Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Схема как вълните от супермощна слънчева буря могат да ударят Земята.
СНИМКА: РОЙТЕРС
Схема как вълните от супермощна слънчева буря могат да ударят Земята. СНИМКА: РОЙТЕРС

Те вече са сполетявали Земята в миналото, може пак да ударят и да ни върнат в епохите без технологии

В момент, когато Слънцето е в пика на своята активност и атакува периодично Земята с мощни изригвания, учени установиха, че чудовищни супербури с мощност над 10 пъти повече от всичко, което познаваме, са се случвали в миналото. Изследователите не изключват те да се повторят в някой момент от съвременността, което би имало опустошителен ефект и би сложило край на модерния живот.

Най-старите дървета на Земята датират от цели 5000 години, те са преживели възхода и падението на Римската империя, раждането на християнството, европейското откриване на Америка и първото кацане на Луната. Дърветата дори могат да бъдат вкаменени в почвата под земята, което ни дава връзка с последните 30 000 години. Тези дълголетни екземпляри правят нещо изключително, докато растат – записват активността на Слънцето, разказва Би Би Си.

Дърветата фотосинтезират през цялата година и променят цвета си в зависимост от сезона, като изглеждат по-светли през пролетта и по-тъмни през есента. Резултатът е “запис”, съдържащ се в пръстените на растежа на дървото.

“В резултат получаваме този наистина ценен архив от капсули на времето”,

казва Шарлот Пиърсън, дендрохронолог в Университета на Аризона, САЩ. Дендохронолозите са учени, които изучават специално пръстените на дърветата и опитват да извлекат от тях информация какво се е случвало на планетата Земя.

Слънчева буря.
СНИМКА: РОЙТЕРС
Слънчева буря. СНИМКА: РОЙТЕРС

През по-голямата част от  XX век дендрохронолозите в значителна степен са използвали дървесни пръстени, за да изследват промените в големи периоди от време - десетилетия или повече. И все пак в определени моменти промяната, която те документират, е по-внезапна и наподобява катаклизъм. Това, за което откриват доказателства, са

масивни слънчеви събития, които разкриват обезпокоителни прозрения за бурното близко минало на звездата в центъра на нашата Слънчева система

През 2012 г. тогавашната докторантка Фуса Мияке, сега физичка по космическите лъчи в университета “Нагоя” в Япония, прави удивително откритие. Изучавайки японски кедрови дървета, тя открива огромен скок в специфичен изотоп на въглерода, известен като въглерод-14, за една година преди близо 800 години. След като първоначално се усъмнява в данните, Мияке и нейните колеги скоро стигат до тревожно заключение. Скокът на въглерод-14 трябва да е дошъл от нещо, което изхвърля огромен брой частици в нашата атмосфера, тъй като този радиоактивен изотоп на въглерода се произвежда, когато високоенергийни частици се сблъскат с азот в атмосферата. Възможно е причината да е космическо събитие като появата на свръхнова, но проучванията предполагат и друга вероятна причина: чудовищен изблик на частици, изхвърлени от Слънцето. Те са генерирани от

суперизбухвания, много по-големи от всичко, на което сме свидетели в съвременната епоха

“Те изискват събитие, което е поне десет пъти по-голямо от всичко, което сме наблюдавали”, казва Матю Оуенс, космически физик в университета в Рединг във Великобритания.

Първото регистрирано наблюдение на слънчево изригване датира от средата на XIX век и е свързано с голямата геомагнитна буря от 1859 г., известна като “събитието Карингтън” на името на един от астрономите, които са го наблюдавали - Ричард Карингтън.

Откритието на Мияке е потвърдено от други изследвания на дървесни пръстени и анализ на древен лед от Антарктика и Гренландия. Един от тях показва наличие на берилий-10 и хлор-36, които се произвеждат в подобен атмосферен процес като въглерод-14. Оттогава са открити повече “събития на Мияке”, както сега са известни тези масивни изблици на космическа радиация и частици. Известно е, че общо седем добре проучени събития са се случили през последните 15 000 години, докато има няколко други пика на въглерод-14, които все още не са потвърдени като “събития на Мияке”.

Последният пик се е случил преди малко повече от 1000 години - през 993 г. Изследователите смятат, че тези събития връхлитат рядко, но на донякъде редовни интервали, може би на всеки 400 до 2400 години.

Най-мощното известно “събитие на Мияке” е регистрирано едва през 2023 г.,

когато френски климатолози откриват пик на въглерод-14 във вкаменени дървета от бял бор в Южна Франция, датиращи отпреди 14 300 години. Наблюдаваният пик е два пъти по-мощен от всяко “събитие на Мияке”, откривано преди това, което предполага, че тези чудовищни експлозии на частици може да са дори по-големи, отколкото се смяташе.

Това е доказателството за най-мощното събитие на Мияке в историята, случило се преди 14 300 години.

СНИМКА: РОЙТЕРС
Това е доказателството за най-мощното събитие на Мияке в историята, случило се преди 14 300 години. СНИМКА: РОЙТЕРС
Вкаменелостите от бор във Франция, които са доказали събитието на Мияке.
СНИМКА: РОЙТЕРС
Вкаменелостите от бор във Франция, които са доказали събитието на Мияке. СНИМКА: РОЙТЕРС

Ако подобно събитие се случи отново днес, въздействията ще бъдат безпрецедентни, обясняват учените.

“Хората, живели преди хиляди години, вероятно биха видели мощно полярно сияние - казва Пиърсън. - Те може би са били изумени, но то не им е повлияло. Ние сме първото общество на Земята, което може да стане свидетел на едно от тези събития и ще бъде изключително уязвимо и силно засегнато от него.”

Слънцето днес преминава през периоди на максимална и минимална активност в 11-годишен цикъл, по време на които може да изстреля огромни изригвания на плазма (коронарна маса) и огромни експлозии на радиация, наречени слънчеви изригвания. Ако Слънцето изхвърли коронарна маса в посока на Земята, това може да причини геомагнитни бури и полярни сияния. През май 2024 г., когато нашата звезда се насочи към настоящия си максимум, най-силната геомагнитна буря от две десетилетия насам създаде полярно сияние, видимо на географски ширини, където никога преди не е било наблюдавано. Включително и в България.

Подобни бури могат да причинят тотален хаос на Земята. Те

увеличават атмосферното съпротивление върху сателитите, като ги повреждат и разрушават и могат да опустошат електрическите мрежи

През 1989 г. в Квебек една от електропреносните мрежи беше изключена за девет часа и остави шест милиона души – една четвърт от населението на Канада – без ток.

Най-мощната слънчева буря в новата история, “събитието Карингтън” от 1859 г., предизвиква интензивни полярни сияния в двете полукълба и води до електрически удари, които прекъсват телеграфните линии по целия свят. Днес ефектите биха били далеч по-катастрофални. Глобалната система за позициониране (GPS) може да се повреди, тъй като сателитите ще бъдат изместени от мястото си или тяхната деликатна електроника ще се повреди, докато множество електрически мрежи на Земята и дори интернет могат да изключат. През 2013 г. доклад изчислява, че икономическата загуба само в САЩ от събитие на ниво “Карингтън” може да бъде до $ 2,6 трилиона.

“Събитията на Мияке” обаче са още по-страховит звяр – причиняват взривове на частици, поне десет пъти по-големи от “събитията Карингтън”. Буря от мащаба на тази, връхлетяла Земята преди 14 300 години, може да причини толкова огромни и всеобхватни щети на съвременните технологии, на които животът ни разчита, че

ще доведе до връщането на човечеството столетия назад

Изправено пред такова мащабно количество високоенергийни частици и радиация, всяко техническо оборудване ще се окаже незащитено. Цялата инфраструктура на Земята ще бъде изложена на риск.

“Атакуват ни частици, които профучават през чип и променят един от битовете от единица на нула – обясняват специалистите. - Това е нещо, което се случва от време на време при нормални условия и води до объркващи и неочаквани компютърни грешки. Но “събитие на Мияке” би причинило толкова много грешки, че електронните системи ще станат неизползваеми или дори ще унищожат деликатната верига. Представете си, че става въпрос за системите, които контролират горивото, влизащо и излизащо от ядрените електроцентрали, дават пример те. Дори не искаме да си представим какво би могло да се случи. Слънчевите частици ще предизвикат хаос и в авиацията, причинявайки отклоняване на полетите в най-добрия случай, а в най-лошия серия от катастрофи, ако електрониката на самолетите блокира.

Разбира се, дървесните пръстени дават само моментна снимка на цяла година, в която се е случило “събитие на Мияке”, така че все още не е ясно дали то е било резултат от един-единствен катастрофален слънчев изблик, или множество периоди на повишена активност. “Не знаем дали това е било едно-единствено събитие в един ден, хипотезата за свръхизбухване, или просто е имало необичайно голям брой много големи бури от частици през тази година”, казва Матю Оуенс. Всяка от тези бури обаче ще е голяма и потенциално опасна. Затова, според специалистите, човечеството трябва да бъде подготвено за възможно слънчево бедствие, за да могат щетите да бъдат смекчени, доколкото е възможно.