Защо частните болници в Германия и Австрия не правят обществени поръчки, а в Брюксел върви наказателна процедура за нас и как да защитим интереса на своите пациенти

Със старта на политическия сезон темата с обществените поръчки за лекарства при частните лечебни заведения пак “проби” медийно. Вътрешният  натиск за действие се повиши, а въздействието на Европейската комисия остава неаргументирано и създава усещането за съмнителни цели и двоен аршин. Това, естествено, носи интересен привкус за различни от чисто правните намерения в общественото пространство.

Тъй като проблемът с разликите в цените бе законово разрешен още през януари тази година, можем само да спекулираме до какво води регулаторното ограничаване на конкуренцията при търговците на едро. Допълнително съмнение внася и фактът, че по установения законов път бяха зададени много детайлни и конкретни въпроси за тази процедура към Европейската комисия, която след дълга и упорита кореспонденция в стил римска бюрокрация отговори, че има нужда от време за събирането на документацията, която още в първото писмо представи описана поименно.

Когато самата комисия не изпълнява собствените си закони и нарушава европейската  процедура за достъп до информация, защо очаква държавите членки да се съобразяват обратно?

Какви са проблемите, стъпките и решенията пред България за директивата на Европейската комисия за обществените поръчки.

Публичноправната организация – сложният танц между държавата и частния сектор

Един от най-важните въпроси е дефиницията на “публичноправна организация”. Според ЕС такава организация трябва да е създадена с цел задоволяване на нужди от общ интерес, които нямат търговски характер, да има правосубектност и да се финансира или контролира от държавата. Частните болници в България обаче не покриват тези изисквания – техният характер е търговски, те преследват печалба, а финансирането, което получават, е компенсация за предоставени услуги, а не държавна помощ. Още един важен аргумент от пъзела е, че финансовият риск се носи персонално от тях за разлика от дружествата с публична собственост. Това води до важния извод – те не са “публичноправни организации”.

Частните болници са независими икономически субекти, които оперират в среда на конкуренция и са подложени на търговски риск, което ги поставя извън обхвата на директивата за обществените поръчки.

Националният контекст и влиянието на правните традиции

Един от основните акценти е как България възприема и прилага европейското законодателство в контекста на своите национални правни традиции. Важно е да се отбележи, че регулаторните рамки в различните държави се изграждат въз основа на исторически контекст, социални очаквания и икономически приоритети.

В този случай българската правна система включва частните лечебни заведения в специфичен режим, който ги освобождава от изискванията на обществените поръчки поради тяхната търговска и пазарна насоченост. Това отношение произтича от разбирането, че здравните услуги, макар и да имат социално значение, имат и индивидуален характер, описан в конституцията, а именно – правото на здраве на индивида. Поради създадени през годините популистки политически заблуди тази позиция обаче влиза в противоречие с общата тенденция в европейското законодателство.

Ефектът от наказателната процедура и бъдещето на частните болници

Европейската комисия стартира наказателна процедура срещу България през 2019 г. заради пропуски в транспонирането на директивата.

Към този момент наказателната процедура може да остане “в покой” в административната фаза, но ако държавата не предприеме адекватни мерки или не даде конкретни доводи, ЕК може да я отнесе до Съда на ЕС. Ако България се аргументира добре за взетите решения и действия, то тя може да избегне финансовите санкции, които по презумпция са заложени във всяка подобна наказателна процедура. Важно е да се уточни, че средно на годишна база ЕК отваря около 1800 наказателни процедури срещу държави членки и затваря средно по 600. Между 5 и 10% от тях стигат до съд, тъй като проблемите биват решени още в административната фаза, след достатъчно добри аргументи на една от двете страни. 

Уроците на другите европейски държави

Даваме за пример Германия, Нидерландия и Австрия – там частните болници не правят обществени поръчки. В Германия например частните болници не се считат за публичноправни организации, защото плащанията от здравноосигурителните каси не се приемат като държавно финансиране. В Австрия ситуацията е подобна. В Нидерландия Върховният съд постановява, че дори болница, създадена от три църковни лечебни заведения, не е публичноправна организация. Тези примери показват, че въпросът за статута на частните болници е предизвикателство за много европейски държави, не само за България, както и че видимо има двоен стандарт от страна на комисията към нашата държава. Пътят напред – търсене на

баланс между частен и обществен интерес

Докато ЕК продължава да упражнява натиск върху страната чрез наказателната процедура, на хоризонта остава ключовото решение на Съда на ЕС, което може да донесе необходимата яснота. Ако съдът постанови, че частните болници трябва да бъдат включени в обхвата на директивата, това ще наложи сериозни промени в законодателството и операциите на тези лечебни заведения. Ето защо българската държава и съд са отнесли въпроса към съда на ЕС още през 2015 г. Докато този процес върви, частните болници са като пътуващи на мост без парапети, опитвайки се да балансират между нуждите на пациентите, икономическите си цели и правните изисквания на ЕС. Тяхното бъдеще зависи от решения, които трябва да бъдат взети както на национално, така и на европейско ниво.

Приравняването  на частни субекти към публичноправна организация отваря кутията на Пандора. Няма да бъде прецедент или случайност, ако следващите, които попаднат под ударите на ЗОП, са частните фармацевтични компании или търговците на едро и дребно с лекарства, пенсионноосигурителните дружества, а защо не и политическите партии, тъй като те също са ползватели на обществения ресурс, предоставян за нуждите на здравноосигурените лица от страна на НЗОК. За жалост, всяка една непремислена стъпка води към едно – листи на чакащите и възпрепятстване на достъпа до лекарствена терапия за българските пациенти.