Новината за приемането на България и Румъния в Шенген завладя пленарната зала - едни си честитят, други недоволстват, а трети спорят чия е заслугата.

"Това е едно голямо българско постижение, голям успех за България, който беше чакан дълги години. С това решение вярвам, че се поправя една многогодишна несправедливост спрямо нашата държава. Позитивите са подчертани - икономически, политически, доказателство за това, че България изпълни много отдавна всички критерии, необходими за това да стане част от Шенгенското пространство. Свободното движение на хора, стоки и капитали е един от основните стълбове на икономическото, политическото, стопанското сътрудничество в Европейския съюз. Така че с това очакваме не само огромни ползи за икономиката, но също така за туризма, транспортния бранш", каза Георг Георгиев от ГЕРБ-СДС. Той бе първият, който първи коментира темата още преди да е минало гласуването.

"Влизането на България в Шенген е голям успех за страната ни, за който работиха редица правителства. България много отдавна изпълни критериите за влизане в Шенген. Свободното движение на хора, стоки и капитали е един от основните стълбове на икономическото и политическото сътрудничество в рамките на Европейския съюз. Честито и поздравления за всички!", написа лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов във фейсбук.

"Само преди минути Европейският съвет взе решение за вдигане на постоянните проверки по сухопътните граници. Затова днес всички българи може да се поздравим за една от най-важните и дългоочаквани национални цели – вдигането на последните ограничения по границите с нашите европейски съседи. Цялото европейско семейство се обедини в признанието си, че България е негова пълноправна част във всяко едно отношение. Без съмнение пълноправното ни приемане в Шенген е най-значимото постижение по европейския път на България, след приемането ни в ЕС през 2007 г. И това е трудно извоювана политическа победа на България. Над 10 години Нидерландия се обявяваше категорично против влизането ни в Шенген, заради корупционното управление на държавата. Едва след идването на власт на кабинета "Петков" започнаха решителни мерки за борба с корупцията. През 2020 г. България доброволно заложи антикорупционните реформи в плана за възстановяване и устойчивост като условие за получаване на европейски средства, за да сме сигурни, че напредък в тази посока ще има, независимо кое управление ще е на власт. Едва тогава бившият премиер на Нидерландия Марк Рюте даде знак, че неговата страна може да открехне вратата на България към Шенген, ако страната продължи по този път. Влизането в Шенген беше ключов приоритет и при последния редовен кабинет на ПП-ДБ. Развихме мерките по плана за възстановяване, както и сътрудничеството с Австрия и с европейските институции за опазване на външните граници. За по-малко от година отбелязахме съществен напредък по прилагането на мерките свързани с върховенството на правото, борбата с корупцията, организираната престъпност и справянето с мигрантския натиск. Извоювахме и огромна политическа подкрепа от всички европейски лидери без изключение. Именно нашата настойчивост през 2023 г. за промени в антикорупционното законодателство убедиха управляващите в Нидерландия и Австрия да вдигнат ветото си. Така преди половин година станахме пълноправни участници в Шенгенското пространство", заяви в своя декларация от парламентарната трибуна бившият премиер акад. Николай Денков. Той увери, че страната ни, заедно с европейските партньори, ще намали още повече нелегалната миграция и рисковете за националната сигурност през следващите месеци и години.

"Заслужава да отпразнуваме този исторически момент, защото ставаме част от 425 млн. човека, които пътуват свободно между отделните държави-членки на Шенген без граничен контрол. Това е празник и за бизнеса в България, през който се премахват толкова много пречки и разходи, а се отварят много нови възможности. Прекият икономически ефект се изчислява на над 1,6 млрд. лева годишно", каза още академикът.

В края на изказването си той призова ГЕРБ да приемат останалите закони по плана за възстановяване и устойчивост, а Костадин Костадинов - да спре да плаши хората с вълни от нелегални мигранти. Това изнерви ГЕРБ, а лидерът на "Възраждане" Костадинов излезе на трибуната, за да отговори на Денков.

"Г-н Денков, искате ли да отидете да живеете в село Крайново? Знаете ли къде се намира то? Съмнявам се. Ще ви обясня - в община Болярово, на границата с Турция. Затова се казва Крайново, защото пътят свършва там. Намира се на по-малко от километър от границата и всяка вечер от там минават нелегални мигранти. Знаете ли как им казват хората, които живеят там? Наричат ги муджахидини, талибани, но може да им викат "денковчета", защото такива като вас и хората, които управляват през последните години, направиха така, че българската граница да е пробита като швейцарско сирене", каза Костадинов. Той и формацията му са сред противниците на Шенгенското пространство и смятат, че това застрашава страната ни от вълни от нелегални мигранти. Турция не е част от Шенген и Европейския съюз, затова граничният контрол с югоизточната ни съседка остава.

Костадинов отново настоя армията да бъде изпратена на турската граница. По-късно Лена Бориславова от "Продължаваме промяната" му обясни, че тъй като граничният контрол с Гърция и Румъния ще отпадне, ще има възможност да се отдели по-голям ресурс на турската граница. Георг Георгиев пък отговори на Денков, че България е изпълнила критериите за влизането ни в Шенген още по време на управлението на ГЕРБ и първото правителство на Бойко Борисов.

Бившият премиер Кирил Петков пък отбеляза новината във фейсбук: "Поздравявам всички българи, че вече сме част от Шенгенското пространство!
По-лесен износ за българските производители, повече работни места, спестяване на стотици часове чакане за всеки българин. Благодаря специално и на Марк Рюте, който след толкова години недоверие към предишните правителства на България се довери на моя кабинет и на кабинета на Николай Денков миналата година. България се променя. С много мъка, с много трудности, но се променя за добро. Ако не бяхме приели всички тези закони миналата година и не бяхме поели отговорността да съставим правителство, чрез така ужасната сглобка, днес нямаше да сме в Шенген".

"Не сме в еуфория от това, което се случва. Естествено, то е плод на заслужена дългогодишна работа, но в конкретния исторически момент се притесняваме изключително много дали това не е свързано с войната в Сирия и дали някой не иска набързо да ни приеме, за да станем пункт за мигранти, при положение, че Италия, Германия и други държави вдигат Шенген и въвеждат контролен режим", каза лидерът на най-малката формация в парламента Радостин Василев. Той се съгласи, че новината е положителна за транспортния бизнес, за комуникациите, но е притеснително какво следва от тук нататък, а и според него гражданите не се интересуват толкова от това.

"Позитивно ще се отрази присъединяването ни в Шенген. Целият този трафик, не говоря за хората, които отиват на почивка, примерно в Гърция, но най-вече за икономиката. Става въпрос за огромни опашки по границата", коментира съпредседателят на ПГ на "БСП-Обединена левица" Борислав Гуцанов.