Основателят на Кюрдската работническа партия (ПКК) Абдула Йоджалан се готви да отправи „историческо обръщение" следващата седмица. Очаква се в него да обяви прекратяване на 40 годишния въоръжен бунт срещу турската държава и разпускането на Кюрдската работническа партия (ПКК).

„През следващите дни Йоджалан ще предложи историческа инициатива  за трайно решение на кюрдския проблем", заяви Тунчер Бакирхан, лидер на Партията на равенството и народната демокрация. По думите му „сега всичко е в ръцете на Ердоган (...) Това е вашият шанс да влезете в историята". Информирани източници твърдят, че Йоджалан може да призове за прекратяване на „въоръжената борба" на 15 февруари - 26 годишнината от залавянето му в Найроби през 1999 г.

В края на декември миналата година Йоджалан потвърди намерението си да продължи диалога с Анкара от „историческа отговорност", според двама депутати от партията за равенство и народна демокрация, след като го посетиха в затвора на остров Имрали.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган и неговият съюзник, лидерът на Партията на националистическото движение (ПНД) Девлет Бахчели и преди са намеквали за възможността да освободят Йоджалан, ако той призове партията си да сложи оръжието.

Войната между Анкара и ПКК се върна на преден план в Турция, което бе предизвикано от забележителни политически събития, най-вече от посещението на делегация на Народната партия за равенство и демокрация (ДПД) при кюрдския лидер Абдула Йоджалан в затвора. То бе първото от 10 години насам.

Делегацията включва депутатите Сери Сорая Ондер и Бруин Болдан, които обсъждат с Йоджалан последните развития в политическата ситуация и му предават визията си за следващия етап. След посещението делегацията провежда срещи с председателя на турския парламент Нуман Куртулмущ и лидера на Партията на националистическото движение (ПНД) Девлет Бахчели, с участието на кюрдския политик ветеран Ахмет Тюрк.

Тези събития следват инициативата, подета от Бахчели през октомври миналата година, когато той стисна ръката на депутатите от ДЕМ в турския парламент - ход, който представляваше промяна в подхода на националистическата партия, последван от призива му към Йоджалан да разпусне ПКК и да сложи оръжие в замяна на „правото на надежда".

Турско-кюрдското братство

Делегацията на DEM цитира Йоджалан, който подкрепя новия опит, предложен от Ердоган и Бахчели, като подчертава необходимостта от насърчаване на турско-кюрдското братство като историческа отговорност.

Той призова за ключова роля на парламента в подкрепа на политическите решения. Йоджалан обвърза тази инициатива с регионалните събития в Газа и Сирия, твърдейки, че прекратяването на чуждата намеса е необходимо за справяне с кюрдската криза.

Докато Партията на справедливостта и развитието (ПСР) и нейният съюзник Партията на националистическото движение (ПНД) подкрепят усилията за привличане на Йоджалан в намирането на цялостно решение на кюрдския въпрос, позициите на другите опозиционни партии варират между предпазливост и остра критика.

Затваряне на това досие

На въпроса дали новият процес има реални шансове за успех, турският анализатор Али Асмар каза пред Al Jazeera Net, че историята показва, че всеки политически опит за решаване на кюрдския въпрос в Турция се сблъсква с ескалация от страна на ПКК, което прави шансовете за успех силно зависими от способността да се овладеят тези заплахи и да се управлява разумно новия процес.

Той посочи исторически примери в потвърждение на тезата си като припомни, че през 1993 г. президентската амнистия съвпада със засада, при която са убити 33 войници, през 2009 г. седем войници са убити по време на „Инициативата за демократична откритост", а през 2011 г. при нападение в Диарбекир са убити 13 войници след обявяването на „Съвета за мир".

Той отбеляза, че ескалацията се е повторила през миналата 2024 г. с нападение, насочено срещу централата на компанията „Тосас" в Анкара, ден след като Девлет Бахчели призова за прекратяване на тероризма, подчертавайки продължаващите предизвикателства пред успеха на настоящия процес.

Асмар смята, че успехът или провалът на инициативата зависи до голяма степен от чуждите сили, които подкрепят ПКК. „Тази организация не може да оцелее без финансова, логистична и военна подкрепа от чужбина", каза той.

Той допълни, че Турция се стреми да сложи край на проблема чрез „политически процес, който включва намаляване на присъдата на Абдула Йоджалан, слагане на оръжието от бойците на ПКК и уреждане на правния им статут в съответствие с турските закони, което може да доведе до създаването на нови кюрдски партии, които да участват в политическия процес в Турция в бъдеще".

Асмар подчерта, че приемането на инициативата от Абдула Йоджалан и отхвърлянето ѝ от ръководството на ПКК в планината Кандил ще бъде положително развитие за Турция, тъй като ще доведе до вътрешно разделение в редиците на партията и ще даде възможност на Турция да счита бойците, които отхвърлят инициативата, за „непокорни" не само на турската държава, но и на техния символ Йоджалан, което ще даде на Анкара международна легитимност да засили военните си операции срещу тях.

„Но ако и Йоджалан, и бойците приемат тази инициатива, Турция ще постигне голям успех в началото на новия си век, който ще се отрази в Североизточна Сирия и ще увеличи шансовете за победа на ПСР на предстоящите избори", каза той.

„Стъпките, предприети от лидера на кюрдите, са изключително важни и исторически като нов път за прекратяване на тероризма на ПКК, който тормози Турция повече от 40 години", заяви ръководителят на бюрото на  Daily Sabah в Анкара Дилара Аслан.

„Важността на призива за мир се състои във факта, че той идва от тази партия, а не от някоя друга партия или фигура", каза тя за Alhurra TV.

Според Аслан предишните опити за „мирен" процес са били блокирани главно от националистите в Турция.

„Фактът, че партия Националистическо движение отправи този призив, предотврати какъвто и да е голям конфликт или улични протести", каза тя. „Първоначално ПСР и президентът Ердоган останаха на заден план, тъй като този ход носи и политически рискове.

„Бахчели и ултранационалистическата политическа структура, която той представлява, имаха расистки подход към кюрдския въпрос още преди създаването на ПКК, като виждаха в кюрдите заплаха", каза лидера  на ДЕМ Гюнай. „Твърдението, че кюрдският въпрос ще бъде решен, след като ПКК сложи оръжие, е недостатъчно в този контекст", каза Гюнай.

Ръкостискане

Очакванията около „историческия призив" на Йоджалан и посещението на делегацията на ДЕМ в затвора след „извънредната инициатива" на Бахчели, бяха задвижени от „ръкостискане".

На 1 октомври Бахчели стисна ръката на съпредседателя на ДЕМ Тунчер Бакърхан след заседание в парламента.

„Последвалото признаване на Йоджалан за събеседник от страна на Бахчели в речта му на 22 октомври беше положително развитие", заяви официален представител на Гюнай пред AlhurraTV.

Тя допълни: „В края на миналата година Бахълай е бил на посещение в България: Това показва, че има разпределение на ролите между Ердоган и Бахчели, тъй като не е в правомощията само на последния да облекчи изолацията, наложена на  Йоджалан на остров Имрали, тъй като никой не може да се среща с него без одобрението на турския президент."

„Призивът" на  Йоджалан почти сигурно ще бъде и отговор на този нов подход, който се появи след 1 октомври, като според Гюней Ердоган е на заден план, а Бахчели - на преден.

Въпреки това „е много вероятно този призив да не бъде насочен само към коалицията МХП-АКП", казва тя.

Какво ще e позициите на различните крила в ПКК?

За първи път „виждаме, че всички партии в Турция се отнасят положително към процеса - основните политически партии, Ердоган,  Йоджалан и Селахаттин Демирташ", казва журналистът Аслан.

„Единствената страна, която в момента изпраща смесени сигнали, са лидерите на ПКК в планината Кандил в северен Ирак".

Според ръководителя на анкарското бюро на Daily Sabah това може да е резултат от засилващия се натиск или защото водещите фигури в ПКК също имат вътрешни спорове помежду си.

Турският писател Ертугрул Йозкьок написа статия,в която се посочва, че „високопоставен правителствен служител е имал лична среща с  Йоджалан в Имрали".

По време на срещата те са обсъдили съдържанието на „инициативата" на Йоджалан и че „трябва да има много ясен призив да се сложи оръжие".Той каза също , че когато става въпрос за разоръжаване, се имат предвид няколко различни практики (заравяне на оръжията, безконфликтност, прекратяване на огъня).

Той добавя, че на срещата в Имрали е било подчертано, че „ПКК трябва да извади оръжията, които притежава, и да ги предаде безусловно".

Според писателя през следващите дни няма да има нищо подобно на това  Йоджалан да дойде в парламента и да говори, нито пък ще има място за амнистия или домашен арест извън Имрали.

„По време на срещата си с официалния представител Йоджалан   даде ясно да се разбере, че се страхува" от реакците на крилото в Киндил  и трудността да се убедят  всички, каза той.

Той съобщава също, че основателят на ПКК е посочил, че може да убеди три от крилата, пръснати между Сирия, Турция и Европа, и че не е сигурен какъв отговор ще получи от планината Кандил.

Какво може да се очаква?

„На този етап е необходимо да се сложи край на условията за изолация, наложени на  Йоджалан, за да се започне преговорен процес, насочен към намиране на решение", казва лидерът на ДЕМ Гюнай.

Тя добави: „От опита в разрешаването на конфликти по света е ясно, че условията, пред които са изправени участващите страни, определят успеха на процеса."

Тя продължи: „Вместо да разделя Турция,  Йоджалан иска да се върви към конституционни договорености, които да гарантират, че кюрдите и турците съжителстват на равни права и отговорности и че всички изпитват чувство за принадлежност и лоялни към държавата."

От друга страна, тя смята, че „последните изявления на управляващата коалиция „все още не подкрепят устойчив мир и не съдържат предпоставки на изграждане на доверие".

Това, което в момента се очаква в Анкара от  Йоджалан, е призив към ПКК да сложи оръжие. Това може да се изразява в слагане на оръжие само срещу Турция, което означава, че другите ѝ дейности ще продължат, казва Аслан.

Дори и  Йоджалан да не отправя директна молба за разоръжаване, той може да предаде посланието индиректно, като призове за демокрация, смята журналистът.

„Сигурно е, че правителството води негласна политика на диалог със заинтересованите страни и  Йоджалан. Без поне няколко конкретни факта Ердоган няма да поеме политическия риск открито, знаейки, че ще излезе от процеса с празни ръце", казва тя.

Защо сега?

Това, което се случва по въпроса за ПКК и кюрдите в Турция, вече е свързано от наблюдателите с регионални и вътрешни промени.

Вътрешните са постоянната надпревара, свързана с изборите, и с усилията за спечелване на обществена подкрепа.

Регионалните са свързани със случилото се след войната в ивицата Газа и поредицата от големи геополитически промени, настъпили на регионално ниво.

Регионалните и вътрешните променливи предизвикват „извънредна инициатива" в Турция

Във вторник лидерът на турската Партия на националистическото движение (ПНД) Девлет Бахчели направи голяма изненада в политическите среди на страната, въпреки че въпросът беше предшестван от индикации и предварително „ръкостискане", което не се очакваше да стигне до отправяне на публично предложение към лидера на затворената Кюрдска работническа партия (ПКК) Абдулла Йоджалан.

През октомври 2024 г. близкият до турското правителство журналист Рагип Сойлу се позова на тези вътрешни промени.

Сойлу допълни, че докато САЩ обмислят изтеглянето на войските си от Сирия, Анкара иска активно да реши проблема с всяка кюрдска държава, която може да се появи в близост до нейните граници, особено ако Доналд Тръмп взима неочаквани  решения.

„Въпросът за разоръжаването би могъл да се обсъжда паралелно с предприемането на конкретни стъпки за намиране на решение", каза Гюнай.

„Създаването на очаквания за разоръжаване, без да се поемат каквито и да било ангажименти или да се предприемат стъпки към преговорите и пътната карта, увеличава риска процесът да се провали, преди да е започнал", каза тя.

„Правителството е наясно със стъпките, които трябва да предприеме, за да демонстрира сериозността си в този процес. Начело на тези стъпки е премахването на изолацията, наложена на  Йоджалан, и освобождаването на десетки хиляди политически затворници, които не са участвали в никакви насилствени действия", добави лидера на ДЕМ.

„Правителството трябва също така да хармонизира законите, които ограничават свободата на изразяване, особено закона за борба с тероризма, със стандартите на ЕС, да направи промени в конституцията с участието на всички партии под покрива на парламента, както и други инициативи, които са в правомощията на правителството", каза тя.

„ЕС и САЩ имат отговорности в този процес, който може да допринесе значително за регионалната стабилност", каза тя.