Разликата между новото и старото поколение милиардери край властта в Белия дом

Едно трябва да му се признае на г-н Делян Пеевски – че умее да изпреварва събитията. И ако предприеме неочаквана офанзива, обикновено я е подготвил перфектно. Онзи ден например той предложи парламентарна комисия, която да разследва делата на фондациите на Сорос в България. А буквално вчера в САЩ Илон Мъск спусна кепенците на Агенцията за международно развитие (USAID), която е почти сиамски близнак на “Отворено общество”. Където е едната, там е и другата. И където едната не е, там другата също я няма.

С погрома срещу USAID в САЩ започна радикална олигархична реформа, което ще рече, че едни олигарси разчистват кадрите на други олигарси от министерства и агенции.

Това е метлата на новото време

Но ходът на Илон Мъск би трябвало да влезе в историята като принципно нов, по-висок етап в развитието на олигархизма. Някои политолози го наричат “олигархизъм от султански вид”. Мъск наистина е малко нещо султан, в смисъл че има 12 деца от неизвестно колко жени (някои са сурогатни майки), а официална султанка в момента няма.

Това наистина е нещо ново. За първи път в историята един мултимилиардер, който нито е избран, нито е на държавна заплата, закрива огромна държавна агенция с над 10 000 служители и повече от 50 милиарда долара годишен бюджет. Това не са го правили нито Ротшилд, нито Карнеги, нито Рокфелер, нито дори барон Мюнхаузен. В същото време официалният шеф на затворената агенция, държавният секретар Марко Рубио, се намира в Панама и научава за тези събития от журналистите.

Чия тогава е държавата? В далечната 1961 г., малко преди да напусне Белия дом, генерал Айзенхауер предупреди, че “военно-промишленият комплекс” е на път да обсеби американската демокрация. Президентът Джо Байдън, които винаги си е падал малко плагиатор, си тръгна преди 2 седмици с подобно предупреждение: “Днес в Америка се оформя олигархия с огромно богатство, власт и влияние, която буквално застрашава цялата наша демокрация, нашите основни права и свободи...” И от този момент умните глави по света се заеха да разнищват – има ли олигархия в САЩ? Общият извод е, че да, наистина има, и то отдавна, но по-интересното тепърва предстои.

Вярно е, че

в екипа на Доналд Тръмп засега има 13 милиардери – нов исторически рекорд

Но пък най-видните олигарси, които сега подкрепят Тръмп, бяха на страната на Байдън по време на изборите през 2020 г. Мъск мина в лагера на Тръмп през лятото на миналата година, а Безос (“Амазон”), Зукърбърг (“Мета”), Тим Кук (“Епъл”), Сундар Пичай (“Гугъл”) и така нататък се преориентираха малко преди и след изборите. Знаменитият Бил Гейтс (“Уиндоус”) също направи поклонничество в имението на Тръмп, но дали са се разбрали и за какво засега е в сянка, тъй като Гейтс е лют враг на Робърт Кенеди-младши, а той е главният талисман на Тръмп. Кое е общото между гореизброените милиардери? Правилно – всичките са рожби на Силиконовата долина, технократи инженери и програмисти. Сред тях или не се забелязват, или са много на заден план чисто финансовите спекуланти от типа на Джордж Сорос, Уорън Бъфет и т. н. И ако Сорос и Бъфет обичат да се правят едва ли не на социалисти, да агитират за прогресивно данъчно облагане, социална справедливост и джендърна относителност, то технократите около Тръмп са десни либертарианци – минимална държава, миминални данъци и минимум регулации.

Това е принципно нов тип олигархизъм. Старият беше гузен, тъй като нищо реално не бе сътворил и затова раздаваше с пълни шепи. Докато

новият е като пролетарий, който току-що е счупил оковите си

и затова уволнява хранениците на стария угнетител.

В този смисъл технократите като Мъск, Зукърбърг и другите наистина имат справедлива кауза. От една страна, цензурата, която налагаше “дълбоката държава”, реално пречи на техните социални мрежи и медии. От друга, бидейки технократи, те държат да оптимизират разходите. Един пример - прилагайки стария принцип на Парето, че 20 процента от хората вършат 80 процента от работата, Илон Мъск за два дни уволни 80 на сто от персонала на бившата платформа “Туитър”.

С други думи, свидетели сме на голяма олигархично-технократска чистка в държавата. Анализите с помощта на дисциплината “Големи данни” (Big Data) отдавна показват, че американската държава е прекалено “главотежка”, т. е. има прекалено голям елит и контраелит, което неизбежно води до социални трусове и хаос.*

От гледна точка на шепата силиконови мултимилиардери,

спасението е в радикалното разчистване на елита

За целта се създаде “Департамент на държавната ефикасност” (DOGE) начело с Мъск и мултимилионера Вивек Рамасвами, която хем е упълномощена от президента Тръмп, хем не се води никъде на отчет, няма бюджет и не подлежи на контрол. Като първа мярка Мъск отстрани своя заместник Рамасвами и така подобри ефективността с 50 на сто.

Но пък другата причина за социалните размирици и хаоса според Big Data e икономическото неравенство.

Главотежка държава плюс мизерия сред широките народни маси е формулата за катастрофа. САЩ и без това са най-неравната сред развитите държави, а управлението на Тръмп се кани да я направи още по-неравна.

В миналия си мандат чрез данъчни реформи Тръмп подари на големите компании и свръхбогатите около 1 трилион долара. Сега обаче обещава да им даде още повече. Така например през 2017 г. той свали корпоративния данък от 39 до 21 на сто, а сега обещава да го свали до 15 на сто, колкото е договореният от Г7 минимум за офшорките. Дупката в бюджета ще се покрие от новите мита върху вноса, т. е. от нов данък върху потреблението. Следователно допълнителното обедняване отдолу трябва да се компенсира с още по-свирепи съкращения на върха. Иначе тръмпизмът ще завърши с катастрофа.

Подобно на САЩ България също е рекордьор по социално неравенство, но в Европа. Следователно, тъй като няма намерения да се дават пари на бедните, препоръчват се големи съкращения сред елита и контраелита. И съвсем естествено г-н Пеевски поглежда към най-голямата манифактура на контраелит у нас, фондациите на Сорос, USAID и другите богоугодни благотворители, с които сглобката става все по-трудна. Вярно, от тук до Вашингтон е като от земята до небето. Но както казва Исус, "...каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето" (Матей 18:18). Амин.

* За Big Data, главотежката държава и социалната дезинтеграция може да се прочете в "Последни времена" от Питър Турчин, американски политолог от руски произход, който предсказва социалните размирици от 2020 г. цели 10 години по-рано. Издадена е на български.