• Наскоро Ватикана изложи отново Аполон Белведерски, от когото Микеланджело е черпил вдъхновение за своя Исус Христос. Скулптор искал да монтира ръце на Венера Милоска
• 4-метров бронзов Херкулес бил поразен от мълния и древните го сметнали за знак, тъй като е син на гръмовержеца Зевс
• Християните отсичат носовете на езическите богове и дълбаят кръстове в челата им. Така са наказвали и прелюбодейци, и паднали от власт управници

Трите открити напоследък статуи - двете при разкопките на град Хераклея Синтика край Петрич и третата във Варна, не са най-големите древни скулптури, намирани у нас. Първенството засега държи Фортуна, която се пази в Археологическия музей в София. Тя е висока 2,83 м, но със сигурност е била още по-величествена, тъй като липсва главата ѝ.

Намирала се е край с. Гиген, Плевенско, където е бил античният град Ескус. Изваяна е в средата на II в. сл.Хр. Това, което според специалистите я прави изключително рядка, е, че богинята на съдбата е облечена в надиплен хитон до глезените, а през ръката и рамото ѝ е преметната мантия. Открита е още в първата половина на XX век. А най-ценните находки след това са от това лято.

В света обаче има и по-големи. Рекордьорът е изваян от бронз и не е оцелял до наши дни. Колосът от Родос се е издигал на 34,6 м само в продължение на 54 г. - от 280 г. пр.Хр. до 226 г. пр.Хр. Разрушен е от земетресение.

Части от 12-метров исполин, изобразяващ въвелия християнството в Рим император Константин, са достигнали до нас и тази година той е възстановен в оригиналната си големина. Гигантската фигура си е поръчал самият владетел приживе. Само краката са над 2 метра, а главата е 2,5 м, като очите са непропорционално големи. Орлов нос, дълбока челюст и изпъкнала брадичка. Всички детайли внушават, че императорът има божествен лик. Фигурата пък е почти натуралистична – с мазолести пръсти и изпъкнали вени на предмишницата.

В древността главата, ръцете и краката са били мраморни. Тялото е било запълнено с тухли. Частите от бронз са откраднати още преди векове. При възстановката са използвани смола, полиуретан, гипс, мраморен прах и листове злато. Вътрешната част пък е от алуминий.

Друга огромна скулптура, запазена в оригиналния си вид, е тази на бога на възраждащата се и умираща природа и виното Дионис (с височина 10,7 метра). Намира се на гръцкия остров Наксос. Фигурата е грубо издълбана, върху главата са изобразени брада, уши и малко коса, които са трудно разпознаваеми. Ръцете са изсечени като правоъгълници, а краката само са започнати. Намерена е в хоризонтално положение край село Аполонас.

За разлика от необработения идол на виното богът на любовта Аполон, който е изложен наскоро във Ватиканските музеи отново, е изключително добре оформен. Това е и една от най-ценните скулптури в колекцията на Римокатолическата църква. Тя е мраморна реплика на известен в древността и неоцелял до наши дни бронзов оригинал. Според някои специалисти каменното копие прилича на изваяния от Микеланджело Исус Христос пред Страшния съд. И нищо чудно - ренесансовият творец е изучавал тези статуи и се е вдъхновявал от тях.

Този шедьовър е от II в. сл.Хр. и е висок 2,35 м. Намерен е между 1484 и 1489 г. във вилата на Нерон близо до Рим. По време на управлението на папа Юлий II - през 1506 г., статуята е била в двореца Белведере във Ватикана, откъдето получава и името си.

Тя притежава елементи, които не са присъствали в бронзовия оригинал от IV в. пр.Хр. - например дървото, върху което Аполон е подпрял дясната си ръка. Открита е без цялата дясна ръка и лявата китка, но са били изработени отново от ученика на Микеланджело Джовани Монторсоли.

Ватикана дълго време не показваше този шедьовър, за да го възстанови. Поправени са счупвания в коленете и краката, фигурата е почистена с лазер и към поставката е монтиран стълб от въглеродни влакна, за да бъде по-стабилна.

В музеите на Римокатолическата столица са едни от най-ценните експонати. Такъв е и позлатеният Херкулес от бронз, висок цели 4 метра. Статуята е открита през 1864 г. във вилата на банкера Ригети в Рим и веднага става част от папската колекция на Пий IX. Смята се, че е била изложена в театъра на Помпей. Датирана е между I и III в. сл.Хр.

Била е легнала по гръб с плоча отгоре като надгробен камък, върху която са издълбани буквите FCS (от латински - Fulgur Conditum Summanium, "Тук е погребана гръмотевицата на Суманус"). Суманус е римско божество на гръмотевицата. Статуята е била поразена от мълния и за древните римляни това я е дарило с божествена сила. А понеже Херкулес в древногръцката митология е син на Зевс, са го приели като знак, че трябва да я погребат с жертвено агне.

А на изплувалата от морето гола върху черупка от мида Венера (според древноримската легенда) е посветена една от най-известните статуи в света - известната Венера Милоска. Тя се пази в Лувъра. Висока е над 2 метра. Намерена е на гръцкия цикладски остров Милос през 1820 г. и веднага постига зашеметяващ успех. Купува я френският посланик в Гърция - маркиз Дьо Ривиер, и година по-късно я дарява на Лувъра. Скулпторът, с когото се консултират, предлага да бъде реставрирана напълно, но в крайна сметка се отказват да поставят нови ръце.

Знае се, че е изваяна около 100 г. пр.Хр. на части, както е било характерно за древните майстори. Състои се от две мраморни плочи, като всяка е обработвана поотделно. Торсът, краката и ръцете са свързани с вертикални котви. От дупки в мрамора съдят, че богинята някога е "носила" бижута. Ръцете ѝ не са открити и до днес, което ѝ придава загадъчен вид.

А с празненствата на мистериите се почита друга древна богиня – тази на лова и женското целомъдрие Артемида. Историята на статуята ѝ в Ефес, някога смятана за едно от седемте чудеса на света, е много любопитна. Тя е защитник на града и ролята ѝ е показана чрез триетажна шапка. Най-горе са издълбани храмове, включително и посветения на нея в Ефес.

Върху роклята ѝ са изобразени лъвове, бикове, кози, грифони и сфинксове, защото е господарка на дивите животни. На гърдите ѝ са оформени тестиси на бикове, пожертвани по време на празненствата на мистериите. Жителите на града вярвали, че те дават на Артемида силата да помага за раждането на пчелите, които за тях били свързани с душите на посветените. Така смятали, че чрез смъртта на биковете се ражда животът на пчелите и човешките души.

Скулптурата на Артемида в Ефес е висока 2,92 м, но по-ценното са релефните изображения. Други от древните статуи са забележителни с тежестта си. Като тази на Октавиан Август от Примапорта, която е във Ватиканските музеи. Теглото ѝ е 1 тон, макар че на височина не е необичайна - 2,08 м. Това е най-известният портрет на римския император. Той е бос с цел да му се придаде божествен вид, защото в древността стандартът е повелявал боговете и героите да бъдат изобразявани без сандали.

Открита е през 1863 г. при разкопки във вилата на Ливия Друзила, последната му съпруга, оттеглила се там след смъртта на владетеля през 14 г. сл.Хр.

Музеите обаче пазят не само божествени ликове, образци за красота, но и гротескни статуи. Като тази на смъртната Жана дьо Бурбон Вандом в Лувъра. Живялата през XIV век аристократка е със сбръчкани устни, оголени зъби, червеи пълзят в стомаха ѝ, виждат се и червата ѝ. Всички тези зловещи детайли са свързани със съдбата на кралицата на Франция, която умира 2 дни след раждане и частите на тялото ѝ са погребани на различни места. Сърцето - в манастир, вътрешностите - в кралския некропол на селестинците в Париж, а другите останки - в базиликата "Сен Дени" в Париж. Тя е била омъжена за втория си братовчед – крал Шарл V. Заради кръвосмешението наследникът им Шарл VI е болен, но имат още 8 деца.

Статуята на Жана дьо Бурбон Вандом е мраморна, както и повечето оцелели до днес стари скулптури. Има определена причина за това, и тя не е само в красотата на този камък. Обикновено те са копие на изработен от метал оригинал. През вековете той е бил рециклиран и повторно употребяван. Бронзовите много често са претопявани, за да се превърнат в оръжия.

По ирония на съдбата с такива са били осакатявани някои от мраморните фигури. Неслучайно много от тях са без носове. При смяна на властта привържениците на новите управници са ги отнасяли съзнателно. Това е било много характерно при настъплението на християнството. Така например статуята на Афродита, която се пази в Националния археологически музей в Атина, е без нос и с голям кръст, издълбан на челото ѝ.

Очевидно е станало при ритуал срещу езическата богиня, защото същото се е случило и със статуята в Британския музей на племенника на император Тиберий Германик. Върху нея ясно личат следи от нарочно отсичане на носа и гравиран кръст на челото му. Според професора по класика в университета в Нотингам Марк Брадли датировката на вандалщината е в годините на ранното християнство.

Но някои от тези римски и гръцки статуи без носове са от много по-късно време. Според Брадли обяснението се крие в разбирането на тогавашните хора за наказание. Осакатяването и отстраняването на носа е било част от „съдебната система". Практикувало се е при всякакви случаи – и за прелюбодейци, и за паднали от власт управници.

При египетските цивилизации пък причината за отсичането е друга - вярвали са, че статуята съдържа някакъв вид душа на изобразения човек. Счупвайки носа му, смятат, че са го лишили от силата му. Теоретично му "пречат" да диша и убиват духа му.

Когато статуите са останали без глава, ръце или крака, причината според специалистите е, че това е станало при падане или преместване.

Но така или иначе, те имат своята естетическа и историческа стойност независимо от вида, в който са достигнали до нас, или размера им. Малки на глед артефакти може да са много ценни за периода и стила на майсторите.