Съвпадение е, че "Рана" спечели награда в деня, в който свършва Първата световна
Романът ми "Рана" спечели Националната награда роман на годината в 13-тото издание на Фонд "13 Века България". Случайно съвпадение е, че тази дата 11.11. 1918 бележи края на Първата световна война (а романът е свързан с нея); съвпадение е и празника на Св. Мина Чудотворец, воинът-покровител на семейството и на сираците (романът е "семеен", има и герой момиченце-сираче.) Съвпадения...
Аз благодаря на Фонда и на избраното жури за номинацията на книгата ми измежду толкова достойни кандидатури и за тази висока награда снощи!
За мое съжаление не присъствах на церемонията по награждаването — бях на отдавна обявена среща с читатели в едно народно читалище.
И докато бях там, говорехме за това, че от една страна "Рана" е най-трудно написания ми роман — защото трябваше да съм на нивото на събития и времена, които в сравнение със сегашните са ужасно тежки; но от друга страна, страниците вървяха бързо — може би, защото черпех сили от тези времена: от пожълтелите редове на офицерски дневници и войнишки писма, от хилядите страници мемоарна и нехудожествена литература.
Черпех сили и от езика на онова време. С нетърпение се откъсвах от замърсения език на ежедневието ни, за да работя с друг един език — уж същия, но толкова различен — този от времето и прозата на Йордан Йовков, Антон Страшимиров, Георги Райчев, Емилиян Станев, от спомените на Константин Н. Петканов. от поезията на Дебелянов, на Теодор Траянов и на Яворов, заедно с хайдушките му записки и много, много други...
Въобще, тази книга е изградена от памет — за хора и за време, но и за език. Тя е изтъкана от човешка, историческа и литературна памет.
Във всяко българско населено място има вдигнат паметник, посветен на войните за национално освобождение и обединение. Паметници има, но памет за онова време няма.
Срамота е, че забрава и немара са унищожили паметта за една ранена, но все пак непобедена (тогава) България, покрусена, но несмазана (все още) от комунистическата власт, все още непокварена, за разлика от днес.
Надявам се "Рана" — без да има задача, или амбиция да е въобще исторически роман — да събуди любопитството на читателите към онова минало, заметено под килима на тоталирната псевдо-история и пропаганда.
Тази книга е посветена на "незапомнените". И тази висока награда също посвещавам на тях.
И накрая...
Снощи наградата получи от мое име водещият редактор на книгата Мирослав Александров, чиято роля за написването на "Рана" е неоценима.
Благодаря сърдечно на редактора на книгата Веселина Седларска!
И благодаря на колегите си от издателство СИЕЛА!
Паричната стойност от 11 000 лв. ще използвам за благотворителна кауза.
От фейсбук
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Не харесвах Живков, подслушваше ме, но вярваше на информацията от нашата служба
Предлагаме на читателите си интервюто, взето от ген.-полк. Васил Зикулов през 2013 г. - 2 г. преди смъртта му. Той е най-дълго служилият началник на военното разузнаване в България
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега