победи

Но океанографите ще ви кажат колко малко знаем за собствената си планета. Време е да  поправим това”, казва той. И добавя - Целта е да живеем в океана завинаги. Да има постоянни човешки селища във всички океани по света.

За разлика от Aquarius Reef Base, единствената действаща подводна станция, системата DEEP Sentinel е предназначена да бъде модулна и преместваема. Може да се използва в различни региони, за да изучава екосистеми в дълбините, да наблюдава ефектите от изменението на климата, да изследва исторически останки или дори да служи за обучение на астронавти в екстремни условия.

Очевидно е, че животът на 200 метра под водата налага изключителни технически умения. По-специално по отношение на устойчивост на колосален натиск и енергийна автономност. За да отговорят на тези предизвикателства,

подводните къщи са изградени от инконел

Това е сплав на основата на никел, използвана в космическата и ядрената индустрия. Има способността да издържа на високо налягане и морска корозия. 

Авангардната техника на производство включва шест робота с височина 3,5 метра. Те отпечатват 3D модулите слой по слой. Този метод позволява, от една страна, да се намалят производствените отпадъци. От друга страна, това дава възможност да се оптимизира формата на местообитанието за максимална устойчивост. И накрая, позволява интегрирането на структурни подсилвания директно в дизайна.

Достъпът до местообитанието е проектиран така, че да минимизира рисковете, свързани с дълбочинното гмуркане. Ще се използват два метода. Или подводница ще акостира директно на вход под налягане. Или водолазите ще получат достъп през “лунен басейн” - потопен отвор, който им позволява да влизат и излизат, без да се налага незабавна декомпресия. Домът ще бъде напълно енергийно самодостатъчен благодарение на вятърни турбини и плаващи слънчеви панели. Той ще съхранява електричество в батерии с голям капацитет. Връзката с повърхността ще бъде осигурена от сателитна система Starlink, осигуряваща достъп до данни и комуникации в реално време. За Шон Уолпърт, президент на DEEP, тази технология е революция. “Искаме “Сентинъл” да бъде за океана това, което е Международната космическа станция за Космоса”, посочва той пред Си Ен Ен.

Животът в подобно подводно местообитание изисква строга физическа и психическа подготовка, далеч отвъд традиционните умения за гмуркане. В DEEP Campus (в изграждането му тайнственият инвеститор с дълбоки джобове е вложил около 120 млн. долара) ще бъде въведена програма за интензивно обучение с продължителност от 12 до 18 месеца, за да подготвя бъдещи жители. Очевидно ще комбинира гмуркане, адаптиране към затворена среда и управление на физиологичните ефекти на налягането. Обитателите ще трябва да се научат да работят в ограничено пространство, без естествена смяна на деня и нощта, и да управляват извънредни ситуации като отказ на кислород или проблеми с налягането.

Подводната къща в пълен размер дава незабавна представа за невероятния мащаб на начинанието, разказва още “Гардиан”. Основната зона за отдих е полусфера с диаметър шест метра, а прозорците с илюминатори подсказват, че когато къщата е потопена,

човек ще има усещането, че е заобиколен от океана

и неговите обитатели. На горния етаж има кухня и зона, която може да бъде адаптирана за научни изследвания. Шестте спални са просторни и има напълно оборудвана баня с течаща вода и тоалетна. Намеренията са в някакъв момент към основното местообитание да се прибавят нови и нови, така че първо да се оформи голяма международна научна база, а след това вече да започнат да се изграждат истински подводни селища.

Друго голямо предизвикателство на живота в тези условия е свързано с физиологичното и психологическото въздействие. При високо налягане тялото претърпява промени. Възприемането на вкуса се променя, циклите на съня могат да бъдат нарушени и комуникацията с повърхността остава ограничена. За да подобри комфорта на жителите, Джо Коста, главен готвач на проекта и опитен подводничар, е разработил подходяща диета. Предпочита по-интензивни вкусове, за да компенсира промяната на вкуса под налягане.

Сред ястията, създадени специално за консумиране под вода, са френска лучена супа с крутони, задушено телешко в червено вино, полента с трюфели и пудинг с подправки. Ястията ще бъдат предоставяни във вакуумирани опаковки. Коста подчертава важността на храненето в тези екстремни условия: “Храната играе съществена роля за самочувствието и работата на жителите. Трябва да сме сигурни, че ястията са вкусни и успокояващи.” Те може да изглеждат висококалорийни, но трябва да се има предвид, че под водата метаболизмът се ускорява.

Инсталирането на подводни местообитания като “Сентинъл” отговаря на големи стратегически предизвикателства, особено по отношение на сигурността на подводните инфраструктури.

Днес повече от 95% от световния интернет трафик се движи по подводни кабели. Точно както значителна част от енергията протича по газопроводите и нефтопроводите. Тези критични инфраструктури са изложени на аварии, природни бедствия и актове на саботаж, както се вижда от саботажа на газопроводите “Северен поток” през 2022 г.

Правителствата и бизнесът гледат на DEEP като възможност за непрекъснато наблюдение и поддръжка на тези съоръжения. Без това да зависи единствено от подводни роботи или временни гмуркания. DEEP може да служи като стратегическа фокусна точка в ключови области, посочват създателите на проекта.

Отвъд геополитически съображения, той представлява голям научен напредък за изследване на дълбоководните екосистеми. В момента повечето подводни изследвания се основават на кратки мисии. “Когато се гмуркате за няколко часа, получавате само моментна снимка на подводния живот. Животът там ще ни позволи да разберем как функционират екосистемите в дългосрочен план, обяснява Бил Денисън, океанограф от Университета на Мериленд.

Този подход е вдъхновен от работата на НАСА. Агенцията използва подводното съоръжение Aquarius Reef Base във Флорида от десетилетия, за да обучава своите астронавти за космически мисии. Затворената среда, управлението на ограничените ресурси и психологическата адаптация на обитателите предлагат ценни паралели с живота на космическа станция.

Мечтата за живот под водата не е нова. Жак-Ив Кусто вече е експериментирал с подводния живот през 60-те години на миналия век, започвайки с Континенталния шелф   (или Conshelf) - пет метра дълъг и 2,5 метра широк стоманен цилиндър, който беше поставен край Марсилия на дълбочина 10 метра. Кусто продължи да разработва по-усъвършенствани версии на Conshelf на места по целия свят – финансирани отчасти от френската нефтохимическа индустрия.  Но идеята беше изоставена в полза на изследването на Космоса. С DEEP тази амбиция се появява отново, водена от технологичния напредък и подновения интерес към океаните.

Първите подводни градове може би бележат началото на една ера, в която хората вече няма да се задоволяват да се движат по сушата. Те ще се настанят в сърцето на морската бездна. Или както Доун Кернагис, изследовател и бивш член на подводната мисия на НАСА, посочва: “Когато живеем под вода, откриваме паралелен свят с неговите правила, ритми, красота. След като го опитате, просто искате само едно - да се върнете обратно.”