За неспазването на правилата, немарливостта, стремежа към изхитряване, към неглижиране (какво пък толкова, че съм изхвърлил един найлонов плик, виж другите какво правят...) обяснения безспорно могат да се търсят и в народопсихологията (в малките страни малкият човек винаги иска да преметне държавата с нейните правила, защото ги чувства враждебни, а не подпомагащи съвместния живот на общността), и в 45-те години комунизъм (отчуждението на хората от собствеността води до снемане на отговорността за грижата към общите места – достатъчно е да погледнем състоянието на панелките отвътре, за да видим пораженията на този манталитет). Сигурно могат да бъдат търсени и други обяснения, но всички те са обяснения на оправданието.

За днешното наистина плачевно състояние в спазването на елементарни правила на общия ни живот, дори когато нарушаването им е свързано с риск за собственото здраве и живот, има една основна причина – бездействието, безотговорността, примирението, корумпираността на институциите и/или лицата, които по закон отговарят за прилагането на правилата.

Същият този мощен автомобил, който в Гърция се е движил чинно след вас с разрешените 120 или 140 км/ч, веднага след пресичането на българската граница с див рев форсира и започва да притиска цяла колона от автомобили, за да мине най-отпред. Често с цената на човешки живот. Защо? Защото в Гърция или Германия глобата, отнемането на книжка или автомобил, вкл. и по-тежки наказания, се неотменими, докато в България ще е „според зависи". Ако там изхвърлите боклук, ще ви направят забележка и вие ще си го приберете, защото знаете, че ако дойде полицай или пазач, ще стане по-зле за вас.

В България, когато институциите не действат, хората не само не са стимулирани, а напротив, се притесняват да бъдат активни и да притискат нарушителите. Защото за всички е ясно, че правилата не се прилагат принципно и еднакво към всички. Не можем вечно да се връщаме към народопсихологията, комунизма и пр. Това са оправдания, а не обяснения, които търсят решаване на проблема. Разплитането на възела трябва да започне от безкомпромисността на институциите и интегритета на хората, които работят в тях.

Ако е сигурно, че ще отнесеш съответната глоба, независимо дали за дребно или голямо нарушение, независимо кой си, много бързо ще се приучиш да не го правиш. Оттам, ако хората са сигурни, че отговорните лица ще се намесят срещу нарушителите, а не срещу добросъвестните, ще имат смелостта да са по-активни и сами да изискват. Което ще започне да формира друга среда и култура, в която неспазващите правилата ще бъдат маргинализирани, а не обратното.