• В него се борят поне две сили, желания, купища огорчения, казва изкуствоведът д-р Пламен Петров
• Най-големите му любови заживяват след смъртта му с най-добрите му приятели

Красотата на съпругата на хан Аспарух била поразяваща. Нейните устни били така изкусителни, че мигом всеки, който ги зърнел, се влюбвал в нея. А влюбеният бил покосяван от ревнивия хан.

"Навярно тъкмо за да не предизвиква гнева на Аспарух, Иван Милев ще предпочете да изобрази любимата му с покрити устни. А знаем, че забраненият плод усилва желанието ни да го вкусим. Така образът на Ахинора увеличава своята притегателна сила. Възбужда любопитството ни. Приласкава ни да фантазираме."

Така изкуствоведът д-р Пламен Петров, директор на Художествената галерия в Казанлък, обяснява пред "24 часа" защо червените устни на жената от шедьовъра на художника Иван Милев "Ахинора" са покрити. Картината развълнува много хора при двудневния си "гастрол" в София и припомни колко много тайни е заключила в себе си - подобно на енигматичната личност на своя творец, отишъл си, преди да навърши 30 години.

"Ахинора" е вдъхновена от разказа за царица Ахинора на писателя и художник Николай Райнов от сборника му "Видения из древна България".

"Иван Милев се обръща два пъти към темата за първата българска дама, съпругата на хан Аспарух, което е рядкост за творчеството на автора - разказва Петров. - Картината е трябвало да бъде показана в изложба на Иван Милев през февруари 1927 г., която сам той подготвя, но която така или иначе няма да успее да реализира, защото месец по-рано ще го застигне смъртта. Навярно предусещайки края, той ще побърза да я дари на родния си град само три месеца преди кончината си. Защо обаче дарява нея, а не някои други от създадените от него картини? Едва ли някога ще разберем, но тъкмо това ни кара да мислим, че в нея действително има нещо специално. Още повече, че картината ще остане далеч от погледа на публиката почти 40 години, а през 1965 г. тя ще започне своя публичен живот, който ще ѝ спечели славата на един от най-магнетичните женски образи в българското изкуство."

Интересното е, че дори в ранното творчество на Иван Милев може да се видят влияния от наследството на Николай Райнов, но не е ясно дали пътищата на двамата някога се пресичат.

"Знаем, че тъкмо Райнов е един от ярките родни познавачи на Изтока - на неговата екзотика, музикалност и колорит - разяснява изкуствоведът. - Тъкмо той ще стане проводник на зороастризма у нас и дори още през 1919 г. ще преведе текста на Фридрих Ницше - "Тъй каза Заратустра". Обща е увлечеността им и по символизма и поезията. Дали обаче са се познавали, вярвам, че бъдещи изследвания ще покажат. Факт е, че след като се завръща от своето дълго пътуване на Изток, Николай Райнов ще се установи в Пловдив до 1927 г., град, който на този етап нямаме данни да е посещаван от Иван Милев."

Надали някога ще може да се каже със сигурност и чии женски черти е откраднал от действителността Милев за "Ахинора".

"Това обаче, сигурен съм, няма как да успокои нашия любопитстващ ум. Ние все ще се чудим. Дали това е портрет на съпругата на художника - оперната певица Катя Наумова, с която той ще свърже живота си именно през 1925 г., когато е нарисуван този портрет?!

Според градска легенда в родния за Иван Милев Казанлък това е Анна Орозова - обяснява Петров.- Красавица и съпруга на големия розотърговец и приятел на банкера Атанас Буров - Александър Орозов. Тази легенда е провокирала Веселин Стоянов да напише цял роман - "Моделът и неговият художник". Една прекрасна любовна история, която не противоречи на нито един от известните ни за Иван Милев факти, но няма и нито един факт, който да я доказва."

Истинският Иван Милев съумява да остави частица от себе си в дневника си, озаглавен от самия него "По пътя на страданието".

"Всякога фигури като Милев оставят въпроси след себе си. Съхраненият дневник на художника е от много кратък негов житейски период и обхваща броени дни, заключени между годините 1917 и 1918. Твърде недостатъчни, за да разберем природата на автора. Но пък и в нещо показателни за неговата изключителна чувствителност - смята изкуствоведът. - За това изострено, бих го нарекъл дори болезнено, възприятие на света, свидетелстват и съхраненото епистоларно наследство на художника, както и литературните му опити в проза и рими. Виждаме човек, който като че ли е изцяло отдаден на изкуството си, но и човек, желаещ силно да открие любовта. Раним, но едновременно с това безкомпромисен в отстояване на собствената си независимост. В Иван Милев сякаш всякога се борят поне две сили, множество желания, купища огорчения."

Несъмнено един от основните представители на българския сецесион е носел у себе си тайни, опазени от хорския шум. На фона на всичко, което знаем за Милев и скромната му натура, той се разкрива като влюбчив и обидчив.

"Сам той споделя за тази си природа в свои писма до близки и приятели. За това свидетелстват и поетичните му търсения. Такъв го виждаме като че ли и в картините му - коментира директорът на Художествената галерия в Казанлък. - Милев е и болезнено ревнив. Не само към жените, в които понякога се влюбва бързо, неочаквано, но и към творчеството си. Трудно понася критиката и като че ли развива непоносимост към нея, особено когато тя засяга неговите творби. Обижда се лесно, раним е."

Най-големите му любови оставят и най-ярък отпечатък в живота и творчеството му.

"Със сигурност знаем, че между него и Анна Пашоолу се разгаря истински любовен романс, който ще го провокира да напише едни от най-красивите си писма - казва Петров.- Писма, които за мен като изследовател са не просто ценни заради фактите, които ни разкриват, особено тези, свързани с пътуването му в Италия през 1923 г., но и заради своята поетическа красота.

Искам да бъдеш до мен. Да ти разкажа приказката за кристалното сърце, да ти нашепна светлите стихове за белите Ангели, които като ранени лебеди, свели сребърни криле, догарят в своята последна песен. Искам да ти нашепна легендата за светлия син, отвергнат, с разкъсано сърце, умиращ пред заключената врата на заскрежения замък на бялата принцеса с каменно сърце - ще напише влюбеният Милев на 5 май 1923 г.

За съжаление, това е една огорчаваща любов, която в крайна сметка ще нарани художника. А самата Анна, няколко години след смъртта на Иван Милев ще стане спътница на най-добрия му приятел - художникът Пенчо Георгиев. Нещо подобно ще се случи след смъртта му и с Катя Наумова, която ще свърже живота си с друг приятел на Милев - арх. Христо Берберов."

Иван Милев живее не само бързо, но за наше съжаление и твърде кратко.

"Той се дипломира в Художествената академия в София в началото на лятото на 1925 г. До последната глътка въздух му остават само 18 месеца живот. Това е време, в което той не само ще бъде признат за истинско явление на художествената сцена у нас, ще се ожени и ще му се роди дъщеря, но и ще претърпи доста огорчения - в търсене на работа и поръчки той ще хлопа от врата на врата, но го очаква непрекъснат отказ. Така го виждаме през есента на 1926 г. На 18 октомври пристига в Казанлък и оставя своята "Ахинора". Един от най-интригуващите образи, които ни е завещал - сигурен е д-р Пламен Петров. - Образът на жената, която ще бъде пренесена в жертва на разгневените богове. Жертва, без която създаването на българската държава няма да бъде възможно."

Иван Милев се разделя с "Ахинора" и с Казанлък. Връща се в сива и тъжна София.

И скоро си тръгва завинаги от нас...