Много шоу посрещна и изпрати пиесата "Оръжията и човекът" на ирландеца Бърнард Шоу поставена в нашия Народен театър от американския режисьор с хърватско потекло Джон Малкович. Много шоу и шум за една нищо и никаква творба, една от първите Шоуви пиеси. Слаба комедия, със съдържание изсмукано от пръстите.

А затова, че Бърнард Шоу е бил голям неадекватник в живота има много доказателства. Така например 37 години след написването на "Оръжията и човекът" той посещава, през юли 1931 г., Съветския Съюз и освен с писатели "социалистически реалисти" има "щастието" да разговаря и с "Бащата на народите". При тази си среща се показва като абсолютно несхватлив ирландец. Уж световен драматург, познавач ва човешките нрави, а не схваща, че срещу него седи масов убиец, военнолюбец, терорист срещу собствения народ, бъдещ подпалвач на световна война. Шоу всъщност говори с "оръжие", а не с човек. И харесва "оръжието". Нехае за избитите от него човеци. И в двата случая - в пиесата си "Оръжията и човекът" и след посещението си в СССР, Бърнард Шоу плещи глупости. Говори като истински ирландец - ни чул, ни видял, приятели попитал, те нещо му казали и той, схванал несхванал, бърза да дращи, че и интервюта да дава. И да се прави на разбирач. Така самият Бърнард Шоу става в живота си комичен герой. Защото да помолиш приятели да ти изберат някоя война, за да надраскаш творбата си, е комизъм. А да отидеш в държава, в която управлява престъпен режим и да хвалиш управляващите я престъпници като Сталин (Стоманов), Молотов (Чуков) и другарите им, не е дори комедия. Това си е левичарска простотия.

През 2021 г. популярният сред столичната ни интелигенция сайт "Площад Славейков" писа и с право: "Шоу е сталинист. При това убеден. " Дотолкова е бил убеден, че нарича публикации в западни медии за Гладомора в Украйна, когато от глад загиват близо 10 милиона души, "фалшиви новини". На въпрос за слуховете за глад в комунистическата държава ненаплюскалият се цял живот ирландец отговаря: "Какво приказвате. Когато пристигнах в Съветския съюз, аз ядох най-обилният обяд в живота си." Това е Шоу - типичен циник и лицемер. Когато го попитали защо след като в Съветския съюз е "раят на земята" той не отиде в него да живее, ирландският хитрец отговаря: "Англия е ад, но пък аз съм един малък дявол". Шега ли е това или пореден цинизъм?

Ще припомня, че Бърнард Шоу посещава СССР, когато съветското правителство изпълнява своя първи петилетен план. Тогава започва "Голямата промяна". Започва с ликвидирането на частната собственост върху земеделската земя. А Гладомора е признат за Геноцид от Европейския парламент.

След завръщането си от СССР пред журналисти Шоу сравнил Сталин с европейските политици и отсякъл: "Сталин е гигант, останалите са пигмеи". В Лондон пък изнася доклад, в който заявява: " В Русия няма парламент или друга такава глупост..." Впрочем Шоу сам се определя като "демократичен социалист", но си е половин, ако не и цял комунист. За демократични социалисти в началото на българския преход към демокрация се определяха и българските комунисти. Истински шоумени бяха те. А в наши дни, през 2020 г., простотиите на нашите протестъри, които замеряха парламента с рибка копърка и лочеха бира на Орлов мост, се харесаха единствено на сънародничката на Шоу - ирландската левичарка евродепутат Клеър Дейли. Тогава тя дори дойде у нас и тук изръси много простотии, както впрочем ги ръсеше и в Европарламента. Тая Шоува сънародничка стана голям фен на софийската "градска десница". Но тя правилно я възприемаше като "градска левица". И неслучайно подкрепи една антибългарска резолюция подготвена от левичарите Радан Кънев и Елена Йончева. И всеки път, когато Дейли си отвореше устата в Европарламента, депутатите й се смееха. А колегата й Мик Уолъс, демонстрираше презрението си към парламентарната институция, като нито веднъж за пет години не се облече прилично. Негов дрес код бяха потникът и тениската, черните и винаги доволно мръснички шорти, за да изпъква рижавото му ирландско окосмяване, и сандалите. Особено през лятото около него се разнасяше ирландско "благоухание". Така си ходеше той в Европарламента, така седеше в пленарната зала, така се влачеше и в Комисията по външни работи. Но за външния вид на двамата ирландски евродепутати можете да съдите сами от снимките, които публикувам. С други думи - шоу като техния Шоу след посещението му в СССР.

Впрочем през 30-те години Бърнард Шоу има и антисемитски изказвания и дори тайнично харесва другия ненормалник на ХХ век - Хитлер. Защото е разчитал, че Фюрера може да помогне на ирландците да се откъснат от "ада" на Англия. По това време и нашите комунисти харесват Хитлер, защото техният любим Сталин е негов другар по "оръжие". Заедно нападат "лошия империалистически свят".

"Оръжията и човекът" е пиеса, която говори, че некадърността е присъща на много творци в началото на техния творчески път. Присъща е била и на Бърнард Шоу. Това, че е пиесата е поставяна във Виена не е аргумент за качество. Във Виена, Лондон и Берлин са играни хиляди некадърни пиеси. Затова и умните, а сигурно и красиви наши студенти, някога са посрещнали нейната постановка с мълчание. С протестно мълчание. Сегашният наш "умнокрасивитет" обаче не спира словесно да бръмчи. Жалко. Явно е паднало образователното ниво. Или просто е време за ново шоу! Шоу като Шоу!

От Фейсбук.