• Швейцарска машина за плочите матрици, австрийски монитори за прослушване и британски мишпулт избрал авторът на акустичния проект инж. Михаил Божерянов
• Първо комисия обсъждала дали песните не са "идеологическа диверсия"
• Турци нарекли вокалиста на ФСБ "проф. Румен Синтезатор"

Скъпа западна техника за записи, за която не са пестени средства; специални акустични пана за звукозаписните студиа и добре оборудван цех за производство на плочи; артистична атмосфера с разпръснати навсякъде обложки и счупени винили. А комунистическата цензура дебне да няма "идеологическа диверсия" и "вражески елементи" в песните. Целият този микс от модерни за времето си технологии и типични соцпрактики съпътства златните години на основаната през 1952 г. звукозаписна фирма "Балкантон".

Наскоро стана ясно, че сградата на емблематичната компания е предвидена за събаряне с идеята на нейно място да се издигнат 7 блока с жилища, но кметът на София Васил Терзиев реши да вземе на ръчно управление всички разрешителни за строеж и разпореди проверка.

Съществуващата четириетажна постройка

пази тайните на хиляди записи

на любима българска музика. Качеството ѝ до голяма степен се дължи на непознатото за широката публика име на инж. Михаил Божерянов. Той е автор на цялостния акустичен проект, благодарение на който са записвани винилите на емблематични български певци и групи. В средата на 70-те е избрал техниката, чрез която плочите с песните на Лили Иванова, Васил Найденов, "Формация Студио Балкантон" (ФСБ), "Щурците", "Сигнал" и други легендарни изпълнители стигат до своята публика.

"По негова препоръка е закупена много скъпа швейцарска машина, която прави т.нар. матрица - първата плоча, от която се произвеждат всички останали от тиража. След приватизацията акционерното дружество, което купи "Балкантон", я продаде в Чехия. Там я ползват и до ден днешен, произвеждат матрици, понеже винилът отново е на мода, разказа пред "24 часа - 168 истории" Иван Лечев (ФСБ). - Собствениците решиха да изкарат набързо пари кеш, а можеха да получават много повече през годините, ако не я бяха продали."

Студиата за записите са били на третия и четвъртия етаж, а цехът - в задната част на сградата. В помещенията царяла артистична атмосфера. Навсякъде било пълно с обложки от издаваните плочи, дори и по пода, сподели Николай Томов от група "Дисонанс". Даже облечени в сините си престилки,

работниците похапвали обяда си върху тях.

В същото време и те, и музикантите, работели здраво.

Винилът за албумите е внасян, не е произвеждан в България. Ползвали главно черен на цвят, защото така плочата балансира цветово най-добре на грамофона. Има и специални издания по повод годишнини на футболните клубове "Левски" и ЦСКА - съответно обагрени в синьо и червено. Но те са в ограничени бройки и само за подбрана публика - отборите и фен групите.

Всичко това е идея на инж. Божерянов. Пак по негов съвет са закупени и инструментите. "Към 1975 г. бяха последен писък, но само за 2 г. остаряха морално. Тогава тръгнахме в чужбина с цел да изкараме хонорар в конвертируема валута и да си купим нови. После си ги използвахме, защото бяха доста по-съвременни", добави Лечев.

За това помагат и тонрежисьорите Деян Тимнев, когото наричат "аса" на гилдията, Васил Стефанов, Александър Савелиев, Борис Чакъров.

Иван Лечев като част от групата "Формация Студио Балкантон" е имал постоянен достъп до сградата, но останалите певци е трябвало да минат през сложни процедури, за да се доберат до запис. В България тогава това ставало само в постройката в столичния кв. "Лагера" и в също така добре оборудваното студио на националното радио.

"И двете места бяха непревземаеми крепости - обясни Николай Томов от "Дисонанс". - Предварително

трябваше да си представиш демозапис в БНР,

за да го одобрят, защото всичко беше въпрос на време и пари. Трябваше да минеш през сериозна цедка, за да стигнеш да ти издадат плоча."

Всеки вторник заседавала комисия от поети, музиканти и продуценти. Същото се случвало и в "Балкантон". "Слушат песента и например, ако там се казва, че времето не е хубаво, я връщат. В соца всичко трябваше да е слънчево. Обсъждаха главно текстовете - да няма "идеологическа диверсия" - спомня си още Томов. - Но на всички им беше мечта да запишат в "Балкантон" - Меката на музиката."

Комунистическата цензура обаче нямала нищо против да издава чужди изпълнители, без да им плаща авторски права. Те идвали единствено на фестивала "Златният Орфей" и изнасяли рецитали. След това им пускали записите на плочи, но едва ли някой се е сещал за интелектуалната собственост. А според Ники Томов западните певци не са и знаели, че песните им са издадени тук. "На Слънчев бряг бутнаха Летния театър, където се провеждаше шоуто. Сега и "Балкантон" като институция умря", констатира Томов с тъга.

За професионализма на работещите в звукозаписната компания си припомни и импресариото на Васил Найденов. "В момента всичко става на съвсем нова и модерна техника, но не мога да забравя професионализма в "Балкантон", коментира Ивайло Манолов. Той се сети и за строгата комунистическа охрана на звукозаписното студио. Както и че на паркинга дори и в онези години било трудно да се намери място, тъй като много музиканти записвали там и

пред сградата се редели лади и москвичи.

Манолов разказа, че Васил Найденов имал специални изисквания за рекламната визия на плочите и затова преговаряли по-дълго. Но в крайна сметка се съобразявали с него. "Фирма "Балкантон" разполагаше с магазинна мрежа, в която продаваха плочите. Най-много заявки и най-високи тиражи бяха за албумите на Васил и Лили Иванова, както и сега", добави импресариото. Васил Найденов е стигал до тираж от 180 000 бройки на албум, а примата - до 360 000.

Рекорди постигали и братя Аргирови.

Само за една седмица от албума "Момиче за двама" през 1983 г. са продадени 200 000 плочи, спомни си Благовест. След това се наложило да издадат допълнителен тираж.

"В онези години с брат ми сами си правехме аранжиментите, както и синбека (инструментала на песента – б.р.) - добави той. Много научихме от тонрежисьорите на "Балкантон" Деян Тимнев, Борис Чакъров и другите. Записваха инструментите и след това правеха микс и мастъринг на всяка песен. Обичахме да ходим там, защото в сградата на компанията се срещахме с колегите от ФСБ, любимата ни група. Ние ги боготворяхме."

Понякога записвали по цяла нощ, за да експериментират. Работели, докато версията им хареса напълно. Често импровизирали, опитвали с различни инструменти да видят как се съчетават.

"Имахме огромен шанс, че нашият продуцент Кирил Иванов беше и един от най-добрите тонрежисьори. Всички записваха с него. Тонрежисьорите държаха ключовете за студиото и това

беше нашата златна възможност",

разказа още Благовест Аргиров.

И други творци записвали албумите си през нощта. Определяли им ограничен времеви диапазон - първоначално по 4 часа, но за това време не можели да приключат цялата работа. Една песен изисквала минимум 10 часа, за да се направи качествено. Затова после им давали допълнителни часове.

Иван Лечев и до днес помни графика, който спазвали в онези години с колегите си от ФСБ. "В понеделник, вторник и сряда от 9 до 13 ч. записвахме гръбнака на парчетата на многоканален магнетофон. Следобед продължавахме - сподели той. - В четвъртък и петък идваха певците и всичко се наслагваше - духови инструменти, цигулки, каквото имаше. Беше смазана машина. Ние най-добре познавахме техниката, често ни възлагаха аранжиментите на парчетата. Аз се включих по-късно във ФСБ, понеже бях войник, когато се създаде групата. Мен ме взеха, защото бях китарист, който знаеше да чете ноти, а това не се срещаше често. Беше много здраво бачкане. Разбира се, имаше и купони. Аз съм завеждащият купоните. Имало е случаи да отида на запис, без да съм затворил очи цяла нощ."

ФСБ взривява публиката с експериментите

със съвременни за тогава технологии. Румен Бояджиев борави виртуозно със синтезаторите. Бил един от първите в света със собствен синтезатор. "Той много навлезе в материята. Една година работихме за турска продукция с техни продуценти и те го нарекоха професор Румен Синтезатор. Разбраха, че знае всичко - добави още Лечев. - За мен обаче той беше Божката."

Бояджиев е иноватор и в друго отношение. Водел епични битки с ръководството на "Балкантон", за да издадат първия макси сингъл в България. В крайна сметка се съгласяват. Първите, които слушат експериментите и парчетата на ФСБ, са работниците от цеха за плочи, пред които музикантите изнасяли концерт веднъж годишно.

Междувременно горе в студиата се засичали с колегите си. Например култовата банда "Сигнал", записала половината си албуми в "Балкантон". "Тонрежисьорите и тоноператорите там са част от 46-годишната история на групата", категоричен е вокалистът Йордан Караджов. Той смята, че сградата трябва да бъде защитена, защото в нея е правено изкуство от страна на легендарни изпълнители и банди. "С цялото си верую за музиката заставам зад каузата да се спаси", допълни Караджов.

Там с колегите си са записали

част от първия двоен албум през 1981 г. - "Каскадьори".

Останалата половина изработили в студиото на БНР. Техниката и на двете места била абсолютно еднаква. "Самият режим на влизане в "Балкантон" беше по-демократичен. Нямаше милиционерски блокади като в националното радио. Винаги отивах с огромно удоволствие в звукозаписната компания, докато в БНР беше по-сковано."

Караджов си припомни колко го е впечатлявала звукозаписната техника в "Балкантон". Масата или мишпултът са купени от легендарната британска фирма Neve, а от австрийската AKG са доставени мониторите, на които слушали готовата продукция.

Фабриката в задната част на сградата пък била на световно ниво по отношение на отпечатването на винилите и нямало кой знае каква разлики между издадена от българската компания и английска или американска плоча. Затова с голяма готовност отивали да записват. Всичко ставало много бързо. По спомените на Караджов, щом завършат песента в студиото, идвал човек от производствения отдел да вземе лентите и веднага започвало печатането на албума на "Сигнал".

Из двора се търкаляли разхвърляни бракувани винили, повредени при отпечатването.

За да се минимизира рискът счупени плочи да стигнат до пазара,

имало хора, които прослушвали по една на всеки 100 плочи. Докато в изолираното студио музикантите продължават да записват.

"Като всички и ние отивахме с определена идея за песента и често се налагаше да преаранжираме нещата в движение. На репетиция непрекъснато ни хрумваха разни неща, променяха се в движение - каза още Караджов. - Някоя дума не ни звучи. Поправяме я. Обаждаме се на поета и му казваме, че на записа не е добре, и той я сменя. Имаше невероятно творчество. Там кипеше много сериозна работа. Искахме да предадем на слушателя това, което чувствахме."

За разлика от Йордан Караджов, който е прекарал много време в сградата на "Балкантон", Слави Николов от БТР си спомня една-единствена песен, записал там с предишната си група - "Тип топ". "През 1990 г. БНТ правеше предаването "Поп рок шоу". Продуценти бяха Найден Андреев и Христо Петров. Отидохме в "Балкантон". Една песен се записва бързо - още същия ден се прави микс и си тръгваш с готовия продукт на керна - голяма лента, която след това може да се пусне по БНР и БНТ. Това беше един от първите ми професионални записи, радвах се да се докосна до такъв тип апаратура в акустично изолирана среда. Помня и ролковите магнетофони "Щудер", които струваха по 100 хиляди марки. Само държавата можеше да си позволи тези пари."

В по-късните години, вече след приватизацията на "Балкантон" през 1999 г., нещата изглеждат различно. Техниката все още е достатъчно добра, макар и аналогова. "Използвахме я, когато за първи път стъпих там около 2010 г. Пултът има прекрасни предусилватели, но

се налагаше да се реанимира преди всяка записна сесия.

Комбинирахме с по-модерна цифрова техника за максимален резултат", разказа Огнян Кьосовски от "Контрол".

А записите през годините са хиляди. Част от тях са дигитализирани, но певците се опасяват, че архивът на "Балкантон" ще изчезне.

"Не всичко е прехвърлено на цифров носител. Работехме с такава любов в онези студиа и е много тъжно това, което се случва. Трябва да умеем да пазим такива сгради. За мен тази на "Балкантон" е паметник на културата, на творчеството", заяви и певицата Богдана Карадочева.

И дано се намери решение да бъде укрепена и запазена.