• 6 месеца специалисти в Швейцария възстановяват специална архивна видеокасета с помощта на Мануела Малеева
• Димитър Стафидов: Това е истинският Милен - експлозивен и неудобен
•  Веселин Диманов: Впечатли ме смелостта да казва нещата, каквито са

На 19 април 2020 г. журналистът Милен Цветков загина при катастрофа в София, след като автомобилът му, спрял на червен светофар, беше ударен отзад от джип, управляван от Кристиан Николов. През лятото на 2023 г. Върховният касационен съд окончателно потвърди присъдата му - 9 г. лишаване от свобода, приемайки, че престъплението е извършено при евентуален умисъл поради употребата на наркотици и високата скорост.

Почти 5 години след смъртта му на 20 февруари в зала 1 на НДК ще се излъчи първият документален филм за него, който ще представи живота му от детството до последния му ден. Режисьорите на продукцията са Веселин Диманов, който е и продуцент, и Димитър Стафидов. От 1 година те работят по този проект. И двамата са живели във Великобритания за кратко, но в България обединяват сили около първия си филм "Моралът е доброто", който разказва за бившия преподавател и юрист Кристиан Таков. Покрай него започва и тяхното голямото приятелство. Как създават "Милен" и през какви трудности минават, двамата разказват в интервю пред "24 часа - 168 истории".

- Как се роди идеята за филма за Милен Цветков?

Веселин Диманов: Всичко започна с една прожекция на първия ни филм “Моралът е доброто”, където заедно с оператора Калоян Игнатов представихме лентата. Там поканихме дъщерята на Милен - Калина Цветкова. След като го изгледа, ѝ предложихме да направим лента и за баща ѝ. Тя се съгласи, направихме едно допълнително проучване и започнахме да работим по оригиналната версия. И двете му деца участват във филма и това е голямо постижение за целия екип.

Димитър Стафидов: Синът на Милен, Боян Цветков, също участва във филма и това, че и двете му деца са включени е важно постижение, тъй като и двамата са били голяма част от живота на Милен.

- Какви нови и неизвестни неща ще видим в документалния филм?

Д.С.: Това е лента, която представя Милен Цветков от детството му и стига до края на живота му. 90% кариера и 10% личен живот, който се изразява в неговите деца. Семейството му подкрепя филма и го е гледало много пъти. Проследяваме започването му в студентското предаване “Ку-ку”, в което влиза благодарение на Камен Воденичаров. Двамата са големи приятели от деца. След това влиза в новините, където се

грижи да изгради имиджа си и го прави успешно

В професионален план почти всички неща са били публични, но никой обикновен зрител не си дава сметка, че това са 30 години работа, които за първи път се събират на едно място. Има архивен материал, който никога не е виждан. Има истории, споделени от хора на ръководни позиции в медиите, които говорят за важни моменти, които са се случвали. Той е бил много влиятелен глас в журналистиката.

В.Д.: Зрителите в този филм ще видят журналиста Милен Цветков на фона на историческите събития в България, през които той е преминал. Ще отговори на много от спекулациите и въпросите, които е имало в миналото относно негови преживявания. Останаха и много кадри, които ще се качат в сайт, в момента се подготвя, като

отразяването на войната в Югославия през 1995 г.

например. Друго, което отпадна, е предаването на Милен Цветков “60 минути”, което е било по италиански лиценз. Излъчвало се е само един сезон с 20 предавания. Гледахме касетите, водихме задълбочени записки и тези 20 епизода са описани най-подробно от всичко и накрая това не влезе във филма. Не разбрахме докрай защо не е просъществувало и затова тази история остана на заден план. Може и БНТ в един момент да пожелае да излъчи някои от тези кадри, тъй като те са партньори. Първата версия на филма беше над 3 часа и основната тема е свободата на словото и се концентрира много в работата на Милен в медиите и телевизиите. Тя показва смелостта му да отразява различни събития.

- Правите 40 интервюта и сте изровили много кадри от неговия ефир. Как ще поберете толкова много информация?

В.Д.: Беше абсолютна лудница. За 2 седмици направихме тези 40 интервюта. С Митко вземахме по 4 на ден, така че да се допълваме и взаимно да се справим. Целият екип беше много сплотен и искаше да го направим максимално добре. Фокусирахме се върху проекта и успяхме.

В тези дни никой не спеше,

личният ни живот беше на заден план. Тук е моментът да благодарим на семействата ни, че ни изтърпяха, аз лично и на съпругата си. Това беше момент, в който ние с Димитър почти живеехме заедно. Преминахме през много интересни неща.

Д.С.: В момента филмът е час и 46 минути, като успяхме да го направим възможно най-гледаем, без да изпуснем важни моменти от живота му.

- Притискан ли е Милен Цветков по време на кариерата си?

В.Д.: Нека хората да видят във филма. Това е истинската му история.

Д.С.: Има такива истории, те са разказани през очевидци и чрез архивни кадри. Няма спекулации.

- А на вас някой опита ли се да ви наложи цензура?

В.Д.: Натиск винаги има при такива теми, но ние не сме допуснали това да повлияе на решенията ни.

Д.С.: Пряк не, но се е усещало неудобство от определени въпроси. Милен Цветков винаги е бил неудобният журналист.

- Възстановявате част от историята на Милен, която е била почти безвъзвратно загубена. Какво значи това?

В.Д.: Ние се потопихме в архивите на БНТ, Нова телевизия и лични на Милен Цветков. Извадихме моменти, които не са показвани, или са виждани, но много отдавна и почти никой не ги помни.

Д.С.: Имаше касети, които сме възстановявали по начини, които хора са ни казвали, че не е възможно да се случи. Направили сме всичко възможно архивът да е пълен.

- Какви бяха най-големите трудности по време на създаването на филма?

В.Д.: Имаше една касета от архив, който е пряко свързан с Милен Цветков и тя беше възстановена в Швейцария след много трудности и битки, и 6 месеца работа на специалистите там.

Д.С.: Това беше касетата, за която подозирахме, че на нея вероятно има ценни неща, но

в България всички специалисти ни казаха, че това не може да се оправи

и няма никакъв начин това да се случи. Затова започнахме да търсим опции в чужбина. Разбира се, беше огромен риск да се прати в Швейцария. И тук трябва да благодарим на Мануела Малеева, която много ни помогна за осъществяването на целия процес.

- Кое качество на Милен Цветков най-силно ви впечатли?

В.Д.: Смелостта да се изправиш пред бремето и да казваш нещата така, както ги мислиш, е едно от нещата, с които ме впечатли и като колега журналист. А в семеен план, въпреки многото работа, да бъде близък с децата си.

Д.С.: Това, което на мен ми направи впечатление, е, че много от интервюираните казаха, че какъвто е бил на екрана, такъв е бил и в личния си живот. Семейството му, разбира се, има много по-задълбочен поглед.

Това е Милен, когото хората обичат и мразят,

експлозивен, с мнение и най-вече - той никога не е говорел неща, които не мисли. Винаги е казвал точно това, което смята за правилно. Това е смисълът на целия филм. Журналистът Милен е продължение на човека Милен и тези негови качества го правят ценен като кадър и символ на свободата на словото.

- Вие създавате филма без държавно финансиране, защо? Как успяхте да се справите?

В.Д.: Като продуцент на филма вярвам, че има теми в България, които могат да бъдат реализирани без държавната помощ. Освен това този тип финансиране се е превърнало в майка на много хора. Затова, ако един филм има потенциал да вкара хората в кината, той трябва да бъде реализиран изцяло с частен капитал. Това е чарът на такива големи продукции, че въпреки трудностите, ако обединиш правилните хора и каузи, можеш да го изпълниш. Трябва да благодарим на целия екип. Те бяха зад проекта 100%. Димитър вложи сърце и душа в целия процес, за да се реализира този филм. Калоян Игнатов - главен оператор, Владимир Трифонов - камера оператор, и Росен Митов - звук. С тези хора направихме и първия филм за Таков. Освен това трябва да благодарим и на редакцията на вестник “24 часа”, които ни дадоха ценна папка с огромен обем статии за Милен Цветков и на Георги Милков, който е заснет във филма.

- Как двамата станахте екип? Откога се познавате?

В.Д.: Запознахме се покрай работата по предишния филм “Моралът е доброто”. Аз бях заснел интервютата и търсех добър монтаж. Така започна нашето приятелство. Беше една от срещите, които е трябвало да се случат и се радвам.

Д.С.: Беше много ударно запознанство. Аз така и не разбрах как Веско дойде и се довери на нас. От първия момент ми направи огромно впечатление, че той бе воден от някаква огромна страст и желание този филм да се случи. И това заразяваше всички нас. Не мисля, че има друг човек, който може да избута тези два филма в България докрай.

- Защо решихте да направите “Моралът е доброто” за Кристиан Таков?

В.Д: Както казах, аз съм журналист и правех интервюта. Едното от тях беше с него и тогава той много ме впечатли и аз исках да разбера малко повече за този човек. Така се потопих в неговия свят и работех със семейството му. Имахме пълната им подкрепа. Винаги съм смятал, че човек трябва да вярва в себе си и да се бори за това, което иска да постигне. Но това, което научих от Таков, е, че човек трябва да бъде добре подготвен. Както и да бъде смел.

- Филмът се превръща в културен феномен през 2022 г. Какво искахте да покажете на зрителите?

Д.С.: Много се стараех този филм да има контекст, постоянно говорех за това.

Исках да е достъпен за най-широка публика

и дори хората, които не познават Кристиан, да го изгледат, да го разберат и да са вдъхновени от него. Колкото и да се стараех, не предполагах, че той ще избухне така. Стана толкова успешен, което показва, че хората са имали нужда от такъв тип съдържание и морална и духовна подкрепа от някого или нещо. Мисля, че това е причината. Аз само се надявах това да се случи и много се изненадах. Това беше подарък.

- Приличат ли си по нещо Кристиан Таков и Милен Цветков?

В.Д.: При Милен основополагаща е свободата на словото. При Кристиан е справедливостта. Двамата са много различни в професионален и личен аспект. Но това, което ги обединява, е идеята за един по-добър живот в България.

Д.С.: Сравнението е неизбежно и точно това мен ме притесняваше най-много.

Смея да кажа, че се справихме,

защото двата филма си носят духа на съответните хора, а те са адски различни по характер, кариера, всичко. Дори структурата и начинът на снимане да е подобен, дори системата, която сме измислили - чрез интервюта, без диктор, с архивен материал.

- Какви послания носят тези два филма?

В.Д.: Има смисъл човек да се бори и да отстоява себе си в България. Надяваме се, че филмът “Милен” ще вдъхнови новите поколения журналисти да са като него.

Д.С.: За мен трябва да има демокрация и справедливост в юридически план, а свободата на словото е един от стълбовете на тази форма на управление. Хората трябва да имат глас, да няма тоталитарен подход във властта.