*Материалът е публикуван на 15 октомври 2015 г.

Участието на Мария Бакалова в кампанията на Министерството на външните работи под надслов “Не ти трябва “Оскар”, за да получиш виза за САЩ” съвсем неизненадващо намери своите критици у нас. Тъй като тя играела роли, които не се харесват на новия президент на САЩ Доналд Тръмп, участието ѝ щяло да бъде противопоказно. Това в общи линии е патосът на критикарите. Под ударите попадна и външният министър Георг Георгиев, който се срещна с Мария, въпреки че той самият наследи кампанията от служебния външен министър и няма нищо общо с идеята.

Кампанията бе заснета през октомври 2024 г. – преди изборите в България и САЩ, а през декември 2024 стартира след съгласуване между администрациите от българска и американска страна. В средата на януари 2025 г. екипът на Мария Бакалова получава молба за заснемане на допълнителни материали. Снимките са насрочени в единствения свободен прозорец от графика на актрисата при завръщането ѝ в Европа за Седмицата на модата в Париж. В деня на снимките новият министър Георг Георгиев я кани на среща, за да изрази лично благодарност за работата ѝ по кампанията до момента.

От екипа на Бакалова уточниха, че след кратък неофициален разговор и обща снимка с министър Георгиев Мария се отправила към следващите си ангажименти, свързани с предстоящите премиери на филмите

“O Horizon” на фестивала в Санта Барбара и “Триумф”, чиято премиера ще бъде на 21 март в България.

В предишни свои изказвания Мария Бакалова е заявявала, че работата на актьора е да пресъздаде дадена роля с професионализъм и отдаденост към актьорската задача. За нея професионализмът в изкуството означава да приема признанията и критиките за работата си с еднакво внимание и ангажираност, но и да реагира в случаите, когато те се разпростират отвъд измеренията на нейния професионален ангажимент.

От екипа ѝ коментираха също, че Мария вярва, че актьорите не следва да изразяват политически пристрастия публично и за това тя самата не го е правила никога от първо лице и в лично качество. Също така е изразявала убеждението си, че всяка публична личност трябва да има отговорност към обществото и ако се появи възможност да помогне на своята родина или сънародниците си, трябва да го прави.

Това е и причината Мария Бакалова да приеме поканата, получена през септември 2024 г., за участие в проект на Министерството на външните работи, целящ да повиши информираността на българските граждани за процедурата за кандидатстване за виза и да направи информацията за тези процедури по-широко и леснодостъпна за хората, казаха от екипа на актрисата.

Във връзка с цитираната по-горе рекламна кампания за отпадането на американските визи за българи “24 часа” припомня мнение на Едуард Папазян отпреди 10 години. Тогава “непобедимите” от едноименната холивудска поредица се влюбиха в страната ни и я рекламираха, а Папазян написа мнение по темата, което ви припомняме.

Силвестър Сталоун е американски актьор, режисьор и продуцент. Снимал се е в над 50 филма, между тях всички серии на “Роки”, “Рамбо” и “Непобедимите”. Според данни от 2012 г. общият приход от продукциите с негово участие е 3,7 млрд. долара. Простил съм му всички халтури, които е снимал, само заради репликата в “Роки Балбоа” (последния в поредицата, тоест №6): “Всъщност от 70-те” в отговор на въпроса на съперника му Мейсън Диксън: “Тази реплика от 80-те години ли е?”.

Антонио Бандерас е испански актьор, режисьор, танцьор и певец. Участвал е в много филми, включително и на режисьора Педро Алмодовар. На мен ми стига, че съм го гледал в “Десперадо”. Но и Зоро е играл.

Джейсън Стейтъм е английски актьор, станал известен с филмите на Гай Ричи “Две димящи дула” и “Гепи”. След това се снима в “Транспортер” на Люк Бесон, “Да изчезнеш за 60 секунди” и още холивудски хитове, преди да стигне до “Непобедимите”.

Ейдриън Броуди е син на учител от полско-еврейски произход и унгарска журналистка, който е роден и израснал в Ню Йорк. За първи път го гледах в “Тънка червена линия”, но след това направи и други грандиозни роли - в “Пианистът”, “Хотел “Будапеща” и други.

Салма Хайек, ливано-мексиканка. Запомнил съм я от вероятно най-великия филм за вампири - “От здрач до зори” на Роберт Родригес с Джордж Клуни, Куентин Тарантино, Харви Кайтел и Джулиет Луис. Но пък тя изигра и великата художничка Фрида Кало, така че да задоволи и естетите.

Тези петимата онзиден се появиха в реклама. Не на парфюм, не на бельо, лека кола, хапчета за менструация, диария или запек. Не, тези титани, симпатяги, пичове, както искате ги наречете, говореха в прав текст каква готина страна е България, колко дружелюбни са българите, как е хубаво да дойдете тук и сами да го проверите на място.

Дори да не е безплатно, както твърдят от Министерството на туризма, а аз съм склонен да си мисля, че наистина е така, този, който го е измислил, уредил, прокарал, осъществил, заслужава само поздравления.

Но нямаше да сме на Балканите и по-точно в България, ако веднага не беше почнал неистов интелектуален вой колко тъпа реклама била тази. Какво се виждало зад Сталоун, пред Бандерас и край Джейсън Стейтъм.

“Само кинаджии могат да разберат видеото.”

“Клипът е точно толкова тъп, колкото логото на България от 2013 г.”

“Извинете, но за малоумни ли ни вземат? Това с хляба и виното и добрите хора е на ниво художествена самодейност...”

“Сталоун се появява с барета на фона на бойно поле, казвайки: “България е мястото.” Не е ли малко двусмислено?”

“По-смотано не може да е - само кадри от зимни месеци без зеленина и сиви дни. Започва с яко комунистическо потискащо народа строителство. Салма Хайек на фона на Партийния дом и БНБ - гнус. Антонио Бандерас, а на заден фон някаква кариера. Малко снимки с дрон на очукани софийски кооперации с балканска архитектура от началото на XX в. Сиви облаци. Следва очукан парк с малко зелено, олющена джамия и грозни кадри на вода и бунгала в гората. В клипа София прилича на Скопие, Тирана или друга тъмна балканска столица. Най-якото е Слай, но все пак на заден фон се вижда разрушен завод, който е супер за филми, но не и за привличане на туристи.”

“И звездите в това клипче не са снимани специално за него. Събрани кадри от самите филми, или като си заминават, ги карат да кажат нещо добро.”

“Не платени хвалебствия, а папарашки снимки на холивудски звезди, почиващи в курортите ни, биха били истинската реклама. Не че има надежда да се случи някога.”

Това бяха цитатите, събрани от мрежата, които прочетох в един сайт, който май има претенциите да е дясноелитарен. И не мога да я разбера тази - злоба ли е, ревност ли е, според която само определени хора имат право да хвалят България, но те по принцип никога не са я хвалили след юни 2001 г.

Аз знам едно - като отида в чужбина и кажа откъде съм, веднага се сещат за Христо Стоичков, понякога за Бербатов, а отскоро - и за Григор Димитров. Няма по-добра реклама от големите личности. Както в спорта, така и в киното. И ако не помагате, поне не пречете.