• Първо микробиолог или минералолог оценява какъв е налепът. После в зависимост от твърдостта му се покрива с компреси с химически вещества, които се отстраняват с пулверизатор с дестилирана вода
• В Хераклея Синтика са били оцветени, като са се съобразявали с позицията им спрямо слънчевата светлина

Преди да започне същинското почистване, трябва микробиолог или минералолог - в зависимост от какъв вид е налепът върху мрамора, да го изследва какво съдържа и как може да се отстрани, обяснява реставраторът Китан Китанов пред "24 часа – 168 истории". Той работи пред очите на посетителите, след като в Петрич решиха да им позволят да наблюдават процеса. Все още обаче всичко е в начален етап.

Петната са получени от органични вещества в резултат на микробиологични процеси върху каменната структура. Може да са наслоени от вятъра, докато са били изложени, или от почвата, когато са били заровени. В нея има условия за развитие на всякакви микроорганизми и в подпочвена среда настъпват химически реакции. Замърсяванията са кафяви, ако са от минерали. Жълтите пък са от червеи или от вещества с присъствие на желязо.

"Правят се тестове в незначителни по размери участъци откъм гърба. Работи се по предварително изготвено предложение и план за работа, одобрено от комисия - разказа Китанов, който се занимава с двете открити статуи в Хераклея Синтика. - Следва консолидация на статуята, защото мраморът на места е здрав, на други се рони силно и трябва да бъде укрепен."

В какво се състоят тестовете?

Компреси със слаби химически разтвори се полагат върху гърба на фигурата. След това с пулверизатор с дестилирана вода те се премахват и накрая наслояванията от кал се премахват с тампони. В участъците, в които налепът е по-твърд и се намира в самата структура на фигурата, е предвиден втори вид процедура. Там почистването става пак с компреси, но с химически вещества с друга формула.

Има и трети вид замърсявания - съвсем твърди. Те ще се махнат с ултразвук.

Възстановки не се предвиждат. В съвременната музеология се смята, че цялостната реставрация на скулптура с отчупвания би нарушила автентичния ѝ вид, макар че има достатъчно подходящи материали, имитиращи мрамор. Може да се направи и дигитална възстановка, а после да се отлее чрез 3D принтер, но специалистите са против. 3D сканиране обаче е наложително, за да се документира най-точно паметникът.

И двете статуи в Хераклея Синтика са отчупени в най-чувстителните си участъци - краката. Вероятно това е станало при преместването им, когато вече не са ги смятали за важни да красят центъра на града. Мраморът създава усещане за стабилност и като се захване в по-тънки зони, се чупи, обяснява Китан Китанов. Възможно е да са станали жертва и на вандалски акт.

Варненската фигура има отронвания на ръката и носа, повреди са забелязали и на очите. Но проблемът на местния исторически музей е, че не разполага с добри помещения за реставрация. Тъй като статуята е висока 2,20 м (от тях 10 см е поставката – б.р.), трябва да намерят достатъчно голяма стая, за да има как да се завърти на всички страни и да се почисти. Засега не разполагат с такава.

Паметникът е на световно ниво, категорична е археоложката доц. Мария Манолова-Войкова. По същия начин преди 5 г. открили много ценна мраморна маса с диаметър 1,2 м, която не могат да изложат, тъй като няма как да я реставрират.

Основният проблем за Варна е влажността заради близостта до морето. Фондовете, в които се съхраняват находките, са оборудвани с климатици и системи за контрол на влагата, но нямат места за реставрация и достатъчно специалисти.

Въпреки това са започнали предварителна работа, за да опишат статуята, открита преди 10 дни. Най-лесна е датировката, тъй като има надпис. Ако той липсва, специалистите наблюдават стиловите особености – има ли движение на тялото, позицията му, детайли в лицето, които издават периода. Работната датировка на втората статуя, открита в Хераклея Синтика, е II век сл.Хр. Първата е с около 170 г. по-стара.

Любопитно е и за колко време един майстор в древността е извайвал мраморния къс, след като е намерен подходящ блок и е пренесен. Античните скулптори са работили с метални длета с различни релефи на накрайниците - от по-груби към по-фини според зоните, които дълбаят.

По-различното в статуите в Хераклея Синтика е, че са били оцветявани. Използвали са естествени багрила и пигменти, като са се съобразявали с позицията и мястото, за което са били предназначени. Полагането на цветовете върху скулптурата не е било еднотонно, а според естествената светлина, която пада върху тях. Цветовете върху мрамора са зависели от движението на слънцето през различните части на деня и годината. Така светлината допринася за извайването на модела.

При всяка реставрация се отнема част от мрамора, дори да се приложи най-щадящата процедура - лазерната. Въпреки че при нея се работи само повърхностно, за да се третират петната, понякога се отстранява и част от структурата, но става дума за под 1 милиметър. Всичко зависи от уменията на човека, който оперира с апаратурата.

Преди векове намерените антични статуи са били реставрирани изцяло. През XVI и XVII е било модерно мраморните фигури да се покажат с напълно оформени тела, независимо дали са били запазени. Фрагментите са били "попълвани", за да бъдат така, както са вярвали, че са изработени в оригинал. Но е имало и грешки.

Интересен е случаят с композицията на троянския прорицател и жрец Лаокоон със синовете му, които биват удушени от змии, изложена във Ватикана. Тя е открита през XVI век. Има сведения, че Микеланджело е бил извикан да коментира находката при разкопките. Структурата е открита на парчета и е липсвала ръката на Лаокоон. Папа Юлий II не бил доволен от "дефекта" и заповядал веднага да бъде възстановена. Двама скулптори последователно се опитали да изпълнят заръката и изработили драматично вдигната ръка. Чак в началото на XX век е открита оригиналната и се оказва, че е в съвсем друга позиция - извита назад.

Така преди около 100 години започва нова тенденция - да се премахнат възстановките и да се върне автентичният вид на скулптурите.

Интересен пример за дереставрация е на Херкулес Фарнезе (III век), който се пази в Неапол. Фигурата е открита в Рим през 1546 г. без прасци и ученикът на Микеланджело - Гулиелмо дела Порта, изработва нови. Когато обаче откриват истинските, махат заместващите, но ги излагат в отделна кутия в музея в южния италиански град. Така съхраняват и майсторското изпълнение на реставратора от XVI век.

В този дух и спуканото бедро на едната статуя в Хераклея Синтика ще бъде реставрирано минимално, без да се прави същинска възстановка.