• Кабинетът на Огнян Герджиков даде трима бъдещи премиери
• Много министри след мандата се връщат към работата си като експерти, но и много се изстреляха в политиката като Кирил Петков и Асен Василев

1111 дни - точно толкова време от 1990 г. досега, България се е управлявала от служебни кабинети. А най-дълго изпълнителната власт се е упражнявала от правителства, назначени от президента Румен Радев - цели 741 дни. Досега, тъй като предстои той да определи седмия си премиер.

Пет служебни кабинета се извъртяха само за последните 4 години, откакто страната влезе в спиралата от избори. До днес те имат общо 643 дни управление. Това е

абсолютен рекорд в историята на България

след демокрацията, а и преди това.

За периода от 1994 до 2017 г., когато страната ни също е имала пет служебни правителства, те са управлявали общо едва 468 дни.

Личния рекорд начело на служебна власт в последните 4 г. държи Гълъб Донев със своите 309 дни начело на две поредни правителства. Така предишния предшественика си Стефан Янев, също назначен от Радев. Той остана общо 215 дни като служебен премиер.

Донев задмина по живот редовни правителства като това на Кирил Петков (изкарало 233 дни) и двата кабинета на Андрей Луканов (258 дни общо).

Именно Радевите рекорди по дълго управлението през служебни кабинети бяха и

причината за ремонта на конституцията,

с който правомощията на държавния глава да назначава временна власт бяха сериозно орязани. Списъкът на потенциалните премиери окъся до 10 души на високи държавни постове - т.нар. от Радев домова книга. Записано бе и че работата на служебните кабинети вече се контролира от Народното събрание, защото на много от тях се наложи да вземат решения, за които обикновено трябва редовна власт и санкция на парламента. За тази цел пък НС получи непрекъсваемост на работата си - президентът вече не го разпуска с указа си за насрочване на предсрочни избори.

В близо годината, през която Гълъб Донев бе стопанин на МС, се случи именно това, което далеч надхвърля организацията на едни избори -

водиха се преговори за еврозоната и Шенген,

написани бяха 17 закона, нужни по плана за възстановяване и устойчивост (после пак бяха пренаписвани), купи се втората осмица изтребители F-16 и др.

Мандатът му стартира на 2.08.2022 г., за да проведе избори след падането на кабинета “Петков”. Но новият парламент не успя да излъчи правителство и Донев се закле за втори път. Сдаде поста на 6 юни 2023 г. на акад. Николай Денков. И със завръщането си при президента от секретар по социални политики бе издигнат до шеф на кабинета на Радев, което го официализира като негова дясна ръка. След мандата си още половин дузина от служебните министри отидоха на “Дондуков” 2 като секретари и съветници на президента.

Външният Николай Милков пък бе назначен за посланик на България в НАТО месец преди да изтече мандатът му. Тогава се наложи за кратко начело на МВнР да застане Иван Кондов. Сега той е зам.външен министър в кабинета на Димитър Главчев.

По-различно се случиха нещата при Стефан Янев. Политическата клюка го раздели с Радев още на финала на мандата му, тъй като избра да остане в кабинета на Кирил Петков като министър на отбраната. Двамата не потвърдиха да са скарани, но и не заработиха заедно. Президентът не даде рамо и за партията, която генералът създаде - “Български възход”. Катализатор за нея пък бе скарването на Янев с Петков. Наложи се да напусне правителството заради думите си, че войната на Русия в Украйна е военна операция. “Български възход” влезе в 48-ото НС при дебюта си на избори, но изпадна на следващите.

Първият кабинет на Янев обаче даде старт на политическата кариера на Кирил Петков. В него той бе министър на икономиката, а Асен Василев - на финансите. Три дни след края на мандата на 16 септември 2021 г. двамата обявиха, че ще правят партия “Продължаваме промяната”. Тя влезе в парламента на крилата на масовите тогава протести още на първите избори, на които се яви - през ноември 2021 г., без дори да е получила регистрация (за целта направи коалиция с малките партии на протестърите). Създаде първата у нас четворна коалиция с ДБ, БСП и ИТН, която излъчи кабинета начело с Петков и вицепремиер и финансовия министър Василев.

Пак след първия кабинет на Стефан Янев на нови високи позиции в държавата се озова Янаки Стоилов. Видният ляв юрист бе служебен министър на правосъдието и остана в историята като

първия, който внесе искане за отстраняване на главния прокурор Иван Гешев

за накърняване на престижа на съдебната власт. Висшият съдебен съвет отказа да го гледа по същество и казусът бе прехвърлен в Конституционния съд. А през октомври 2021 г. Стоилов стана член на КС с указ на Радев.

От старата “домова книга” на президента - преди ограниченията, само проф. Огнян Герджиков не продължи в активната политика. Някогашният шеф на парламента сам изясни, че няма подобни амбиции, и се върна при правото и преподавателската си кариера. Председателства Арбитражния съд на Стопанската камара, консултира правна литература, дава становища към Конституционния съвет при омбудсмана.

Именно служебният кабинет на Герджиков обаче е родил най-много следващи министър-председатели. В него вицепремиер по вътрешен ред и сигурност и министър на отбраната бе Стефан Янев, а Гълъб Донев работи като министър на труда. Пак там министър на образованието бе и Николай Денков. На 6 юни 2023 г. академикът оглави първия по рода си у нас ротационен кабинет, макар сглобката да не го докара до ротацията.

Кариерно развитие има и при друг от министрите на Герджиков - Мария Павлова, която при него пое правосъдното министерство. После в кабинетите на Гълъб Донев и Стефан Янев бе зам.-министър. А през юли стана заместник на главния прокурор Борислав Сарафов. С първия мандат на ГЕРБ сега кандидатът Росен Желязков я бе предложил отново за правосъден министър в своя проектокабинет.

Бившата вицепремиерка по подготовката на българското председателство на ЕС в кабинета “Герджиков” Деница Златева пък бе единственият социалист, когото лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов покани да остане в третото му правителство, но лидерката Корнелия Нинова не я пусна. Златева стана директор в “Булгаргаз”, напусна поста след идването на кабинета “Главчев”.

Извън прожекторите, а в залите на университета като преподавател по конституционно право остана проф. Георги Близнашки.

Марин Райков си остана в дипломацията. За служебен премиер бе поканен от президента Плевнелиев, докато бе посланик във Франция. След мандата смени мисията - отиде в Италия. По-късно, през 2019 г., пък бе преназначен в Лондон, а мандатът му изтече наскоро. Всъщност при Райков за първи път служебен министър бе Асен Василев - отговаряше за енергетиката и туризма.

Преди ерата на Радев пък най-известният служебен премиер у нас бе Стефан Софиянски. След Виденовата зима и хиперинфлацията бившият кмет на София договори начело на служебния кабинет въвеждането на валутния борд . А на 17 март 1997 г.

Софиянски е премиерът, подал молбата на България за членство в НАТО

После е преизбран като кмет на столицата. Точно преди президентските избори през 2001 г. напусна СДС и основа Съюз на свободните демократи, с новата си партия взе третия си кметски мандат. Със ССД успя да влезе и в парламента през 2005 г., после дори стана един от първите български евродепутати. Последно през 2011 г. Софиянски пак бе кандидат-кмет на София, но взе едва 1,67%, а в момента май е по-популярен като сват на Васил Божков.

В политиката, но с прекъсване и затихваща слава остана и единствената у нас досега жена премиер Ренета Инджова, която Желю Желев назначи след свалянето на кабинета “Беров”. След края на служебния си мандат тя специализира бизнес и замина за САЩ. Върна се през 2008 г. като финансов директор на болница “Токуда”, после бе шеф на НСИ, но кабинетът “Орешарски” я уволни. Под прожекторите пак застана през 2020 г. при протестите срещу кабинета “Борисов 3” заедно със скандалния отец Дионисий.