През 60-те и 70-те години списанието се радва на луд читателски интерес въпреки критиките на Комсомола и ограничението на тиража

Напълно нов дизайн, но носещ духа на 1962 г. С различно и модерно съдържание за ненаситните умове. Една легенда, която се завръща, за да ви потопи дълбоко в океана или да ви изстреля директно сред звездите, към които гледа едно малко дете, изрисувано на корицата на брой 0 на списание “Космос”.

Преди почти 63 г., през юни, на пазара излиза научно-художествено издание, специализирано за юноши, което

създателите му определят като проба за читателите.

Авторите му са трима души - Стефан Дичев, който прави предложението до ЦК на Комсомола с идея да стане главен редактор и получава тази благословия, докторът по криминалистика Александър Пеев и д-р Светослав Славчев.

Нулевият брой предизвиква огромен интерес сред гимназистите, които им пишат писма, че имат нужда от повече такива художествени материали. Темата, която най-силно ги вълнувала, била космонавтиката заради съветските постижения по онова време.

През следващите години списание “Космос” става най-търсеното, четеното и обичаното в България, която е откъсната информационно от света заради комунистическия режим. Цензурата е във вихъра си, българите нямат достъп до чужди издания, превежда се само литература и наука, която е удобна за режима - представяща упадъка на западния свят и възхода на социалистическия блок. Пропагандна теза, която не отговаря на истината.

И точно в този мрачен период се появява “Космос”. Там всички текстове за науката, техниката и дори фантастиката са написани увлекателно и достъпно. Списанието е илюстрирано красиво и яе

превръща в прозорец към света за всички българи

На неговите отначало 64, а след това и все повече страници се срещат разгадани мистерии от вековете, неочаквани хипотези от природните науки, нови мнения по вечни енигми, последни новини в сферата на науката, както и научнофантастични разкази. Сред авторите са класиците на фантастиката Айзък Азимов, Робърт Хайнлайн, Клифърд Саймък, Робърт Шекли. Няколко истории е имало дори и от самия Стивън Кинг.

Редакцията на сп. “Космос” била абонирана както за водещите съветски, така и за главните западни научни издания, с информация от които се води рубриката "Предава Космос" - там се публикуват новините за научни открития, по няколко на една страница, кратко и ясно. Както и сега.

И макар изданието да е “благословено” от Комсомола, то често смело излиза от поставените от цензорите правила, но главният редактор Стефан Дичев бил умел в административните хватки и винаги преодолявал преградите, за да достигне до читателите максимално богата и любопитна информация.

Веднъж Дичев бил извикан заедно със зам. главния редактор д-р Светослав Славчев, с когото били страхотен тандем, при един от комсомолските шефове.

Ясно било, че има сериозен проблем, но Стефан предварително подготвил изкусна сцена.

В разгара на буреносните критики от секретаря на ЦК на ДКМС към ръководството на “Космос” телефонът в кабинета му звъннал. Обаждала се секретарката на премиера Станко Тодоров, която искала да разговаря с Дичев. Комсомолецът изтръпнал и подал слушалката на главния редактор, който с безгрижен тон започнал небрежен монолог: “Как си, Данче, как е другарят Тодоров? Не е получил последната книжка на списанието? Така ли? Днес се видях със Соня, но тя нищо не ми каза. О, разбира се, още днес ще мина да му донеса списанието! Предай му много поздрави от мен!”

Всъщност Стефан Дичев предварително помолил секретарката да го потърси точно в определен час в кабинета на въпросния комсомолски шеф. А в незначителния на пръв поглед разговор той нарочно вмъкнал името на своята колежка Соня Бакиш - съпруга на Станко Тодоров, който два пъти е министър-председател на България по времето на социализма.

След като затворил телефона, редакторът седнал на мястото си, а другарят, който трябвало да ги стегне, драстично сменил тона и посоката. Накрая се разделил с тях като с първи приятели.

“Славе, ти си вътрешният министър на списанието, а аз съм министър-председателят и външният министър - казвал Дичев на Славчев. - Аз ще се оправям с ударите, които идват отвън.”

Освен всичко останало единият от двамата е “баща” на легендарния инспектор Стрезов,

който се “ражда” през 1968 г., а другият е негов “кръстник”. Д-р Славчев, който има десетки романи и сборници с разкази, е признавал, че този негов герой му е донесъл най-голяма популярност. Името пък дошло, когато един ден Дичев влязъл в редакцията и се обърнал към своя колега с думите: “Днес се запознах с един дипломат, Александър Стрезов. Точно такава трябва да е фамилията на инспектора - кратка и с няколко остри съгласни.”

Със задачата да нарисува Стрезов се заел Стоян Шиндаров. Той последвал хрумката на големия български художник Борис Ангелушев, по чиято идея е създаден “Космос”. Артистът препоръчал инспекторът да носи непременно очила. Това щяло да подчертава доминирането на ума над физиката във визията на криминалиста.

Загадката на инспектор Стрезов е една от рубриките, които са запазени в новия “Космос”, като умело напомнят за златните години на списанието и ни връщат в миналото, за да усетим духа, ритъма и особеностите на живота в социалистическа България.

Именно през втората половина на 70-те и 80-те години на миналия век тиражът на “Космос” стига до 210 хил. екземпляра за брой. Това е третото най-печатано списание в България след “Жената днес” (400 хил.) и “Здраве” (300 хил.). Разбира се, изданието е можело да се прави и в по-голям тираж, но тогава тези ограничения са били налагани от ЦК въпреки читателския интерес.

В бурните години на смяната на властта и настъпването на прехода към демокрация

“Космос” малко по малко започва да угасва

заради това, че Държавната комсомолска организация спира да съществува и списанието остава без издател. В следващите няколко години се подготвя от частна организация, а през 1993 г. марката става собственост на “Медия холдинг”, който публикува вестник “Труд”. В този период обаче отпечатването на “Космос” излиза на загуба и издаването му е спряно през декември 1994 г.

След цели 24 години в забвение любимото списание на много поколения българи се появява на пазара през 2018 г. и излиза вече седма година, подготвяно от екипа на седмичника “168 часа” и външни автори, фотографи, научни сътрудници и експерти.

Новата визия на изданието от януари 2025 г. пък е модерен прочит на художествените традиции на списанието и цели да привлича визуално толкова много поколения българи - от връстниците на “Космос” до поколението Z, което върна младите хора в книжарниците.