"Работех като нощен чистач на "Сълза и смях". Бях на 20 години. Бях безкрайно щастлив, защото бях вътре в театъра. Когато нямаше никой, заставах на сцената и с метлата или парцала в ръка, си правех монолозите. Това ме заземи. Вкара ме в един реален свят. Всеки вижда изключителното в изключителното, но никой не се вглежда в обикновеното."

Това споделя актьорът Димитър Маринов пред NOVA, който има житейска история, заслужаваща филм за "Оскар".

"2 години, 6 месеца и 10 дни бях в затвора. За опит за бягство през граница. Така цигуларят, отличният ученик - изведнъж попадна в затвора. Беше шокиращо. Но в мен някакъв морален авантюристичен дух ме караше да ми е любопитно.

Попаднах в килия с един много възрастен затворник, който беше там за държавна измяна. Той ми каза: "Моето момче, ключът да преживееш, да не се погубиш, е да си представиш, че ще бъдеш тук до края на живота си. Няма навън."

Маринов разказва, че този затворник е бил негов пазител. Много от рецидивистите имали респект от него и той манипулирал кръга около актьора за добро.

Относно всички свои невероятни житейски истории той казва, че си е извадил поуките и си е научил уроците. 

А за професионалното си призвание обяснява: "Ние, актьорите, сме си шизофреници. Това е една лудост, която те хваща и не те пуска.

Проф. Крикор Азарян казваше: "Един ден ти ще си много нещастен актьор, защото си прекалено добър партньор." За мен моят партньор винаги е по-важен."