• Шефката е квота на ИТН, "Изправи се! Мутри вън" е представена и след разпада си
• Машините мъчат комисията четвърта година, по разколите пасува и ги остави на съда

Кой кой е в ЦИК, контролира ли я някоя от политическите сили, защо не всички парламентарни партии имат човек в нея, а квотата на останалите не отговаря на броя на депутатите им.

Част от многото въпроси около централния орган в държавата, призван да организира и контролира 7-ите парламентарни избори за последните три и половина години. Освен пред обичайните вече драми около машинното гласуване този месец той се изправи и пред най-голямото си предизвикателство досега -

как да постъпи с двете ДПС-та и двете БСП-та

15 са членовете на Централната избирателна комисия, излъчена е през май 2021 г. Четирима имат ГЕРБ-СДС, по трима са от “Има такъв народ” и БСП, по двама - ДПС и “Демократична България”, а един заседава от името на “Изправи се! Мутри вън!” Малко преди да се назначи, броят на членовете бе орязян с 4. По закон ЦИК отразява парламентарното представителство към съответния момент, затова липсват две основни партии - “Продължаваме промяната” и “Възраждане”. Това означава, че 60 депутати, или 1/4 от настоящото събрание, не са представени в ЦИК.

Причината е, че тогава “Промяната” все още не се бе учредила като формация, а съществуващата от 2014 г. “Възраждане” не мина 4-процентната бариера и остана 9-а на вота през април 2021 г.

“Мутри вън” обаче бе влязла като коалиция между “Отровното трио” и Мая Манолова и независимо че се разпадна, сега споделя отговорността за организацията на вота. Хората на Манолова днес са част от новото ляво обединение, така че условно може да се каже, че БСП изравява квотата на ГЕРБ в ЦИК, а има над 3 пъти по-малко депутатски мандати.

До влизането в сила на Изборния кодекс през 2011 г. за всеки отделен избор - за народни представители, за президент и вицепрезидент, местни избори, за членове на Европейския парламент, се излъчва отделна ЦИК

Мандатът ѝ приключваше с обявяването на резултатите

Изключение бе тази за избор на държавен глава - работеше до встъпването в длъжност на новоизбрания. След януари 2011 г. ЦИК стана постоянно действащ орган с 5-годишен мандат. Това е и причината настоящият състав да не отразява актуалната картина в НС.

Председател е Камелия Нейкова, предложена от ИТН. Нейни заместници са Димитър Димитров (ГЕРБ), Емил Войнов (БСП) Росица Матева (ИМВ) и Цветозар Томов (ДБ). Секретар е за Севинч Чолакова от ДПС. Останалите членове са Георги Баханов, Йорданка Ганчева и Красимир Ципов от ГЕРБ, Силвия Стойчева и Цветанка Георгиева от БСП, Елка Стоянова и Гергана Стоянова от ИТН, Ерхан Чаушев от ДПС и Любомир Георгиев от ДБ.

Гергана Стоянова влезе последна в ЦИК вместо Любомир Гаврилов. През август 2021 г. професорът се отказа, защото е преподавател в университет във Франция и не може да съвместява.

Най-дълъг стаж има Солакова, която започва работа в ЦИК през 1995 г.

и следващите 10 години е неизменно в състава ѝ. След кратка почивка се завръща през 2011 г. и всеки път получава мястото на секретар. Тя бе и секретар по правни въпроси на президента Петър Стоянов.

Колегата ѝ Чаушев също има дълъг опит в организацията на избори - част е от ЦИК от 2007 г. без прекъсване. Преди това е бил юрисконсулт в “Метални конструкции холдинг” - София, и “Химко” - Варна. През 2002 г. НС го праща в Надзорния съвет на Агенцията по следприватизационен контрол, където работи до 2010 г.

И при изборните надзорници, също като при излъчилите ги партии, често има “трансфери”. Председателката Нейкова и зам.-председателката и говорител Матева са били колежки в ЦИК от “Коалиция за България”, т.е. БСП, през 2014 г. Тогава Нейкова е един от тримата говорители, а Матева - редови член.

И сега някои политици протестират срещу това, че Нейкова оглавява важната комисия. Но реално избирането ѝ за първи път в състава на ЦИК преди 10 г. бе доста по-проблемно, отколкото това през 2021-а. Тогава влезе с квота на БСП, но номинирана от три НПО. Бе обвинена, че е политически пристрастна, защото е била зам.-министър на отбраната

при тройната коалиция - беше заместничка на Николай Цонев

през 2008-2009 г. После стана негова заместничка и в партията му “Нова алтернатива”.

За член на сегашната ЦИК Нейкова вече бе презентирана от шефа на групата на Слави Трифонов - Тошко Йорданов, и партийната строителка на ИТН Виктория Василева (която в 50-ото НС влезе с “Величие”, а сега направи нова формация - “Има смисъл”, но не успя да се регистрира).

При избора на Нейкова скандалът бе заради очакванията на ГЕРБ като първа сила да получи шефското мястго за Красимир Ципов - юрист с няколко депутатки мандата и бивш зам.-министър на вътрешните работи. Тогава обаче всички бяха срещу ГЕРБ. След консултации при президента и остри реакции на партиите Бойко Борисов обяви, че оттегля номинацията на Ципов. Обясни, че му готвели капан: “Утре ще го натоварят да подпише договор за машините и ние като атакуваме машините, той какво ще ни отговаря?”. Самият Ципов пък каза, че сам отказал да е председател, за да спре “абсурдните нападки срещу ГЕРБ”.

Росица Матева преди сегашния си мандат бе председател на Обществения съвет към ЦИК, много от чиито предложения бяха възприети от законодателя и комисията - така я представяше Мая Манолова, когато я номинира.

И друг известен в ЦИК е играл за повече от една формация. През 2014 г. социологът Цветозар Томов бе излъчен като гражданска квота на ГЕРБ. От партията тогава обявиха, че името му е подадено от редица неправителствени организации и ще ги подкрепят, защото той би бил “гарант за честност и прозрачност на предстоящите избори”. Преди 10 г. Томов бе част от Гражданския съвет на Реформаторския блок, който пък по това време стоеше зад кабинета “Борисов”. След като изкара 5 години в ЦИК като квота на ГЕРБ, Томов изпадна от комисията, за да се завърне през 2021 г. вече като една от двете кандидатури на ДБ.

Вторият човек на ДБ е математикът Любомир Георгиев. При избирането си бе общински съветник в София и част от ръководството на ДСБ.

Опитен е и колегата му проф. Димитър Димитров (ГЕРБ), зам.-председател на ЦИК миналия мандат. За Баханов пък това е трети мандат от квотата на ГЕРБ.

Тройката членове на БСП е без промяна от 2019 г. Двете дами се разминаха с големите скандали и останаха извън медийното внимание. Стойчева бе депутат в 40-то НС, преди това общински съветник в Самоков. А Георгиева е част от отдел “Избори” на “Позитано”.

Преди да влезе в ЦИК, Войнов е на различни длъжности в Столично военно дело, а след това и

в Националната гвардейска част,

последните 10-ина години като инженер телекомуникации. Затова, излъчвайки го през 2019 г., от БСП акцентират, че е “специалист по информационни и комуникационни стратегии”, а и познава изборния процес. Войнов е председател и на Общопартийната контролна комисия, т.нар. партиен съд. Той организира първия пряк избор за председател на БСП, триумфално спечелен от Корнелия Нинова.

Точно Войнов се оказа във вихъра на скандала преди вота през април 2021 г. Тогава ГЕРБ го обвиниха, че нарочно е усложнил протокола от гласуването с броенето на хартиените бюлетини и разписките от машините. Целта била да има повече грешки и допълнително забавяне на резултатите, за да се стигне до

хаос и спекулации за честността на вота

В крайна сметка малко по-късно се стигна до това машините да работят като принтери, гласовете да не излизат автоматично, разписките да се броят на ръка като вид бюлетини. А грешките изобщо не намаляват.

Обучението на членовете на секционните комисии, много от които успяват да сбъркат над 50% от протоколите, и машинният вот като цяло са най-голямото предизвикателство за ЦИК. Две години преди края на мандата ѝ скандалите с технологиите продължават. Актуалният е дали хартията от печатницата на БНБ става за принтерите. Че има проблем, обяви тези дни шефът на “Сиела Норма” Веселин Тодоров. През юни машини дъвчеха хартия, някои излязоха от строя. От ЦИК увериха, че дали на печатницата изискванията на производителя “Смартматик” и им казали, че те са изпълнени.

Обичайни за политическата криза, в която България е зациклила, са и партийните интриги, в които по неволя се замесва ЦИК. За втори път тази година ѝ се наложи служебно да назначи повечето районни комисии, тъй като партиите не се разбраха за състав и ръководства. Но големият съспенс бе с регистрацията на ДПС, след като и хората на Делян Пеевски, и тези на Доган и Джевдет Чакъров подадоха името на партията в състава на коалициите си. Ветераните в ЦИК се поснишиха, хитро поискаха и от двете страни да го зачеркнат, те логично отказаха и така крайното решение взе съдът. По подобен начин в съда в последния момент се реши и битка за БСП, която Нинова загуби.