ЛЯТНА ЧИТАЛНЯ: ЗА НАШЕТО ПРОКЛЯТИЕ

Част втора.

Историците са на мнение, че августовските боеве на връх "Св. Никола" в Стара планина по време руско-турската война през 1877 г. са решителни за нейния изход. Дори Иван Вазов, съвременник на войната, в одата си „Опълченците на Шипка" внушава, че съдбата на руския император Александър II тогава е зависела от българските опълченци. Генерал Николай Столетов се обръща „гороломно" към тях:

„Млади опълченци,

венчайте България с лаврови венци!

На вашата сила царят повери прохода, войната И СЕБЕ ДОРИ!"

Същото твърдят и историците. Короната на руския император е зависела от храбростта и жертвоготовността на българските опълченци. Би било израз на признателност за спасена корона да се благодари и да се заплати дори. Но няма руски, а по-късно и съветски владетел, който да е научен да благодари, а камо ли пари да плати. Така например американците помагат на Сталин и СССР да отърват кожата във Втората световна война, но вместо благодарност и до днес те получават ругатни.

Иван Вазов знае отлично и кои са воините участвали в сражението на съдбовния връх пред август 1877 г. Това, както пише, са българи и орловци, които: „кат лъвове тичат по страшний редут". За нашите е ясно защо са се сражавали като лъвове:

„България цяла сега нази гледа,

тоя връх висок е: тя ще ни съзре,

ако би бегали: да мрем по-добре!"

Но редом с тях са били "орловците", т.е. украинците. 36-ти Орловски пехотен полк, който участва в тези боеве е съставен от украинци от Полтавска и Харкивска губернии. Така са били рекрутирани още 35-ти Брянски, 33-ти Елецки и 34-ти Севски полкове. Шипченският проход е защитаван и от пет български опълченски дружини, както и от няколко други по-малки бойни части или от общо 6 000 души с 27 оръдия, под командването на генерал Столетов. В най-тежкия момент на боевете „изведнъж Радецки пристигна с гръм". Става дума за генерал Федир Радецки – украинец по произход, който изпраща като подкрепление 35-ти Брянски пехотен полк съставен главно от украинци и предвождан от поляка полк. Липински. Но за „награда" след т.нар. Октомврийска революция през 1917 г. болшевиките разрушават паметника на генерал Радецки в Одеса и на негово място издигат паметник на своя партиен вожд Ленин. Пример за неблагодарност към "освободителите".

На 11/26 август 1877 г. останалите без патрони украинци от Първа стрелкова рота на 35-ти Брянски полк и 3-та стрелкова рота на 36-ти Орловски полк, заедно с българските опълченци успяват да отблъснат решителното турско настъпление. Но не само Вазов, но и опълченецът Михаил Манчев не споменава за руснаци на чутовния връх. Ето неговият спомен:

„Опълченецът, орловецът и брянецът тържествуваха: „Брате! Бихме се с камъни, хвърляхме и труповете на другарите си, но спасихме отечеството си. Ура! Да живее България!"

Това, което поетът е внушил със слово, големият български художник Димитър Гюдженов е изобразил в знаменитата си картина „Българските опълченци в бой за Шипка". Но любопитно е, че друга известна картина, представяща съдбовния епизод от Шипченската епопея, се нарича „Защитата на Орлово гнездо от орловци и брянци на 12 август 1877 г." и неин автор е руският художник Алексей Попов. На нея обаче няма изобразени опълченци. И Орлово гнездо не е съществувало като топографско наименование. То е измислено от художника. В официалните руски военни доклади мястото е назовано „скалите на връх Свети Николай". Но благодарение на картината на Попов тези скали стават „Орлово гнездо". Въпреки това благодарността към нашите опълченци я няма на платното.

Сред героите на Шипка има известни украинци. Такъв е Йосиф Шевченко, племенник на големия народен поет и будител на Украйна Тарас Шевченко. Той е ранен в битката на върха, но оцелява и по-късно е назначен за окръжен управител на Горна Джумая (Благоевград). На Шипка е ранен смъртно Юрий (Георгий) Рудченко – по-малък брат на известния украински писател Панас Мирни, както и на Иван Рудченко (Иван Билик), известен събирач на украински фолклор. На върха се сражава и прочутият украински театрален деец Микола Карпович Садовски.

В Украйна има издигнати много паметници на героите от Шипченската епопея – в Киев, Харкив, Одеса, Болград (Паметник на българските опълченци), Рени и в други градове. Аз не знам да има паметници на героите от Шипка в Русия. Това също говори за руската "благодарност".

Навремето комунистите бяха пуснали дебелата лъжа, че за българското „освобождение" са загинали 200 000 руски воини. За последно я изтърси малко преди смъртта си известният наш художник Светлин Русев. Това стана на откриването на негова представителна изложба в Москва на 11 април 2018 г. Тогава той дори каза, че „само при третия щурм за освобождението на Плевен загиват повече от 30 000 руски войници". Оттогава, Бог да го прости, не поглеждам негова картина. Защото да запишеш като мъртви близо 180 000 души, за да покажеш, че си много благодарен на Русия, е голям, много голям грях. И не преставам да си мисля, че Господ много бързо го прибра веднага след като изрече тази лъжа.

Истината е, че жертвите, които дава Руската империя в своята балканска военна кампания през 1877-1878 г. са малко над 17 000 души. А на нагръдните знаци на 35-ти Брянски и на 36-ти Орловски полкове веднага прави впечатление златният тризъбец, който днес закономерно присъства в държавния герб на Украйна.

Би трябвало обаче да знаем, че украинските воини, които рамо до рамо с българските опълченци отбраняват през август 1877 г. прохода Шипка, не са били свободни хора. Тяхната родна земя е била окупирана от Руската империя. Поробени от Руската империя са били още финландци, поляци и литовци. И парадоксът на т.нар. освобождение е в това, че несвободни хора оставят костите си за нашата свобода. Защото империите никога не освобождават. Те само завладяват. Затова и са станали империи. Няма на света империя, която да е освобождавала. Никога и никого не е освобождавала и Руската империя.

И един парадокс. На връх Шипка се е намирало главното командване на отбраната на прохода. А върхът, където е издигнат Паметникът на свободата, се нарича Свети Никола. Но през 1951 г. нашите недоучени комунисти го преименуват на името на ген. Николай Столетов. Изхвърлят името на светеца, защото на тях всичко християнско им бе чуждо. Дори на надгробни плочи те инкрустираха не кръст, а петолъчка. Но двадесет и шест годинини по-късно те "загряват", че Николай Столетов е руски имперски генерал, което означава, че е бил техен "исторически враг". И през 1977 г. върхът бе преименуван на Шипка. Тогава настъпи голяма бъркотия. Защото връх Шипка вече съществуваше. Получиха се два старопланински върха с едно и също име.

Събират се тогава „умниците" от ЦК на БКП и решават да дадат на истинския връх Шипка ново име –Малка Шипка. Но защо истинската Шипка да е малка? Резултатът е, че днешният старопланински връх известен като Шипка изкуствено е преместен по документи с около един километър на юг и е поставен на мястото на връх Свети Никола. Така комунистическата глупост побеждава дори най-великата епопея в нашата нова история!

Многократно съм писал и говорил, че ние, българите, трябва да си знаем историята. Но не фалшивата, която разказваха някога дядовците и бабите, татковците и майките на днешните промянаджии. А истинската, неподправената, автентичната. И когато виждаме как днес Русия "освобождава" украинска земя нека да знаем: не освобождава, а завладява, окупира. И го прави дивашки и варварски. Тя само това знае да прави. А ние сме прокълнати да не виждаме истината. Това е нашата трагедия.

(Край)

*От фейсбук