Раждат се по-малко деца, но още по-малко ще говорят български

Десните пенсионери са индивидуалисти и следят некролозите, а ние, левите колективисти - данните за демографската смъртност и раждаемост. Там нещата отиват към един голям колективен некролог.

Но тази година най-сетне видяхме лъч надежда, че катастрофата може и да се размине. Онзиден Националният статистически институт (НСИ) ни зарадва, че миналата година спадът на новородените бебета е едва хиляда, а не две хиляди, както по-миналата.

Ако това е някаква устойчива тенденция, значи тази година няма да има никакъв спад, а догодина бебетата ще са с хиляда повече и така нататък, и така нататък. 

(https://www.24chasa.bg/ zdrave/article/19631066).

От това излиза, че служебните правителства се справят с демографията по-добре от редовните. И тъй като демографията е най-големият проблем на България, то държавническото решение е да отиваме пак на избори. И после пак и пак, докато не стигнем пак до 9 милиона народ, колкото бяхме в най-добрите си години.

За да доразвия тази екзотична политическа теза, отворих сайта на НСИ и какво да видя – през 2023 г. са се родили 57 478 хиляди бебета. А според най-новото съобщение през 2024 са проплакали 50 673. Вадим едното от другото и какво се оказва? Всъщност бебетата не са намалели с 1000, а с цели 6 800! (Раждания по местоживеене, статистически райони, области и пол | Национален статистически институт)

Значи истината е тъкмо обратната - честите избори и служебните правителства се отразяват негативно на раждаемостта? Или нещо не съм разбрал? Скоро НСИ ще публикува своята демографска справка за 2024 г. и там всичко ще се изясни.

Миналата година справката се похвали, че през 2023 г. населението ни е намаляло с едва 2229 души. Всички медии го изкараха отгоре и хвърляха шапки от радост. Нали само преди десетина години България се свиваше с по 50-80 хиляди? Но по-надолу в същата справка пише, че през 2023 г. са починали 101 хиляди. Като извадим ражданията, оказва се, че всъщност населението е намаляло с приблизително 44 000.

Явно и тук нещо не съм разбрал. Продължавам да чета и стигам до обяснение - разликата между 44 хиляди и 2229 е запълнена от контингента “иди ми – дойди ми”. Това или са имигранти, или завърнали се от чужбина нашенци.

Добре дошли, но тези пътници изобщо не ме успокояват. Както са дошли, така и ще си тръгнат. В дългосрочна перспектива най-важна е раждаемостта, а тя неотклонно пада и няма никакво място за оптимизъм.

Поне от 15 години всички партии слагат демографската криза на първо място сред проблемите на България. Но не съм забелязал нито една партия или коалиция да е предприела каквото и да било.

Тъкмо обратното – детските добавки се дават така, че насърчават раждаемостта сред най-бедното население. Това бързо променя етническата картина на България, но тази тема е табу.

Добре, а какво може да се направи? Би трябвало да е ясно, че ниската раждаемост е следствие от много следствия от още повече следствия от цял набор икономически, социални и исторически причини. Сред тях може би на първо място е миграцията от селото към града и изчезването на жената домакиня. После идват образованието, индивидуализмът, гурбетът в чужбина и така нататък (напоследък е модерно да се слагат и климатичните промени поради политическа коректност).

Това са обективни тенденции и властта не може да ги промени. Но тя може да приложи палиативни мерки, които забавят процесите, докато в един момент те не се обърнат поради своята си, независеща от правителството динамика. Това голямо демографско обръщане рано или късно ще се случи. Въпросът е дали ще се случи, преди да изчезне България, или след като вече е изчезнала.

Според най-различни доклади на ООН, ЦРУ и Световната банка след точно 25 години българското население ще е някъде между 4,5 и 5 милиона. Но колко от тях ще са етнически българи? Не повече от 1,5 милиона. Вярно, НСИ твърдо отказва да дели хората на българи, роми и етнически турци в данните за раждаемостта, но още отсега бебетата, чийто майчин език е българският, са в малцинство.

Добре, а какво може да направи властта? Има един изпитан начин – семейното данъчно облагане. Но това облагане има смисъл само при прогресивно облагане с няколко различни ставки.

Ако например двамата възрастни в семейството изкарват по 10 хиляди лева всеки, те влизат във високите ставки и всеки плаща по 25 на сто или общо 5 хиляди лева данък. Но ако семейството има 2 деца, общият доход се дели на 4, или по 5 хиляди на човек. Тогава слиза в по-ниска ставка, да речем 10 на сто. Общият семеен данък става 2 хиляди лева, с 3 хиляди по-малко.

Това, разбира се, е най-груба сметка, в реалния живот нещата са най-разнообразни и украсени с десетки подробности. Но семейното облагане в България няма никакъв смисъл при 10 на сто плосък данък – облекчението ще е толкова малко, че няма да се усеща.

Остават само 2 варианта – или да се въведе прогресивно данъчно облагане със стръмно повишаващи се ставки като в Западна Европа, или да се върне добрият стар ергенски данък от времената, когато България беше 9 милиона. Първото няма да го допусне бизнес олигархията. Остава само второто.

Само ергенският данък може да спаси етническия характер на нашата земя. А на първо време може да спаси и бюджета.