М
ного са фактите, които правят Петър Киров уникален спортист за България.
Стартира като състезател по борба класически стил на 21 години, но постига 2 олимпийски, 3 европейски и 4 световни титли. Близо 15 години се бори само в една категория - 52 кг, за един клуб - "Академик", за една държава - България. 52 на брой са и медалите, които притежава. Завършва олимпиада, без да даде нито една точка на противниците си. Преподавател е в НСА, като в момента работи с осмия поред ректор доц. Пенчо Гешев.
Той е единственият двукратен олимпийски шампион - професор в света
Но именитият спортист не обича определението "най-добър", независимо дали се отнася за него или за друг: "Величия има в много области, и в борбата има велики спортисти, но гении няма. Айнщайн е бил гений. В нашия спорт уникален е единствено начинът, по който си постигнал победите си."
По същия скромен начин се отнася и към постиженията в спортната си кариера. Негови медали вече присъстват в Музея на физическата култура и спорта. Именитият състезател възнамерява да дари цялата си колекция от 52 отличия.
"Броят на медалите, които имам, е случайно съвпадение на килограмите в категорията, в която съм се борил - 52. Много ми е скъп първият златен медал, който взех на републиканско първенство. Имам 11 участия и 11 медала от турнира "Никола Петров", още 11 от европейски, световни и олимпийски шампионати, другите са от Балканиади, турнири в Русия, Полша, Германия, Унгария, Швеция и България. Ценя всички, но двата олимпийски медала са най-значими за мен. Засега дарът ми е скромен.
Почитам Музея на спорта като храм
Той се намира на Националния стадион "Васил Левски", където за втори път станах световен шампион. Един ден ще даря всички свои медали, които са олицетворение на всичко онова, за което съм се трудил", казва Петър Киров.
Признание за заслугите му в спорта е и орденът "Стара планина" - първа степен, който получава през 2002 г. по случай 60-годишнината му.
Разковничето в живота на Петър Киров е човешкото му отношение към всичко. И днес помни думите на майка си: "Челящина трябва да има!" Тази максима, която винаги следва, вероятно го кара да бъде и по-снизходителен към някои свои по-слаби противници. Разказва, че още при ръкостискането на тепиха усещал дали в конкурента му има страх, кураж или воля за победа: "Въпросът не е в това да побеждаваш на всяка цена. Когато срещу себе си имаш по-слаб противник и целия си арсенал от техники да покажеш, това не те прави кой знае какъв победител.
Трябва да умееш
да побеждаваш и
да се класираш
Има ярки победи, които обаче не те правят шампион и не те издигат на пиедестал."
За разлика от писателите, които казват, че най-хубавата им книга е тази, която още не са написали, за Петър Киров най-ярките победи на един борец са тези, които е знаел как да постигне. Според него, както на театралната сцена е важно актьорското майсторство, на тепиха е от значение умението и желанието да станеш шампион. Разбира се, нито за миг не омаловажава ролята на треньорите си, но е категоричен, че и състезателят също прави треньора.
"Когато треньорът, като иманяр, открие своя състезател, той започва да го изгражда и усъвършенства.
Идва момент, когато и
състезателят допринася за
изграждането на треньора
Както например Станка Златева, която спечели толкова титли, и то от първенства от най-висок ранг. Винаги трябва да има взаимност", убеден е Петър Киров, който е благодарен на всичките си наставници. Първият, при когото влиза в залата по борба, е Пантелей Боев, с Генчо Зарев отива на първото си голямо първенство - Балканиада, Димитър Добрев му е клубен треньор в НСА, а в националния отбор е при Филип Кривиралчев. Именитият спортист признава, че се е учил и от поведението на други треньори, които не са били негови лични, сред които е Райко Петров.
"Учил съм се от много хора, но не съм имитатор, не съм копирал, не съм бил и последовател, защото съм искал повече да постигна, и то да е с моя почерк. Когато влязох в националния ни отбор по борба, моите връстници вече имаха медали от световни първенства, някои бяха шампиони на България, Боян Радев беше с олимпийска титла от Токио през 1964 г. Гюро Гюров, в чиято класическа борба имаше такава красота, макар и да не е бил именит борец, с титли и медали, правеше суплеси като салта. Но като треньор, той имаше големи успехи. Отнасял съм се с почит и уважение и без никой да ми насочва вниманието, съм се учил от тях", казва Петър Киров.
Двукратният олимпийски шампион е горд с постиженията си в
спорта и живота,
но не е горделив човек
Още от дете, в семейство с трима синове, е научен на труд, отговорност и благодарност към Господ. Тези ценности е предал на сина и дъщеря си, надява се те да са приоритет и на тримата му внуци. Добронамерени са и взаимоотношенията му със студентите, на които преподава в катедра "Борба и джудо" в НСА. Знае, че борбата между младостта и старостта е вечна и в крайна сметка победител е старостта. Но контактът с младите хора го кара да се чувства млад. Теорията му е да ги спечели да възприемат вчерашното, макар да не са били преки свидетели, заедно да гледат настоящето и да надникнат в бъдещето.