24x24 е новата ни рубрика, с която "24 часа" влиза не само в 2024 година, но и в дълбоките, понякога спокойни, друг път бурни води на човешките отношения. В нея ще каним известни "дуети" - в живота, на сцената, на екрана, в бизнеса. Общото между тях ще е едно - ще са умни, талантливи и стойностни хора, които имат какво да кажат. И не се страхуват да бъдат искрени.

Всеки от двамата ще отговаря на общо 24 еднакви и лични въпроса - една забавна, но и провокативна възможност човек да забави темпото и да си припомни защо обича другия или какво не харесва у него. А за любопитните ни читатели - шанс да ги опознаят по-отблизо.
Този път гости са Мими Иванова и Развигор Попов. Двамата са неразделни и на сцената, и в живота.

Акценти от интервюто:

• Мими Иванова: Дразня се от неговата разпиляност и артистичен безпорядък, но винаги и до последно ще съм с него
• Развигор Попов: Цяло чудо е, че сме заедно, толкова сме различни, но я обожавам
• Тя: Не се караме. Най-често аз съм тази, дето вика, а той си мълчи и стратегически чака да отмине бурята
• Той: Най-прекрасното същество на планетата обичам, хора!
• Много ми се иска тя да говори по-малко и по-кратко по телефона
• Той всеки ден ми подарява или стихче, или подарък, мила шега или хубаво изживяване

- От колко време сте заедно?

Мими: Открай време.

Развигор: От прераждането ни, след друг живот. Сякаш и от предишни животи. Така го чувствам.

- Каква е тайната ви?

Мими: Компромиси, най-вече от негова страна.

Развигор: Същото. Търпение, търпение, търпение.

- Какво най-много цените в половинката?

Мими: Чувството му за хумор, мъдростта и търпението.

Развигор: Искам тук да цитирам един текст от бургаската поетеса Мария Вергова, който важи с пълна сила за Мими: “Променлива, капризна и влудяващо различна, такава съм, защото съм жена”. И аз написах песен такава, която се харесва много и това ме радва.

- А какво ви дразни?

Мими: Неговата разпиляност и артистичен безпорядък. Аз съм много организирана и подредена и това няма начин да не ме дразни.

Развигор: Дразни ме постоянната й заетост напоследък с учениците ни от школата по пеене. Ами няма кога да си кажем едно: “Здравей, как си” (Усмихва се.)

- Кои са трите най-любими неща на другия?

Мими: Пианото, телефона и в последно време хладилника, който често посещава (Смее се.)

Развигор: Внучката преди всичко, другото любимо е дъщеря ни и себе си.

- Коя е случката с него, която никога няма да забравите?

Мими: Ако знаете колко много случки имам с Развигор, някои не са за публикуване. Сега спонтанно ми излиза една - когато се срещнахме. Никога няма да забравя, камо ли пък да простя (казва го с намигване), че два пъти се запознавах с него. Той се запозна с мен два пъти всъщност. Не ме беше отразил първия път, когато Астор (покойният илюзионист) ни запозна. Тогава ме изпратиха от “Концертна дирекция” като солист в оркестър “Стакато”, където той беше диригент при него, и той ме попита: “Коя си ти?” И аз щях да падна направо! (Смее се.)

Развигор: Имаме толкова много случки! Една, която никога няма да забравя беше едно наше пътешествие до Полша на фестивал. С колата тръгнахме и искахме да се разходим из страната. А преди това трябваше да се мине с кола през бившия СССР. И така тръгваме ние, но тя няма шофьорска книжка. И тя весела, усмихната и минаваме през страхотни дупки, няма пътни знаци и през нощта, понеже още пътуваме, аз спокойно си дремя, а тя си кара ли кара. И оттогава ми е шофьор. Но тази нощ ще я запомня. 

- Кой избира храната, филмите, музиката, пътуванията?

Мими: Той избира храната, тъй като е веган. Напоследък аз също започнах рядко да си хапвам месо, но не искам да го отказвам изцяло, защото няма да е добре за здравето ми. Иначе всеки си гледа негов филм, ако иска да не пречи на другия, но заедно слушаме музика, защото повечето неща са свързани с моите уроци по пеене, а той много ми помага там. Ако пътуваме обаче някъде, аз избирам дестинациите и смятам, че са подходящи и увлекателни за нас.

Развигор: Храната избирам аз, точно така.

- Кое е най-любимото ви време на деня и годината, когато сте заедно?

Мими: Нямаме любимо време на деня, тъй като сме в по-голямата част от деня заедно. Иначе сутрин и вечер на масата сме един до друг. През деня всеки си тича по задачите. Покрай нашата професия често пътуваме без значение сезоните, но за мен по-приятен е летния сезон.

Развигор: Да, постоянно сме заедно. А аз шеговито ще отговоря с думите от песен на Паша Христова: “Хубава, когато идеш. Два пъти по-хубава, когато си отиваш” (Смее се.)

- Какво помните от първия път, когато го (я) видяхте?

Мими: Аз изпитах респект и уважение, като към голям музикант, диригент на оркестър. Много спокойствие и увереност усетих, и досега е така.

Развигор: Веднага разбрах, че срещу мен е голямата любов. От първия миг се случи това, особено когато тя запя. И вече нищо друго не ме вълнуваше. 

- Кога разбрахте, че я обичате?

Мими: На мен ми трябваше доста време, преди да разбера, че той е човекът за мен. Той много хубаво свиреше и ме караше да се вслушвам, да се вълнувам от това, което прави и да искам и още, и още от него. Трябваше ми време да го разбера това лудо усещане. Но е прекрасно.

- Знаете ли кой е най-любимият му (ѝ) филм, книга, цвят?

Мими: Много са, един от любимите му филми е “Казабланка”. Той обича много и “Приключението на добрия войник Швейк” препрочита си я много. Иначе цветовете са възможно най-шарените, които предпочита, най-папагалските.

Развигор: Един от любимите й филми е “Да срещнеш Джо Блек”. Иначе като типичен козирог по зодия, би трябвало да обича черно и бяло, но напоследък се е променила много и носи различни цветове - пъстри и ярки.

- Кое е най-голямото различие в характерите ви?

Мими: Той е прекалено спокоен, а пък аз съм емоционална, експанзивна, лесно паля и лесно гасна. Не съм чак толкова лоша (Смее се.)

Развигор: Ами тя е сприхава и изведнъж става спокойна и аз не знам с коя точно от двете лица на характера ѝ говоря в момента (Смее се.) Но е много кротка като цяло.

- А по какво си приличате най-много?

Мими: И двамата уважаваме семейството, почтителни сме към близките си, а и всъщност любовта към музиката ни обединява. Защото иначе по зодии сме тотално различни - той е близнаци, аз козирог. Чела съм, че по зодия трябва да бягаме един от друг. Но, не е точно така.

Развигор: Да ви кажа аз не вярвам в зодиите. Това са суеверия. Нямаме особено много сходства и сякаш е цяло чудо, че сме заедно. Но аз я обожавам.

Мими: Аз изпитах респект и уважение, като към голям музикант, диригент на оркестър. Много спокойствие и увереност усетих, и досега е така.

Развигор: Веднага разбрах, че срещу мен е голямата любов. От първия миг се случи това, особено когато тя запя. И вече нищо друго не ме вълнуваше. 

- Болка или преживяване, което бихте отнели от другия, ако можехте?

Мими: Знаете ли, човек каквото и да прави, е сам в болката си. Тя е негова. И всеки, който се опитва, включително и най-близкият, може да помогне, но само като по този начин “разпредели” мъката. Била съм и ще съм винаги до него, без значение какво се случва, завинаги ще е така. Винаги ще съм с него и така до края.

Развигор: Ако можех да отнема всяка нейна мъка, бих го направил.

- Как се променя любовта ви във времето?

Мими: Много се ядосвам, че най-силната любов не е вечната. Как е възможно да минават години и тя да се трансформира в нежност, грижа, уважение, отдаденост, а страстта да отминава?

Развигор: Любовта е като времето - ту лошо, ту хубаво. Ще ви цитирам една песен: “Любовта е сладко нещо, Ленче, бе...”. (Смеят се и двамата).

Мими: Ето затова го харесвам Развигор, винаги намира шегата във всичко. 

- А как се променихте вие в тази любов?

Мими: Заедно сме и макар да не си казваме всеки ден, че се обичаме, си го доказваме с жестове. Той всеки ден ми подарява или стихче, или подарък, мила шега или хубаво изживяване.

Развигор: Аз пък, откакто Мими се появи в живота ми, просто станах нов човек.

- Как бихте описали партньора си на друг човек?

Мими: Казват, че всеки търси половинката си и невинаги я намира. Бих описала така: “Аз намерих моята половинка и вече сме едно цяло”.

Развигор: Най-прекрасното същество на планетата обичам, хора!

- Какво не бихте простили на другия?

Мими: Искам да кажа нещо, което той да чуе. Не бих му простила, ако престане да мечтае и да се бори с живота, да се предаде и да не очаква вече нищо от него.

Развигор: Всичко бих простил на Мими. Всичко. 

- А какво не бихте простили на себе си в отношенията с другия?

Мими: Ами не съм глупав човек и знам колко не съм добра в много отношения, но най-много като че ли се дразня от моята доминантност. Все да съм “По-по-най”.

Развигор: Егоцентризма не бих си простил по отношение на Мими.

- Защо го (я) обичате?

Мими: Защото е моят любим Дон Кихот. Имаме такава песен.

Развигор: Защото е истинска жена. Моята жена.

- Как посрещате партньора си, когато се прибира у дома вечер?

Мими: Нямам специален килим и ритуал при посрещането, но понякога го посрещам и с въпросчето: “Къде се забави толкова?”. (Смее се.)

Развигор: С усмивка, без значение какъв ми е бил денят. 

- Чувствате ли се свободни във връзката си - да бъдете себе си, да имате свой приятелски кръг и занимания?

Мими: В нашата професия, ако си нямаме доверие, няма смисъл от връзката ни. Ето още една причина да обичам Развигор, тъй като ми е дал пълната свобода да съм това, което съм.

Развигор: Винаги съм се чувствал свободен и волен като вятъра.

- Как реагира партньорът ви, когато му съобщавате лоша новина?

Мими: Ние, жените, сме малко по-хладнокръвни, аз поне в първия момент се вкаменявам и мога да взема много бързи адекватни решения, а после да рухна. Когато трябва да му съобщя нещо лошо, понеже е много чувствителен и стига до паника, винаги се старая да избера по-подходящ момент, ако изобщо има такъв.

Развигор: Спестявам ѝ всяка лоша новина. Не обичам аз да съм лошият вестоносец. 

- За какво се карате най-често и как решавате споровете?

Мими: Не се караме, не съществува това. Най-често аз съм тази, дето вика, а той си мълчи и стратегически чака да отмине бурята. Спорът ни минава за пет минути и всичко вече е забравено и винаги съм харесвала това у него, че той е по-зрелият и по-мъдрият от нас двамата.

Развигор: За глупости се караме, дори не помним откъде е почнал спорът.

- Имате ли навик, който искате другият да промени?

Мими: Аз добре го дресирах през тези години, почти не остана нещо, което да не съм променила. (Смее се.) Мисля, че не бива хората да искат да променят човека до тях. Голяма заблуда е, че това може да се постигне.

Развигор: Много ми се иска тя да говори по-малко и по-кратко по телефона.

Мими: Боже, не знаех това! Благодаря за това интервю, много от нещата, които научих от него, ми спестява в ежедневието, но е толкова мило, че сега ги чух. 

CV

Мария Иванова, по-популярна като Мими Иванова, пее от дете и си акомпанира на акордеон, който изучава в музикална школа. През 1969 г. се дипломира в Естрадния отдел на Музикалната академия в класа на Ирина Чмихова. Още в студентските години е солистка на оркестър "София", ръководен от Николай Куюмджиев, където нейни колеги са Паша Христова, Мария Нейкова, Борис Гуджунов и други. В професионалната си кариера тя оставя десетки вечнозелени български песни, достойни за златния фонд на забавната музика. Мими живее с популярния музикант Развигор Попов. Двамата имат дъщеря и внуче.

Развигор Попов е роден на 28 май 1940 г. Завършва Националната музикална академия. Кариерата му започва в състава "Мелоди" през 1961 г., където вокалист е Емил Димитров. По-късно преминава в "Стакато", а след това и в група "Старт", с която има осем албума. През 1979 г. започва да композира детски песни, като най-известната от тях е "Вълкът и седемте козлета", изпята заедно със съпругата му - Мими Иванова. Двамата заедно през 1990 г. основават музикална детска школа в Двореца на децата в София.