• Годишният ръст на парите за старост е между 13 и 18% за отделните области
• Велико Търново - отличник по висока заетост и много висшисти

Кърджали наред със столицата е областта, в която средната продължителност на живота у нас е най-висока – 75 години и 4 месеца. Но докато в столицата и средната пенсия е най-високата в страната и достига 1040,23 лв., в Кърджали тя е най-ниската – 656, 36 лв., освен това е и с най-малкия ръст за последната година.

Тези данни бяха съобщени от Института за пазарна икономика (ИПИ) при представянето на 13-ото поред издание “Регионални профили”. И Кърджали, и столицата са областите с най-голям механичен прираст на населението, макар че причините са доста различни.

София е притегателен център за хората в активна възраст

заради по-развития пазар на труда и по-високите заплати – около два пъти над средното равнище.

А Кърджали е областта, в която се завръщат много български граждани, потеглили на “голямата екскурзия” в края на 80-те години на миналия век и прекарали активната част от трудовия си живот в съседна Турция. Те се завръщат масово от няколко години и това превърна Кърджали в областта с най-висок демографски ръст. Страничен ефект от това е и че самият град Кърджали напоследък е

в топ 10 по жилищно строителство

и е сред населените места с най-активен имотен пазар.

Продължителността на живота там, както и в съседната област Смолян, е традиционно висока както е по принцип в Родопите. “Напоследък се забелязва тревожна тенденция – разликата между София и Кърджали, от една страна, и Видин, който е с най-ниска продължителност на живота, вече достига 5 години и 1 месец”, подчерта при представяне на доклада икономистът от ИПИ Адриан Николов.

Тази разлика не беше толкова голяма по време на пандемията и веднага след нея, но след като излязохме от демографския срив, който причини, започна да се увеличава и се виждат различия.

Средната пенсия от 656 лв. в Кърджали обаче поставя областта на последно място в страната (виж картата).

Ръстът на пенсиите у нас е сравнително равномерен

в различните области – между 13 и 18% за една година.

Ако се разгледат по региони, веднага се вижда, че размерът им няма много общо с икономическото развитие на съответната област. Например в Кюстендил, Перник и Стара Загора средната пенсия е сравнително висока - съответно 821, 861 и 831 лева при 784 лв. за България. Но икономическите показатели и пазарът на труда на Перник и Кюстендил далеч не поставят тези две области на челните места, както е Стара Загора. Причината е по-скоро в развитата до неотдавна минна промишленост в тези два града и фактът, че миньорите се пенсионират рано и при условията на първа категория труд с високи пенсии.

Енергетиката и добивната промишленост са причина миналата година за първи път от много време делът на столицата в националната икономика да намалее. В предходната година София произведе 43% от брутния вътрешен продукт на страната, докато сега този дял е паднал на 41%. Според Николов причината са високите енергийни цени, които са направили така, че

Стара Загора излиза на трето място с 6,2%

от общия размер на българската икономика. На второ място е Пловдив, а следващите места се заемат традиционно от Варна и Бургас. Но икономическият ръст на Стара Загора също се оказва най-високият в страната, изпреварвайки този на столицата и Пловдив.

Независимо от разместването столичната икономика продължава да е най-голямата в България и вече се налага да се мисли за преразглеждане на регионите за планиране (виж по-долу).

Водещите икономически области у нас стават все по-зависими от услугите, установява тазгодишното изследване. Например в София около 80% от икономиката вече се правят от услугите, в които влиза и IT секторът.

Пазарът на труда напълно се е възстановил от пандемията, но въпреки това

е в относителна стагнация през 2023 г.,

каза още Николов. В повече от половината области има спад или задържане на заетостта на населението на възраст 20–64 години. Най-видими спадове с над 3 процентни пункта на годишна база има в по-слабо- развити области като Враца, Ловеч и Кърджали. Най-добро е положението със заетостта в столицата, Варна и Велико Търново. а най-нисък остава делът на работещото население в Монтана, Враца и Силистра.

Освен че е с висока заетост, пазарът на труда във Велико Търново е и с едни от най-високите нива на хората с висше образование и с най-нисък дял на хората с основно.

Но все пак абсолютен лидер в страната по дял на висшистите сред трудоспособното население си остава столицата-

завършилите университет формират 54%

от населението между 25– и 64-годишна възраст. На второ място, но с цели 17 пункта отстояние, се нарежда Варна с 37% висшисти.

Същевременно в регионите на опашката – Пазарджик, Монтана, Перник и Ловеч, хората в работоспособна възраст с висше образование са едва 15–17%, което практически спира възможностите за определени видове инвестиции.

Кои области в какво са отличници:

Стара Загора - с висок БВП и високи и нарастващи доходи

София област - с високи вътрешни и външни инвестиции

Пловдив - с добро качество на пътната настилка и висока свързаност с канализация и с пречиствателни станции

Монтана - с ниски местни данъци

Варна - с висока степен на развитие на електронно управление и „едно гише“, с прозрачна администрация и висок дял на собствените приходи

Смолян - по образователни постижениия

Плевен - с висок брой на лекарите и на легловата база в МБАЛ

Пазарджик - по инсталирани ВЕИ мощности и добро управление на отпадъците

Бургас - с висок брой посещения на кина, театри, музеи и библиотеки.

4 варианта за прекрояване на районите, за да не се губят европейски пари

Северозападният и Северният централен регион за планиране у нас вече не отговарят на европейските изисквания за брой жители, тъй като населението им е паднало по последни данни под лимита от 800 хиляди души. Североизточният регион също е тръгнал натам и все повече се налага да се разгледа въпросът за ново прегрупиране на тези региони, за да не губим достъпа до кохезионните фондове на ЕС, каза икономистът от ИПИ Адриан Николов.

Югозападният регион например вече се доближава до нивото от 100% от средноевропейския БВП на човек от населението по паритет на покупателната способност, което означава, че занапред няма да има достъп до европейските кохезионни фондове. Причината за това е, че столицата също влиза в него, докато областите Перник, Кюстендил и Благоевград са едва на 30-40% от средния европейски БВП.

Институтът е подготвил 4 варианта за ново райониране, но при всичките столицата ще трябва да се извади от областите, които имат достъп до европейски средства, и това ще бъде един от актуалните дебати в следващите години, каза Адриан Николов.

Единият от вариантите дели България на четири приблизително равни части, като Западният регион включва всички области от Видин до Благоевград, включително и столицата. В другите три варианта страната се разделя на три региона, като в един от вариантите от всички се отделя само столицата. Дори при него обаче се получава БВП, което е 127% от средното за ЕС и София няма никакви шансове за достъп до кохезионните фондове.

Във варианта цяла Западна България да се отдели в отделен регион, който включва едновременно столицата и Видин, се получава БВП, 84% от средния за ЕС, което би могло в бъдеще да доведе до ограничаване на европейските пари до определен процент - 75% и дори 50% от базовото им ниво, подчерта Николов.