Радев стана като шофьора на 94 от Студентски град, който казваше: "К'вит се качат, такива воза! Ни моа ги избирам!", коментира депутатът "домовата книга" за премиери 

Още акценти от интервюто:

• Преди 7-ите избори сме като в "азотната наркоза" при гмуркането - еуфорията е намаляла, след 60-ия метър се увеличава дезориентацията и по-надолу може да е фатално
• Съдбата учи, че ако не се съберем в името на общо усилие, ще ни се наложи заради някое колективно нещастие
• В женски списъци не надничам, само стискам палци на Горица Кожарева. Но в културата и туризма е добре да не се рискува с нови хора

- Г-н Дилов, бяхте в папката на Росен Желязков като министър на културата, сега имате ли информация или очаквания за списъка на Горица Кожарева?

- След многогодишен брак и куп връзки съм се научил, че е пагубно да надничаш в женски списъци. Стискам ѝ палци и единствената ми препоръка е да не прави резки промени в областите култура и туризъм например. Там имам продължителен поглед и намирам, че въпреки обективните трудности и Евтим, и маестро Тодоров се справят много добре. Ако трябва нови хора да навлизат в разгара на сезона и в разгара на конкурсите в Нацонален фонд “Култура” и по ПВУ, това ще създаде големи рискове.

- По-добре ли ще се справи от председателя на Сметната палата неговата заместничка? Каква политическа игра четете зад избора на президента тя да е новият служебен премиер?

- Няма как да разберем, докато не се случи, нали? На г-н Главчев му се струпа много на главата, но за мен най-ценното е, че той създаваше едно усещане за сигурност и спокойствие, за присъствие на държавата въпреки перманентната политическа криза, в която враждуващите лагери поставяха под съмнение всяко административно действие.

Факт е, че изборите от 9 юни бяха първите от много години, след които нямаше писъци за злоупотреби, упреци за нерегламентирана намеса на властта. Никой не даде лоша оценка за основната работа на правителството на г-н Главчев - да проведе честни избори. Всичко останало, което се направи, беше добър бонус. То и не можеше да не се направи след толкова дълго отсъствие на трайни редовни правителства.

Що се отнася до президента - и той нямаше кой знае какъв избор, че да търсим специални знаци в него. Радев беше малко в ролята на един любим мой шофьор на автобус 94 от Студентски град, който обичаше да казва: “К'вит се качат, такива воза! Ни моа ги избирам!”

- Трябва ли да се допише занапред “домовата книга” на Радев и как?

- Ох, не съм конституционалист, каквито има много напоследък, особено във фейсбук. Като редови потребител на конституцията смятам, че непрекъсваемостта на парламента е утвърждаващо и полезно за парламентарната демокрация. Например може да ни предпази от такива бели като договора с Боташ. Осигурява работа без прекъсване по важни законопроекти. А за “домовата книга” на президента - там логиката беше да са личности и длъжности, които се избират от парламента. Ама те и членовете на ДКЕВР и СЕМ се избират от парламента. Как ви се струва Соня Момчилова служебен премиер? Весело ще е, нали? Но пък се чудя защо изолирахме висшите представители на съдебната система. Председателят на ВАС например по длъжностна характеристика би трябвало да е отличен кандидат за служебен премиер. Въпросът не е прост, свързан е с легитимността на избора и не бих давал с лека ръка препоръки. Преди да направи някоя глупост, човек трябва сериозно да я обмисли.

- Вие отново ще сте кандидат за депутат през октомври, нали? Защо?

- Оххх, “защо” е въпрос, който вече близо 60 години си задавам, с нарастващ брой удивителни след първата въпросителна. Чисто процедурния отговор е, че първо ще има решение на Движение “Гергьовден”, а след това и на коалиционните партньори от СДС и ГЕРБ. Моят личен ангажимент към Бургас и региона и към няколко процеса в културата и туризма също ме е поставил по средата на ред започнати проекти.

Все пак искам да видя построен кръвния център в Бургас, за който се борим от 4 г., Детската болница, фармацевтичния факултет.

Голяма слабост ми е законодателното уреждане на статута на Ченгене скеле, което е безпрецедентно селище, истински жив паметник на културата - невероятно място и реално съкровище на нематериалното културно наследство. Догодина ще има и сериозна програма, свързана с домакинството на България на световния конгрес на ЮНЕСКО. С Тома Биков имаме много амбициозни предложения за неотложни реформи в културата, свързани с фондовете, с бъдещето на НДК, за фонд “Кино”, с много други процеси. Готвя нов закон за меценатството, с което то най-после наистина да проработи. Не искам да отегчавам със специализиран разговор. С две думи - има много и много интересна работа.

- Това, че толкова години едни и съща лица са в политическия оборот, част ли е от проблема с апатията на българина към гласуването? Не посяга ли затова избирателят все към нововъзникнали величия?

- Със сигурност го има този момент. Аз не съм го усетил по себе си, защото връзката ми с моите избиратели е много тясна. Буквално ги знам по име и по проблеми.

Един ме спря през юни на Часовника в Бургас и вика: “Уффф, повръща ми се от тебе вече, човече, но пак ще гласувам... Поне казваш по нещо смешно от време на време”. Знаеш ли, че съм рекордьор по преференции в бургаския затвор... Още не знам как да го тълкувам:-))) Може би дружбата ми със знаменития Савко Калата помага. (Бел.ред. - Савко Калата е писател с близо 30 години присъди преди 1989-а, един от знаменитите касоразбивачи, ученици на Пантуди и Германеца. Днес живее в Созопол и пише книги, на някои от тях Дилов е редактор и винаги ги представя на премиерите им.)

Бих препоръчал на всички колеги депутати: Стойте по-близко до избирателите, отколкото до партийните централи!

- Очаквате ли нов политически проект на седмите поред извънредни парламентарни избори?

- По-скоро се надявам на нови идеи за увличане на обществената енергия. Знам, че “съобщителят е съобщението”, т.е. твърде често кой го казва е по-важно от какво се казва, а старите играчи трудно заразяват с нови идеи. Но мисля, че всички имаме нужда от по-малко хули помежду ни, да се прегърнем в името на някое общо усилие. Съдбата учи, че ако не го направим за добро, ще се наложи да го направим за лошо - някое колективно нещастие ще се наложи да ни обедини...

Много “нови хора” минаха през политиката. Ние от “Гергьовден” също бяхме такива, а и само преди месеци сменихме изцяло ръководството и властта е вече у 30-годишните. Новият ни председател Георги Захариев, първият му заместник Себастиян Таджер са много по-близко до милениалите, отколкото до моето поколение. В България някои “нови” донесоха добри неща, други нищо ново не донесоха. Така че и тук няма закономерност. На тези избори не очаквам смайваща новост! Няма и много време.

Иначе всички гледат на Румен Радев като естествен обединител на левицата. Хубаво ще е, ако това се случи. Тялото, и публичното също, има нужда от здрави и ляв, и десен крак.

- А какво прогнозирате за старите играчи - безпрецедентна е ситуацията в ДПС, а и в БСП?

- Мисля, че тези кризи са нормални. Едната партия е над 100-годишна, другата гони 35. Системите се развиват чрез кризи, знаете. Но и ДПС, и БСП са изключително важни за обществения климат и лично аз съм наистина загрижен, не се правя! Трябва някой да представлява техните избиратели и най-вече те да му имат доверие. Дано тези кризи ги направят по-добри, а не по-озлобени и разединени.

- Колко по-дълбоко в кризата можем да се гмурнем, без да изгубим съзнание? Обществото май не си задава въпроса или поне не знае отговора, какъв е вашият като един много запален и опитен водолаз?

- Скоро ми излезе спомен във фейсбук отпреди 4 г., когато - нещо изнервен от обстановката, съм се питал: тези, които нямаха търпание да ни вкарат в политическа криза, имат ли поне някаква идея как ще излезем от нея... Оказа се, че са нямали. Нямат и сега.

В гмуркането има термин “азотна наркоза”. Появява се при гмуркачите след 25-ия метър и колкото по-дълбоко слизаш, толкова по-силен е ефектът. Има и еуфория - между 35-ия и 60-ия метър, след което е фатално, ако не си със специално оборудване. Ако обърнем предсрочните избори в барове, съответстващи на подводните - в момента сме точно на 7 бара, или 60 метра. Еуфорията е силно намаляла, увеличава се дезориентацията и по-надолу нещата вече стават наистина много опасни. Надявам се да не продължим с гибелното “спускане”.

А и в гмуркането, както и в катеренето смятам, че на върха на планината или в бездната няма да намериш друга мъдрост, освен тази, която си донесъл със себе си.

Най-смислени в момента ми се струват ГЕРБ и след тях - “Да, България”. Ако се откачат от ПП или вразумят някои от налудните представители на т.нар. Харвардски кръг, няма причина да не станат основа на едно редовно управление с цял мандат.

- Бойко Борисов призова за смирение, всички да си оберат антиговоренето, за да има шанс за правителство. Не го послушаха засега. Нов редовен кабинет или нови избори рано напролет?

- Борисов винаги е бил първо държавник, после гербер. Това малко хора го разбират, а и водени от пропагандни цели, не искат да го признаят. Не случайно е най-дълго управлявалият демократично избиран премиер в историята на Третата българска държава. Аз лично залагам на това, че ще има кабинет наесен.

Според мен и сега можеше да има, ако някои не бяха избрали бягството от отговорност, маскирайки го като трогателни самопожертвувателни актове, а други се самозаблуждават, че ще могат още година да съществуват, яхнали единствено анти-ГЕРБ реториката. Бих им казал: “Гледайте се по-често в огледалото”. Аз го правя редовно и не че всеки път ми харесва какво виждам, но поне съм наясно. В “Гергьовден” знаем, че това, което гледа свети Георги сутрин от огледалото, често е именно Змеят. Ако сме по-самокритични и толкова взискателни към отсрещните, колкото и към себе си, нещата ще станат.

CV

• Роден е на 19 ноември 1964 г. в София
• Син е на световно признатия български писател фантаст Любен Дилов
• Завършва Факултета по журналистика в Софийския университет, специалност “Печатни медии”
• Сред създателите и идеолозите на тв предаванията “Ку-ку”, “Каналето”, “Хъшове”, “Шоуто на Слави” (до 2003 г.)
• От 2010 г. е главен редактор на българското издание на италианското списание L’Europeo
• Депутат в 40-ото НС (2005 – 2009) и от 45-ото насам в групата на ГЕРБ-СДС
• Почетен председател на “Движение Гергьовден”

*Интервю на Елица Гилтяй