“Френското предложение” дойде като заместител на разумното човешко разбирателство между двете страни. Късно е да го ревизираме, но можем да го надграждаме. Необходима е само добра воля, уважение едни към други, разум и почтеност

Премиерът на Република Северна Македония Християн Мицкоски изрази надежда в България да има ново редовно правителство, с което властта в Скопие да намери решение за, по думите му, “деблокиране на европейския път” на РСМ. По темата публикуваме мнението на политолога Огнян Минчев без редакторска намеса.

Решението за “деблокиране на Македония” е взето, влязло е в сила като официална позиция на Европейската комисия и трудно може да се променя - да се търси отново съгласие на кое да е българско правителство и на 27 страни членки за предоговаряне на условията.

Това решение е много просто - вписване на българската общност в Република Северна Македония в преамбюла на македонската конституция наред с множество други “народи” - общности - македонци, албанци, сърби, роми, турци, бошнаци и други...

Това решение може да има много недостатъци от различни гледни точки - македонски и български, но то представлява договорена институционална

платформа за снемане на българското вето

от процеса на интеграция на РСМ в ЕС.

Отхвърлянето на това решение отваря “кутията на Пандора” и връща българо-македонския спор обратно в точката от октомври 2019 г. Кой има полза от това?

Като български гржданин аз мисля, че проблемите на българо-македонските отношения можеха да бъдат много по-ефективно и дългосрочно разрешени в полза и на двете страни.

Спорът по проблемите на идентичността има един-единствен смислен фокус - да се премахнат натрупаните през последните 80 години идеологически щампи, обслужващи “желязната завеса” между София и Скопие като част от епохата на студената война.

Не можете да искате от България да утвърди членството на РСМ в ЕС, ако в Скопие продължават да управляват догмите и интересите,

които дефинираха македонската идентичност

изцяло на антибългарска основа

Македонците могат да приемат или да отхвърлят своето минало в Титова Югославия - това е тяхно право.

Но не могат да разчитат на добри отношения и подкрепа от една България, за която вярват, че се състои от “татари”, “фашисти” и “окупатори”...

В същото време престъпленията на Белград срещу македонските българи във Вардарска бановина и в комунистическа Югославия се възприемат като нещо “в реда на нещата” или се премълчават.

Българските претенции към Скопие са фокусирани преди всичко върху

премахването на езика на омразата към България и

българите,

върху който е изградена официалната македонска история след 1945 г., с който са написани учебниците по история на Македония.

През 2016-2017 година ние започнахме - от двете страни на границата, един смислен разговор за възможностите тази стена от език на омразата да бъде демонтирана. За съжаление, фактори, заинтересовани от това да се мразим - и в Белград, и в Москва, и в София, и в Скопие, - отново успяха да надделеят върху политическите решения и върху усилията да продължим процеса на “стопяване на ледовете”.

Тогава дойде “френското предложение” - като заместител на разумното човешко разбирателство между нашите две страни. Късно е да ревизираме “френското предложение”. Можем обаче да го надграждаме. Необходима е само добра воля, уважение едни към други и съзнание за общо бъдеще. Разум и почтеност - и от двете страни, това е необходимо.

Не съм убеден, че те присъстват в достатъчна степен в политическите кръгове и на двете страни. Ако иска да осигури добри шансове на Македония в процеса на европейска интеграция, Мицкоски трябва да разбере, че не може да води война - война на идентичност, война на надмощие, война на мобилизиране на други сили и партньори - срещу България.

Една добра дума ще отвори повече врати, отколкото цялата артилерия на злонамереност и враждебност, която е мобилизирал, за да откаже на българите това, което в Скопие са приели като норма за всички други народности на територията на РСМ - вписване в преамбюла на конституцията.

(От фейсбук)

Заглавията са

на редакцията