Съвпадение е, че "Рана" спечели награда в деня, в който свършва Първата световна
Романът ми "Рана" спечели Националната награда роман на годината в 13-тото издание на Фонд "13 Века България". Случайно съвпадение е, че тази дата 11.11. 1918 бележи края на Първата световна война (а романът е свързан с нея); съвпадение е и празника на Св. Мина Чудотворец, воинът-покровител на семейството и на сираците (романът е "семеен", има и герой момиченце-сираче.) Съвпадения...
Аз благодаря на Фонда и на избраното жури за номинацията на книгата ми измежду толкова достойни кандидатури и за тази висока награда снощи!
За мое съжаление не присъствах на церемонията по награждаването — бях на отдавна обявена среща с читатели в едно народно читалище.
И докато бях там, говорехме за това, че от една страна "Рана" е най-трудно написания ми роман — защото трябваше да съм на нивото на събития и времена, които в сравнение със сегашните са ужасно тежки; но от друга страна, страниците вървяха бързо — може би, защото черпех сили от тези времена: от пожълтелите редове на офицерски дневници и войнишки писма, от хилядите страници мемоарна и нехудожествена литература.
Черпех сили и от езика на онова време. С нетърпение се откъсвах от замърсения език на ежедневието ни, за да работя с друг един език — уж същия, но толкова различен — този от времето и прозата на Йордан Йовков, Антон Страшимиров, Георги Райчев, Емилиян Станев, от спомените на Константин Н. Петканов. от поезията на Дебелянов, на Теодор Траянов и на Яворов, заедно с хайдушките му записки и много, много други...
Въобще, тази книга е изградена от памет — за хора и за време, но и за език. Тя е изтъкана от човешка, историческа и литературна памет.
Във всяко българско населено място има вдигнат паметник, посветен на войните за национално освобождение и обединение. Паметници има, но памет за онова време няма.
Срамота е, че забрава и немара са унищожили паметта за една ранена, но все пак непобедена (тогава) България, покрусена, но несмазана (все още) от комунистическата власт, все още непокварена, за разлика от днес.
Надявам се "Рана" — без да има задача, или амбиция да е въобще исторически роман — да събуди любопитството на читателите към онова минало, заметено под килима на тоталирната псевдо-история и пропаганда.
Тази книга е посветена на "незапомнените". И тази висока награда също посвещавам на тях.
И накрая...
Снощи наградата получи от мое име водещият редактор на книгата Мирослав Александров, чиято роля за написването на "Рана" е неоценима.
Благодаря сърдечно на редактора на книгата Веселина Седларска!
И благодаря на колегите си от издателство СИЕЛА!
Паричната стойност от 11 000 лв. ще използвам за благотворителна кауза.
От фейсбук
Най-четени
-
Галерия Художникът бедняк
Бил съм на около десет години, когато за пръв път видях автопортрета му. Стоях пред него около час като вцепенен. Никога няма да забравя високото чело на художника, тъжните му очи, къдравите коси
-
Диктатура на тъпоглавите
У нас тлее разлом, потиснат и нерешен, неизговорен и изопачен За превратностите на съдбата се замислих. Дивашката реакция на театрална пиеса, от една страна, е обида за изкуството
-
Бай Ганьо срещу Малкович
Нападнаха Народния театър. Също и Еврото. Шенген. Около Театъра има Хути. Трудно е да се живее заедно с такива хора. Но няма как. Нарича се народ. Убиват или прогонват по-издигнатите измежду своите
-
Галерия На 10 ноември Тодор Живков дреме по време на преврата
Костадин Чакъров: Не беше изненадан, по предписание на правителствени лекари винаги спеше следобед Наричал приятелите си от Политбюро цеховите майстори от задругата “Боже
-
Галерия Моят 10 ноември: Златка и Андрей: Вместо бизнес тук, защото “не сте от нашите” - гурбет в Гърция
С него вдигнали къща в Мъглиж, ковид върнал семейството с 5-има внуци тук Когато бил на 20 г., Русев гласувал за СДС и му се карали Сега се ядосва, че децата не знаят кои са Ботев и Левски Навършиха