Краят на Първата световна война е икономическа, социална и духовна катастрофа за загубилите.
Германия, Унгария и Австрия се изправят пред невиждана икономическа криза, придружена с хиперинфлация, която тласка десетки, ако не и стотици хора към самоубийство. Само в Австрия през 20-те години на миналия век е регистриран тревожно висок брой на посегнали на живота си младежи. Опитите за самоубийства зачестяват в сезона, в който младите хора получат свидетелствата си за завършено образование. Част от тях не доживяват да получат дипломи. Някои се хвърлят върху релсите на влакове, други скачат от високо, немалко посягат към отровата и сънотворните таблетки.
 Властите са безсилни и разтревожени. В опитите да прекратят ужасяващата тенденция се включват последователи на най-модерната по онова време школа на Зигмунд Фройд, последователи на индивидуалната психология на Алфред Адлер, пионери от зараждащата се тогава австрийска социална психиатрия.
Създадени са кабинети, които стряскат още с наименованието си “Консултации за уморените от живота”. Успехът им обаче е нулев. Повечето от специалистите, които се включват в борбата срещу отчаянието, липсата на перспектива, невъзможността на хората да открият смисъл, насочват вниманието си към родителите и възпитателите, докато в същото време
учениците са оставени да се справят сами
В този момент със своите идеи и в акцията за спасяване на младежите решава да се включи младият лекар Виктор Франкъл.

Цялата история четете в новия брой на в. "168 часа"