• Или за класовия подход към изневярата в брака

Не знам дали не търся под вола теле, но докато републиканецът Тръмп обитаваше Белия дом, у нас имаше стабилно правителство. Но щом в Белия дом се настани демократът Байдън, у нас пак се завъртя въртележката на хаоса, при това на много по-високи обороти в сравнение с 2013 – 2014 г.

Пак не знам дали не търся нещо под вола, но и този път партийните ни вождове сякаш чакат със затаен дъх резултатите от американските избори, за да се определят дали ще се коалират, или пак ще се чегъртат. Според наличните факти към момента

нещата са на кантар

Сайтът RеalClear- Politics (RCP) дава осреднен резултат от всички анкети и в неделя според него Тръмп водеше само с 0,3% в национален мащаб, а в оспорваните щати, където се кове победата – с 1,2%. За решаващ щат се смята Пенсилвания, а там Тръмп е напред само с 0,4%. Това са емпиричните данни, другото е публицистика. Решаващ може да се окаже и фактът, че демократите са факири в технологиите за контрол на самия избирателен процес.

Ако Тръмп бие, вероятно демократите ще го черпят със сандвич – съчетание от “цветна революция” отдолу и бюрократичен преврат отгоре. Сандвичът му бе сервиран при предишния мандат, така че има логика пак да се случи. Това очакване се подсилва от факта, че Камала Харис изостави традиционния за демократите икономически популизъм, за да си фокусира кампанията върху внушението, че Тръмп е велика заплаха за демокрацията. Той е новият Хитлер. Той ще отвори концлагери за прогресивната общественост. Малко хора се връзват, но нищо чудно така да се подготвя почвата за спасяването на демокрацията с нестандартни средства.

Партията на демократите сама си е виновна за възхода на тръмпизма – тя изостави работническата класа, която си брои парите и много малко се интересува от смяната на пола. Голямата изневяра на партията към нейната електорална база продължава поне 30-40 години, докато чак през есента на 2016 г. нейният електорат се реши да ѝ изневери с класовия враг.

Това е

историческата роля на Тръмп

– той накара десницата да съблазни парясаната социална база на левицата.

Все едно похотлив съсед се възползва от съседката, която търси начин да си отмъсти на изневеряващия съпруг.

И ето че за първи път от 1933 г. насам тази есен американските профсъюзи решиха да не подкрепят демократите. Водещ е съюзът на “Тиймстърите”, който обединява около 1,2 милиона бачкери от най-различни професии, но най-много са водачите на тирове. След традиционното допитване сред членската маса се оказа, че над 60 процента от членовете смятат да гласуват за Тръмп. Ако ръководството все пак бе целунало ръката на Камала Харис, скоро нямаше да е ръководство. Но

най-знаменателното събитие бе една бачкерска песен

Миналата година напълно неизвестният певец Оливър Антъни качи в ютюб класическата работническа песен Rich Men North of Richmond (“Богати хора на север от Ричмънд”) и тя веднага стана №1 в най-престижната и най-обективна класация в САЩ, Billboard Hot 100. В САЩ това бе музикалното събитие на годината, но музикалната върхушка не му даде никакво “Грами”. Ето някои фрази от текста:

“Продавам си душата, работейки цял ден/ И допълнителни часове за лайняни пари/ За да седя тук, прахосвайки живота си… Тези богати хора на север от Ричмънд/ Бог знае, те искат да имат тотален контрол/ Да знаят какво мислиш, да знаят какво правиш/ И не мислят, че ти знаеш, но аз знам, че ти знаеш….

И така нататък, до пълно осиране

на върхушката Както е известно, на север от Ричмънд се намира столицата на САЩ, Вашингтон, с презрените политици, пиари и лобисти, а още по на север е Уолстрийт. Знаково е и това, че по време на Гражданската война в Ричмънд е била столицата на Конфедерацията.

През 30-те години на миналия век тази песен щеше веднага да стане химн и на социалистите, и на Демократическата партия. През 60-те и 70-те щеше да е любима на по-левите демократи, които протестираха против Виетнамската война и предпочитаха певци като Пит Сийгър, Джоан Бейз и Боб Дилън пред Елвис Пресли и Джери Ли Луис.

Днес обаче – о, ужас! – близките до Демократическата партия медии обявиха песента за дясна конспирация! Според вестник “Вашингтон пост” тя показвала, че “крайната десница печели територия в света на попкултурата”.

Малко преди това Байдън прие с почести пеещите чернокожи проститутки, които сътвориха хита Wet Ass Pussy (преведете си го сами, аз съм старомоден).

С това той се похвали, че държи на расовата справедливост и политиката на идентичностите. От приличие няма да цитирам текста на песента, но той започва с думите “В този дом има курви” и после описва в брутални детайли освободения от всякакви буржоазни предразсъдъци сексуален акт.

Още Платон пише от името на Сократ, че поетите усещали желанията на боговете интуитивно, преди да ги изчислят философите. Сега явно боговете са избрали Тръмп да поведе хората на труда към светлото бъдеще, а на демократите е отнел разума. Новото е, че

след поетите малко по малко взеха да се обръщат и милиардерите

Най-богатият човек на планетата, Илон Мъск, така активно се включи в кампанията му, че все едно е кандидат за вицепрезидент. Зукърбърг почти спря цензурата във фейса. Тези дни се отметна и вторият по богатство, Джеф Безос, който освен “Амазон” притежава и вестник “Вашингтон пост” – забрани на вестника да подкрепи кандидата на демократите за първи път от може би хиляда години. Същото стана и с “Лос Анджелис таймс”, който пък доминира западното крайбрежие. А ето какво пише шефът на отдел “Мнения” в списанието “Нюзуик”, което през 2022 г. беше бункер на демократите:

“Тръмп е кандидатът, който вярва в създаването на такава икономика, каквато защитава заплащането и труда на американските работници – и който може да покаже, че вече го е правил. Той е кандидатът, който най-много се е заел да защитава работните места на чернокожите и техните заплати от мощния натиск надолу, който им оказва нелегалната имиграция и свободната търговия… Той е личността, която обедини работническата класа от всички раси срещу елитите, които ги презират.”

Упадъкът на демократите като лява сила е очевиден. Но дали възходът на Тръмп в тази му роля е автентичен? Всички социалнокласови проблеми на западния свят произлизат от огромния ръст на неравенството в доходите след така наречената дясна революция на Рейгън, Тачър и Луканов (спомнете си Ран-Ът). А основен двигател на неравенството е свалянето на данъците за богатите.

Какво стори Тръмп в първия си мандат? Преди него корпоративният данък беше прогресивен, той го направи плосък и го свали от 35 горна ставка и средна 32 чак до 21 на сто. Освен това облекчи данъците на богатите за постоянно, а за средните – временно, като срокът изтича догодина. В резултат се стигна до най-ниското облагане за богатите от поне век, но пък държавният дълг, който и без това бе достигнал сензационни размери, започна да расте още по-сензационно и напоследък вече е над 34 трилиона долара.

А какви са намеренията му, ако пак седне на кормилото? В последния си разговор със знаменития водещ и блогър Тъкър Карлсън той

сподели, че не вярва в преките данъци

Ще се опита да премахне и данъка върху доходите на физическите лица, и корпоративния данък. Постъпленията в бюджета ще идват изцяло от “тарифите”– митата върху вноса, както и от данъците върху търговията, различните лицензи и т.н. С други думи, край на антисоциалната глобализация, но и на социалната държава.

Добре дошъл, XIX век.