• Самата тя е връхлетяна от тежки контузии и се отказва от професионалния спорт, за да се отърве от страданията и да се отдаде на благородната си мисия

Миролюбивата физиономия много често е заблуждавала противничките . Изглежда малко вероятно толкова крехко момиче да посмее да повиши тон, камо ли да включи краката и ръцете си в действие. Моника Христова може и да е разчитала един-два пъти в кариерата си именно на това несъответствие между външен вид и реални възможности, но във всичките останали 99% е надвивала врага просто защото е по-добра.

В България така и не се намира кой да я победи в нейната карате дисциплина, докато се състезава професионално. По света е малко по-различно, но красивата хасковлийка няма от какво да се срамува. Тя е пета на световно първенство и завоюва три златни и два бронзови медала от участието си в две от най-силните международни състезания по карате, които се провеждат в Япония. Странното е, че Моника решава да се откаже от спорта точно когато е на върха.

Всъщност въобще не е странно, има си обективни причини, но за тях след малко. Сега бившата каратистка се е отдала на мисията си да помага на хората да живеят без болка, въпреки всички предизвикателства на съвременния начин на живот.

"Странното е, че много хора страдат едновременно от забързаното ежедневие и от заседналия начин на живот. Забързани сме в мисленето и притесненията, но тялото ни стои на едно място и линее. Животът на бюро е вреден за здравето ни. Променяйки ежедневието си, ние можем да се измъкнем от порочния кръг, в който сме попаднали", заявява пред "24часа - 168 истории" Моника Христова. Навремето баща я води в залата, надявайки се там неговата твърде буйна дъщеря да изразходва излишната енергия.

"Била съм на 5 и не помня първите си стъпки, но татко ми е разказвал, че в началото съм стояла като хипнотизирана и съм гледала трениращите деца. Малко случайно съм попаднала на точното място в точното време. Каратето превзе мислите ми и така в продължение на 15 прекрасни години", спомня си още красивата спортистка.

Тя печели първата си титла на 7 години и оттогава с подкрепата на родителите си прави всичко възможно да не пропусне нито едно значимо състезание.

"Страхотно удоволствие е да влезеш в съблекалнята, да сложиш екипа и да изпиташ всички емоции непосредствено преди да се изправиш срещу противника. После изчистваш всяка излишна мисъл от главата и се втурваш напред. Това са незабравими изживявания, а усилията в тренировъчната зала ме изградиха като човека, който съм в момента", категорична е Моника Христова. Съчетанието на силна емоция и много труд дава своите плодове и тя печели с лекота купи, медали и уважение. И точно когато е на върха, се налага да вземе поредица от важни решения. Моника се мести в София и записва да учи висше образование, като в същото време трябва да тренира и да работи, за да се издържа.

"Умората от носенето на няколко дини под мишниците се отрази на здравето ми. Връхлетяха ме няколко контузии наведнъж. Боляха ме коленете, схванаха ми се раменете, мъчеше ме кръстът. Бях на 20, но се чувствах като истинска развалина. Бях принудена от обстоятелствата да започна самата аз да се интересувам как функционира човешкото тяло. Трябваше да знам какво грешно правя, че да ме заболи вратът, кръстът или глезенът. Някъде по това време ми се случи да отида на състезание и след края му едва ли не да си тръгна с пълзене от залата. Толкова много ме болеше. Страданието беше голямо и окончателно ме убеди да се откажа от професионалния спорт", казва Моника.

"Първо си поплаках добре и след това отново се върнах в залата, но не за да тренирам карате, а за да се науча на упражнения за сила, издръжливост, здраве на ставите и дори направих първите си стъпки в необятния свят на йогата. После комбинирах всичките натрупани знания и първо помогнах на собственото ми тяло да се изчисти от болката, а след това се заех да помагам и на околните", казва петата на световно по карате. И днес тя понякога сънува, че отново е в залата и се състезава, но спомените не й носят носталгия по отминалите времена.

"Чувствам се страхотно и дори си мисля, че без проблем мога да се върна обратно в залата. Никога не съм била в по-добра форма. С всичко научено по пътя, със силата, която натрупах, със свободата на движенията, на която се радвам... Мога да постигна наистина много", казва с усмивка Моника.