Атаките с устройства за комуникация са патент

на израелските служби поне от 52 години

Премиерът Голда Меир дава ход

на технологичните отмъщения

Безпрецедентните взривове на пейджъри и други електронни устройства, използвани от бойци на "Хизбула", е знакова спецоперация, за която тепърва ще се говори. Засега никой не е поел отговорност, но ливанските власти бяха категорични, че в дъното на кръвопролитията стои Израел.

От друга страна, обвиненията, че Тел Авив използва иновативни методи за неутрализиране на враговете си не са от вчера, но страната има политика

никога да не

потвърждава

или отрича участието си в целенасочени убийства.

Истината е, че израелските шпионски агенции имат дълга история, наситена с убийства, при които са използвани модерни технологии. По този повод "24 часа - 168 истории" представя някои от емблематичните специални операции от миналото.

Макар и атрактивни, първите тайни мероприятия на израелското разузнаване с използването на експлозиви невинаги са успешни. Такъв е случаят с Басам Абу Шариф, бивш старши съветник на Ясер Арафат и водещ кадър на Организацията за освобождение на Палестина (ООП). Марксист и почитател на Мао Дзедун и Че Гевара, Абу Шариф е наречен "лицето на терора" от списание Time заради ролята си в "отвличанията на Доусънс Фийлд" през 1970 г. Става дума за поредица от похищения на пътнически самолети на различни големи компании, взривени в йорданската пустиня. Именно те стават повод йорданският крал Хюсеин да изиска експулсирането на членовете на ООП от страната му - събитие, което става известно като "Черния септември".

Опитът за убийството на Абу Шариф e извършен от агенти на Мосад, които, познавайки неговата страст, му изпратили книгата "Мемоарите на Че Гевара" със скрит взрив в нея, задействан от разстояние. Експлозията е страхотна, но в крайна сметка "мишената" Шариф оцелява, оставайки сляп с едното око, глух с едното ухо и без няколко пръста.

Но след него мнозина нямат този късмет. Постепенно техниката се усъвършенства и още преди повече от половин век - през 1972 г., жертва на подобен атентат става Махмуд Хамшари. Представител на Организацията за освобождение на Палестина (ООП), той е замесен в т. нар. "Мюнхенско клане" по време на летните Олимпийски игри на 5 септември 1972 г. Тогава 11 членове от израелския отбор са взети за заложници от палестинската терористична организация "Черния септември" с искане за освобождаване на 200 палестински затворници в Израел. При отвличането и след престрелка с германската полиция всички заложници, както и четирима от похитителите загиват. В отговор тогавашният израелски премиер -

"желязната" Голда

Меир, създава Комитет X

Това е малка група от правителствени служители, натоварени да формулират израелския отговор, самата Меир застава начело на групата заедно с министъра на отбраната Моше Даян. По въпросите на борбата с тероризма тя назначава за свой съветник генерал Ахарон Ярив, който заедно с директора на Мосад Зви Замир поема основната роля в ръководството на последвалата операция. Комитетът стига до заключението, че за да възпре насилието срещу Израел, те трябва да убият онези, които са подкрепили или извършили мюнхенското клане, и то по драматичен начин.

Притисната от общественото мнение и висши служители на разузнаването, първоначално Меир неохотно разрешава

началото на широката

кампания за убийства

Но все пак, когато трима от оцелелите терористи, извършили клането в Мюнхен, са освободени от Западна Германия заради поредния отвлечен полет на "Луфтханза", всичките й скрупули бързо се изпаряват.

Първата задача на комитета е да състави списък с лицата, замесени в терористичния акт, които трябва да бъдат ликвидирани. Според различни данни мишените били между 20 и 35 души, комбинация от членове на "Черния септември" и Организацията за освобождение на Палестина (ООП), а Мосад е натоварен със задачата да открие лицата и да ги елиминира. Основната идея при планирането на свръхсложната операция е правдоподобното отричане, така че да е невъзможно да се докаже пряка връзка между убийствата и Израел. Според Дейвид Кимче, бивш заместник-ръководител на Мосад, "целта не беше толкова отмъщение, а главно те (палестинските терористи) да бъдат изплашени. Искахме да ги накараме да прогледнат и да почувстват, че сме срещу тях. И затова се опитахме не просто да застреляме някого от тях на улицата - това е лесно... честно."

В хода на мероприятието обвиненият за лидер на мюнхенското клане Махмуд Хамшари също е обвинен от израелските власти и медии, че е пряко свързан с инцидента. Както и че именно той е ръководителят на организацията "Черният септември" във Франция. Самият той не дава конкретен отговор, а ден след кризата пред медиите обявява, че не се тревожи за живота си, но и не иска "да дърпа дявола за опашката". Тогава агент на Мосад, действащ като италиански журналист, се свързва с Хамшари уж за да вземе интервю от него. Докато двамата уговарят срещата, група оперативни работници от отдела на Мосад, ръководен от Цви Малчин, влизат в дома му и

поставят бомба

под настолен телефон

На 8 декември 1972 г. агентът, представящ се за журналист, се обажда в апартамента му и пита дали е удобно да говори с Хамшари. След като терористът потвърждава, че е на линия, агентът съобщава на своите колеги, които изпращат сигнал за детонация.

Хамшари е смъртоносно ранен при експлозията - единият му крак е откъснат, но все пак той успява да остане в съзнание достатъчно дълго, за да разкаже на детективите какво се е случило. Умира в болница няколко седмици по-късно, а израелската страна не коментира факта, че Хамшари е свързан с атаката в Мюнхен.

Погребан е в гробището "Пер Лашез" в Париж, посетено от лидера на ООП Ясер Арафат на 3 май 1989 г.

Но би било погрешно да се смята, че залагането на експлозиви в средствата за комуникация е патент само на Мосад. Терористични групи, като ирландската ИРА, баската ЕТА, партизаните в Колумбия, както и други израелски служби също използват тези методи. Така през 1996 г. главният производител на бомби за "Хамас" Яхия Айяш е убит с помощта на мобилен телефон, в който е вкарано малко количество експлозив от Шин Бет - съкращение, с което често се обозначава Израелската служба за вътрешна сигурност. Айяш е и лидер на бригадите ал-Касам на Западния бряг. Още от дете той се увличал от ремонтирането на всякаква техника и

сред съратниците си бил

известен, като "Инженерът" (на арабски: al-Muhandis). Именно на него се приписва и усъвършенстването на техниката за самоубийствени атентати срещу Израел от палестински въоръжени групи, избили приблизително 90 израелци, много от които цивилни.

Описван като "добре образован, амбициозен и с мек говор", Айяш произхожда от сравнително заможно семейство. Планирал да учи за магистърска степен в Йордания, но скоро след като му е отказана студентска виза, се присъединява към "Хамас". За радикалното движение той изработва експлозиви, използвани в редица самоубийствени атаки с много жертви.

Неспособен да се снабди с тротил и други мощни експлозиви в палестинските територии, Айяш се ориентирал към лесно достъпни битови продукти, за да забърка прочутия си

коктейл "Майката

на сатаната"

Този му талант не остава скрит за израелските сили за сигурност, особено след един неуспешен опит за бомбен атентат в Рамат Ефал. След преследване трима предполагаеми атентатори самоубийци на "Хамас" са арестувани. Когато полицията проверява колата им, в нея са открити 5 бомби - по 12 килограма всяка, свързани с детонатор на базата на ацетонов пероксид. Службите моментално евакуират района, като сапьорите използват робот, въоръжен с пушка, за да стрелят по детонатора с надеждата да го обезвредят, но той избухва, причинявайки масивна експлозия. Впоследствие полицейски следователи споделят, че ако това се е случило в пренаселено място, убитите биха били стотици. При разпита тримата атентатори разкриват, че работят с Айяш.

За да го локализира, умерената палестинска власт започва да си сътрудничи по-тясно с Шин Бет и им съобщава, че Айяш често е нощувал в дома на Осама Хамад, негов приятел от детинство в град Газа, чийто чичо Камил Хамад бил известен на властите. През октомври 1995 г. Камил Хамад се среща с агенти на Шин Бет, като иска пари и израелски лични карти за себе си и за жените си. След като го заплашват, че ще го издадат, той се съгласява да съдейства. Агентите му връчват мобилен телефон и му казват, че ще бъде подслушван. Но те

"пропуснали"

да го информират,

че съдържа и 15 грама експлозив RDX. Известно още като хексоген, опасното взривно вещество вероятно е използвано и при част от сегашните атаки срещу "Хизбула". В крайна сметка Хамад наистина го дал на своя племенник Осама, знаейки, че Айяш редовно използва телефоните му.

В 8:00 часа на 5 януари 1996 г. бащата на Айяш му се обажда и той отговаря на повикването. Над тях израелски самолет улавя разговора им и веднага го предава на командния пункт. Когато е потвърдено, че апаратът е в ръката на палестинеца, Шин Бет моментално го детонира дистанционно и убива Айяш на място. По традиция Израел не коментира убийството, което по-късно води до слухове и спекулации относно степента на израелско участие. Но през 2012 г. бившият директор на Шин Бет - Карми Гилон, потвърди историята в документален филм. Междувременно издайникът Камил Хамад изчезва след случая и се говори, че е получил 1 млн. щатски долара, фалшив паспорт и виза за САЩ.

По подобен начин е ликвидиран и Самих Малаби, командир на движението "Фатах" в лагера Каландия северно от Йерусалим на 17 декември 2000 г.

В мобилния му телефон

е поставен чип,

точно както при Яхия Айяш. Няколко месеца по-късно друг командир на Фатах, Усама ал-Джавабра, е взривен с експлозив в телефонна кабина в Наблус. Веднага след него подобна съдба застига и Из Ел-Дийн Шейх Халил, командир на "Хамас". На 27 септември 2004 г. той отговаря на телефонно обаждане, докато шофира своя SUV в Дамаск, което предизвиква смъртоносна експлозия. Белият му джип избухва с такава сила, че впоследствие е трудно да се намерят останките от палестинеца, по които да бъде идентифициран.

А съвсем наскоро същият метод беше използван за убийството на Фуад Шукр, висш командир на ливанската "Хизбула", който получи фатално телефонно обаждане, което го уби на 31 юли 2024 г. Интересното е, че тогава мнозина спекулираха, че Израел е успял да проникне в телекомуникационната мрежа на Ливан, за да елиминира Шукр, което "Хизбула" отрече.

Сега хилядите взривове с мобилни устройства, предизвикани от разстояние по един доста категоричен начин опровергаха тези твърдения на проиранската групировка.