“Все едно да се изплюя на себе си - така го чувствах”, споделяла обречената на забрава естрадна звезда

В наши дни малко хора си спомнят за поп певицата Маргарита Димитрова. Но в края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век тя се радва на завидна слава. Започнала през 1963 г. като

солистка на оркестър

"Балкантон", за кратко време тя превзема върховете на родната естрада. Сред популярните песни, които изпълнява, са "Мое слънце, засияй", "Пълнолуние", "Моя любов разпиляна", "Любовта на скитника" - кавърверсия на песен на европейската звезда Мери Хопкинс, родена по мотиви от руски романс.

Заедно с най-големите ни звезди тя гастролира успешно на конкурси в Съветския съюз, Чехословакия, Унгария, а след триумфално турне в Куба записва съвместен албум с Йорданка Христова, Бисер Киров и Маргарита Радинска.

През 1968 г. с песента "Крадецът на бисери" успява да грабне и първата награда в конкурса на конкурсите - "Златният Орфей". Но това

вече не е било изненада,

защото година по-рано нейна песен е удостоена със специалната награда на същия престижен международен форум. По този повод френската актриса Даниел Дарийо, почетен гост на фестивала, възкликва: "Една малка България може да бъде щастлива, че има такъв глас. В гърлото на тази жена са скрити милиони". Тя нарича Маргарита "Балканския лъв" - прозвище, което я съпътства през краткия й живот.

Но изведнъж всичко угасва. Въпреки забележителните й успехи никой вече не кани певицата у нас.

Спират да я пускат да излиза

и в чужбина. Изолирана, през 70-те години блестящата Маргарита Димитрова е принудена да си изкарва прехраната, като пее по кръчми и заведения, над името й е поставена схизма и в радиото и телевизията. Пред "168 часа" Дамян Дамянов, син на видния комунистически функционер Райко Дамянов, сподели причината за бързия край на успешната кариера на Маргарита - на Слънчев бряг е отказала интимна среща не на кого да е, а на самия Тодор Живков.

След като Първия я поканил на танц в Слънчев бряг и по обичайния си безцеремонен начин й тикнал бележка с телефона си, младата жена не отишла на среща с него, въпреки че пред хотела, в който била отседнала, я чакал специален автомобил.

На базата на разказите на самата певица същия факт потвърждава през 2020 г. пред "24 часа" и Атанас Шопов, неин горещ почитател и приятел: "Куп естрадни певци, включително и Маргарита Димитрова, са на тържество заедно с партийния елит на държавата. Сред големците бил и Тодор Живков,

в чиито очи веднага се набила мургавата, висока и стройна красавица. Първия я поканил на танц, после я поканил да го посети и в апартамента му. Маргарита се смутила, опитала се да се измъкне с репликата: "Ама вие се шегувате, другарю Живков". Но Живков дал да се разбере, че никак, ама никак не се шегува. И не забравил, че тя му вързала тенекия през онази нощ".

Понякога в мигове на откровение признавала пред Атанас, че съжалява за това, че тогава отказала на Първия. "Ех, Насе, Насе,

колко глупава съм била,

да не отида на тази среща. Смятах, че ще нарани достойнството ми. Все едно да се изплюя на себе си - така го чувствах."

И няма как да не се е разкайвала, защото подмолните удари, които са плод на отмъщението на Живков, я съсипват до неузнаваемост. Спънките започват още през същата 1970 г. Пътят й към международните участия по фестивали е завинаги отрязан. Тогава певицата получава и персонална покана за участие на фестивала за естрадна песен в Сопот - Полша. Но от дирекция "Музика" отказват да я изпратят и командироват Богдана Карадочева, при това... с песен на Маргарита Димитрова!

Нещо повече - хлопват й вратите към всякакви концертни изяви у нас. Въпреки грандиозните си успехи тя не успява да намери място и в класацията на "Златният Орфей".

А след това вече и не намират за нужно да я канят на най-прочутия ни международен конкурс. Невидимата Немезида на бай Тошо се изправя навсякъде пред нея.

След последната й песен, която сякаш символично е озаглавена "Мъка", внезапно секват не само записите й за телевизията и радиото, а и изобщо спират да я пускат в ефир.

Въпреки че вече е било планирано

да издаде дългосвиреща плоча, тя не само че не излиза, но и директорът на държавното предприятие "Балкантон" издава заповед певицата изобщо да не бъде допускана в студиото.

Принудена е да пее в ресторанти, където в условията на соца също не е лесно да се уредиш. Често няма стотинки дори за хляб, а накрая просто я наемат да мие чиниите.

Изпаднала в невъзможност

да се издържа, тя е принудена да изпрати дъщеря си Петя в интернат. Но не стига това, а явно по поръчение от най-високо място с цел да отблъсне многобройните почитатели на певицата Държавна сигурност разпространява слухове, че била пияница и се отдала на разврат или дори че е избягала на Запад.

Всъщност Маргарита изобщо не употребява алкохол, тъй като имала сърдечно заболяване. А истината е, че тя не е била галеница на съдбата и преди да превземе върховете в родната естрада. Завършила Априловската гимназия, веднага след това започнала работа във Велико Търново като солистка на ресторантски състав. Там се омъжва за Стойчо Сапунов, осветител в местния музикален театър. По спомени на съвременници

бракът се оказал несполучлив

и тя решила да потърси късмета си в столицата.

Там се присъединява към двегодишната професионална школа за естрадни изпълнители, където учи с такива имена като Паша Христова, Маргарита Радинска и Борислав Грънчаров.

След неофициалното заклеймяване от режима на Живков певицата е

имала малко верни приятели

Един от тях е любимият на народа актьор Георги Парцалев. Той кумува на втория й брак през 1978 г. "Мимо ма, кой та е проклел? То бива, бива патило, ма твойто се не издържа...", казвал потресен от съдбата й актьорът.

По разказите на дългогодишният й приятел Наско в

дългите години на немилост

едно от най-големите й разочарования било, когато получила лична покана от Иван Славков държавната телевизия да заснеме неин рецитал.

Обнадеждена, Маргарита Димитрова отишла на "Сан Стефано" 29. Но там секретарката на зетя на Тодор Живков не само казала, че не я познава, а

излъгала, че шефа го няма

След малко тя самата го чула да се хили с характерния си тембър от кабинета и си тръгнала, без повече да се унижава да го потърси.

Умира от инфаркт през 1984 г. в нищета, забравена от всички, а е била едва на 42-годишна възраст.